Решение № 5734 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13463/2014 г.

Решение № 5734 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13463/2014 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Р. Д. Петрофф" ЕООД, седалище и адрес на управление с. Белащица, община Родопи, област Пловдив, Стопански двор, срещу решение № 1881 от 15 август 2014 г. на Административен съд-Пловдив, постановено по административно дело № 3632 по описа за 2013 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 37 от 20.05.2013 г., изменен с решение № 21 от 17.10.2013 г. на началник отдел "Финанси - Местни данъци и такси" при община "Родопи", област Пловдив.

Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно, тъй като без доказателства, съдът прави извод за дължимост на такса битови отпадъци по пунктовете поддържане и обезвреждане на отпадъци в депо и поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване. Според касатора, услугата в тези й два компонента не е предоставяна от общината в близост до неговия имот, като се отрича задължението за заплащане на такса за обезвреждане на отпадъци в депо поради непредоставяне на услугата по първите два пункта, а именно-сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване.

Ответникът по касационната жалба, началник отдел "Финанси - Местни данъци и такси" при община "Родопи", област Пловдив, оспорва същата. Претендира разноски пред касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, Административен съд-Пловдив е установил фактическа обстановка, която като цяло се споделя от касационната инстанция.

Страните не спорят, че дружеството е собственик на имот - сгради, построени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 30032, кв. 2, УПИ XII, находящи се в Стопански двор на с. Белащица, община Родопи, област Пловдив-извън строителните граници на населеното място.

"Р. Д. Петрофф" ЕООД чрез управителя на дружеството е декларирало този имот с декларация вх. № 2539 от 8.12.2011 г. с отчетна стойност на имота /сградите/ в размер на 620 910,22 лв. Сградите са въведени в експлоатация на 08.11.2011 г.

В изпълнение на разпределената от съда тежест на доказване, ответникът представя като доказателства по делото заповед № 832 от 30.09.2010 г. и заповед № 689 от 24.10.2011 г., издадени на основание чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, с които се определят границите на районите, в които през 2011 г. и през 2012 г. община Родопи, област Пловдив ще организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Село Белащица, Стопански двор е район, включен в обхвата на заповедите по трите пункта предоставяни услуги.

Със същите заповеди кметът е определил и честотата на сметоизвозване съгласно текста.

Страните не спорят, че дружеството не е подало декларация за 2011 г. и 2012 г., от която да е видно, че през тези години няма да ползва имота.

Със заповед № 395 от 30.06.2011 г. кметът на община Родопи е определил, на основание чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, служител в общината, които да изпълняват функциите на орган по приходите и това е служителят Костадин Ангелов Димитров - главен инспектор в отдел "Финанси", звено "Местни данъци и такси" при община Родопи.

На 20.05.2013 г. орган по приходите - Костадин Димитров, издал акт за установяване на задължения по декларация на "Р. Д. Петрофф" ЕООД, с който установил задължения за такса битови отпадъци за този имот за два периода, съответно: 1.12.2011 г. -31.12.2011 г. и 1.01.2012 г. -31.12.2012 г. Таксите са начислени както следва:

За периода 1.12.2011 г. -31.12.2011 г.:

• за сметосъбиране и сметоизвозване - такса в размер на 362,20 лв.;

• за обезвреждане на битови отпадъци в депа - такса в размер на 206,96 лв.

-за чистотата на териториите за обществено ползване - такса в размер на 362,20 лв.

Начислени са и лихви върху главницата в размер на 147,65 лв.

За периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г.:

• за сметосъбиране и сметоизвозване - такса в размер на 5 588,19 лв.;

• за обезвреждане на битови отпадъци в депа - такса в размер на 2 918,28 лв.

-за чистотата на териториите за обществено ползване - такса в размер на 2 049,00 лв.

Начислени са и лихви върху главницата в размер на 763,50 лв.

Дружеството е оспорило в срок акта пред началник отдел "Финанси - Местни данъци и такси" при община "Родопи", област Пловдив, който с решение № 21 от 17.10.2013 г. е изменил акта, като е отменил таксата в частта за сметосъбиране и сметоизвозване за двата периода, поради констатирано непредоставяне на услугата по този компонент.

Дружеството е подало жалба по съдебен ред срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 37 от 20.05.2013 г., в частта в която не е отменен с решение № 21 от 17.10.2013 г. на началник отдел "Финанси - Местни данъци и такси" при община "Родопи", област Пловдив.

Тази част касае услугата в компонентите обезвреждане на битови отпадъци в депа и чистотата на териториите за обществено ползване за двата периода.

В хода на съдебното производство съдът е указал на страните тежестта на доказване в процеса.

В изпълнение на указанието, ответникът е представил относими, допустими и необходими доказателствени средства, чрез които се установява дължимост на таксата от страна на субекта по чл. 11 от ЗМДТ за посочените компоненти и периоди по отношение на процесния имот.

Въз основа на установените факти, които се споделят от касационната инстанция, съдът е приел от правна страна, че обжалваният акт за установяване на задължения по декларация в оспорената част е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при законосъобразно проведена процедура и правилно приложение на материалния закон. Направил е извод за дължимост от страна на дружеството на таксата за процесния имот и за двата периода по посочените компоненти.

Изводите на съда се приемат от касационната инстанция от правна страна:

В действителност, в тежест на органа е да докаже реалното престиране на услугата в трите й компонента, както посочва касационният жалбоподател.

Според касационната инстанция, изводът на съда за доказана дължимост на таксата за посочените периоди и компоненти е правилен.

Таксата битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата в отделните компоненти.

В своите решения Върховният административен съд многократно е приемал, че с оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани.

Първата от трите услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ е услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и тя се предоставя от общината на конкретния правен субект. В случая, съставеният от органа по приходите акт е отменен от горестоящия административен орган в частта по отношение на тази част от услугата и за двата процесни периода, поради което в тази част актът и решението на горестоящият орган не подлежат на съдебен контрол.

Другият вид услуга, която общината предоставя във връзка с битовите отпадъци е поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

Правилно административният съд е приел, че доказателствената тежест е на органа.

Престирането на услугата в съответните й компоненти е фактическо основание-един от релевантните юридически факти, при осъществяването на които възниква задължението за таксата. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК доказателствената тежест за фактическите основания е на органа.

За да докаже елементите от фактическия състав по този компонент, органът е представил многобройни писмени доказателства, касаещи и двата периода:

Представени са заповед № 832 от 30.09.2010 г. и заповед № 689 от 24.10.2011 г. на кмета на община Родопи, издадени на основание чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, с които се определят границите на районите, в които през 2011 г. и през 2012 г. община Родопи, област Пловдив ще организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В действителност, тази заповед доказва намерение на общината да предоставя услугата по втория и третия пункт, а не и реалното й предоставяне, но ясно посочва, че района на с. Белащица, Стопански двор, в който са разположени сградите на дружеството, попада в района, в който се организират услугите.

Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т. е. достъпно за всички, ползване. Наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии. Ето защо, законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци. Точният вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината.

Предоставянето на услугата по т. 2 не е обвързано и не зависи от предоставянето или съответно непредоставянето на услугата по т. 1 - сметосъбиране и сметоизвозване. Касационната инстанция не споделя възражението на касатора в тази насока. Нещо повече, поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване не означава поддържане на чистотата на териториите точно на границата до процесния имот. Законът не обвързва дължимостта на таксата с предоставянето на услугата на конкретна територия за обществено ползване, която да граничи с имота на задълженото лице. За да е релевантно за целите на дължимостта на таксата, предоставянето на услугата не следва да е осъществено точно на територията за обществено ползване, която е разположена непосредствено около имота на всяко едно задължено лице. Обемът на предоставената услуга е въпрос на компетентност на органа на местно самоуправление.

Според касационната инстанция, за да се установи дължимост на таксата по този пункт е необходимо да се докаже престиране на услугата в района на имота като цяло.

В този смисъл, освен, че е представил заповеди на кмета, от които е видно, че за процесните периоди районът на Стопански двор на с. Белащица е включен в обслужваните по този компонент на услугата райони, ответникът е представил и други доказателства за реалното предоставяне на услугата в района: Договор за сметосъбиране и сметоизвозване, Маршрутен график за обслужване на съдовете за битови отпадъци; Решения на Общинския съвет за приемане на план-сметки за приходите и разходите за дейността по чистотата на териториите за обществено ползване; Трудови договори между кмета на с. Белащица и трети физически лица, както и длъжностни характеристики на последните, от които е видно, че кметството на с. Белащица е поддържало чистотата на териториите за обществено ползване чрез нарочно определени по трудов договор лица на длъжност общ работник, тракторист и чистач.

Съдът споделя принципно възражение на касатора, че за да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата /което е реализирано с посочената по-горе заповед/, но и фактически да я предоставя.

Тогава, когато услугата не се предоставя, такса не се дължи - чл. 71, т. 2 ЗМДТ.

Тъй като не е обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, за тази услуга не е налице възможност предварително да се декларира неползване.

Касационната инстанция приема, че правилно съдът е приел въз основа на представените от ответника доказателства доказаност на престирането на услугата по този пункт на района, в който се намира имота на жалбоподателя.

Третият вид услуга е обезвреждането на битови отпадъци и поддържането на депа или на други съоръжения за обезвреждане. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. В Закона за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да стане.

Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци.

Принципно, тази услуга също не е обвързана изцяло с фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, както правилно посочва касатора. По отношение на тази услуга също не е налице възможност предварително да се декларира неползването й.

И тук в тежест на ответника е да докаже, че за процесните периоди - 2011 г. и 2012 г., община Родопи е ползвала депо за обезвреждане на битови отпадъци чрез относими и допустими доказателствени средства, което е сторено.

За доказване на услугата по този пункт ответникът представя освен заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, също така и договор за приемане и депониране на битови отпадъци на Регионално депо за неопасни отпадъци за посочени общини, сред които и община Родопи. Представена е и справка за количествата депонирани отпадъци за 2011г и за 2012г от община Родопи на Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с. Цалапица.

Съгласно текста на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; а видно от т. 3 на същата разпоредба, не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

Тъй като в случая се доказва предоставяне на услугата от община Родопи по тези два пункта, не са налице предпоставките за недължимост на таксата.

Освен доказателства за реално предоставяне на услугата, ответникът е представил доказателства и за други релевантни за дължимостта на таксата обстоятелства, а именно основата и ставката, които са от значение за определяне на размера на таксата.

Съгласно чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, годишният размер на таксата се определя с решение на Общинският съвет.

От представените по делото решения на Общински съвет Родопи, се установява, че за процесните периоди органът на местно самоуправление е взел решение община Родопи да предоставя за 2011 г. и за 2012 г. на всички населени места на територията на община "Родопи", включително и с. Белащица - Стопански двор, услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистота на териториите на обществено ползване. Определен е размерът на ставката по пера съгласно приложения, който размер правилно е наложен в случая спрямо отчетната стойност на имота, за формиране на размера на таксата за всяка от услугите по периоди.

Решението на общинския съвет и заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са също правни предпоставки за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, които общината трябва да осигури наред с фактическото престиране на услугата, за да възникне задължение за такса.

Тъй като в случая са представени доказателства за всеки от елементите, релевантни за доказване на дължимостта, обоснован е изводът на Административен съд-Пловдив за доказана дължимост на таксата за процесния имот по периоди в индивидуализираните два компонента.

Предвид гореизложеното, решението на Административен съд-Пловдив следва да бъде оставено в сила като правилно.

Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат направените пред Върховен административен съд разноски в размер на 629 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд