Решение № 13718 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2496/2020 г.

Решение № 13718 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2496/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Пазарджик, чрез юрк. Мъркова като процесуален представител, против решение № 959 от 23.12.2019 г., постановено по адм. дело № 828/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената от касатора заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - община Велинград, чрез адв. Семерджиева като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на направените за тази инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение по жалба на община Велинград е отменена заповед № ДК-02-ПЗ-1/2.07.2019 г. на началника на РДНСК - Пазарджик, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "част от водопровод за минерална вода с дължина L=50 м. л., разположен в "Съоръжение за отводняване 1" в ПИ № 8793, участващ в УПИ XIX-8793 (дере "Власа"), общински, кв. 229 по плана на гр. Велинград, изпълнен в нарушение на подробния устройствен план (ПУП). За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на процедурата, но при неспазване на изискванията за форма и съдържание на акта, довели и до несъответствието му с материалния закон. Излага съображения, че от описанието на незаконния строеж в констативния акт и оспорената заповед не става ясно коя част от водопровода е изградена в противоречие с подробния устройствен план и подлежи на премахване. Като се позовава на заключението на съдебно-техническата експертиза, достига до извод за изграждане на процесния обект съгласно одобрения инвестиционен проект и разрешение за строеж, без установено нарушаване на предвижданията на действащия план. Решението е валидно, допустимо и правилно. При извършената от служители на РДНСК Пазарджик проверка е съставен констативен акт № 279/21.03.2019 г., с който е установено, че част от водопровода, за който е издадено разрешение за строеж № 247/2016 г., се отклонява от трасето по ПУП като навлиза в ПИ 8793 и е изграден върху "Съоръжение за отводняване" – незаконен строеж, нареден за премахване със заповед ДК-02-ЮЦР-07/3.07.2015 г. на началника на РДНСК - ЮЦР. Строежът е квалифициран като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Не са изложени фактически съображения, които да послужат за индивидуализация на частта от водопровода, приета за незаконна и не са посочени конкретни несъответствия с предвижданията на подробния устройствен план. Такива фактически констатации не се съдържат и в обстоятелствената част на оспорената заповед. Схема - приложение № 1 към констативния протокол от 18.03.2019 г., която се сочи в касационната жалба, че е изготвена, не е представена нито в първоинстанционното производство, нито пред настоящата инстанция. Въз основа на събраните писмени доказателства, както и приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, безспорно се установява, че констатираният строеж няма отклонение от издадените за него инвестиционен проект, разрешение за строеж и е в съответствие с одобрения със заповед от 16.03.2018 г. на кмета на община Велинград проект за частично изменение на ПУП – схема за трасе на обект: "Нов подземен водопровод за минерална вода от т. А сондаж "Власа" до т. Б при УПИ VI-за детско заведение, кв. 353 по плана на гр. Велинград", като не са констатирани несъответствия с неговите предвиждания конкретно за имоти № 8793 и № 8794 – публична общинска собственост. Предвид изложеното, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК в заповедта не са изложени фактически обстоятелства за незаконност на строежа, от които да се изведе правното основание по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ за извършването му в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП. Видно от представения констативен протокол от 13.03.2019 г. на административния орган е известно, че за обекта е налице влязло в сила разрешение за строеж № 247/15.12.2016 г. на главния архитект на община Велинград, което съгласно чл. 156, ал. 5 ЗУТ не подлежи на отмяна. Възраженията на касатора относно законосъобразността на одобрения ПУП са неотносими към спора, поради което не подлежат на обсъждане в настоящото производство. Фактически констатации за съществени отклонения от одобрените проекти в нарушение на чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ, каквито доводи са наведени пред първоинстанционния съд и в касационната жалба като основание за премахване на строежа в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, не са изложени в оспорената заповед. Съответствието на строежа с действащия ПУП съгласно чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ подлежи на проверка до одобряване на инвестиционните проекти и издаване на разрешението за строеж. След влизането му в сила следва да се зачете неговия стабилитет и правно действие. Данните по делото сочат, че в случая обектът е изграден в съответствие с влязлото в сила разрешение за строеж. Следователно, независимо от липсата на индивидуализация в заповедта на частта от изградения водопровод в противоречие с действащия ПУП, от събраните доказателства безспорно се установява, че никоя част от него не може да бъде квалифицирана като незаконна на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Заключението на вещото лице е оспорено формално от процесуалния представител на жалбоподателя. Не е направено искане за назначаване на допълнителна или тройна експертиза, не е заявено и искане за отстраняване на експерта на основание чл. 196, ал. 2 във вр. с чл. 22, ал. 1 ГПК и чл. 144 АПК с оглед изложените едва в писмената защита по делото твърдения относно неговата необективност. При тези данни правилно съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза и законосъобразно оспорената заповед е отменена. Изводът на административния орган за извършване на констатирания строеж в нарушение на подробния устройствен план е опроверган от събраните по делото доказателства. Отделно от това е недопустимо оспореният административен акт да се мотивира едва в съдебното производство по неговото обжалване. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане, на ответника община Велинград се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложен договор за правна защита и съдействие, фактура и списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, второ отделение