Решение № 12437 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7853/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Балчик, чрез процесуалния му представител юрк. Манолова, против решение 1064 от 11.06.2025г., постановено по адм. дело 60/2025г. по описа на Административен съд гр. Добрич, с което е отменена заповед 78 от 24.01.2025г. на кмета на община Балчик, с която на основание чл. 178, ал. 6 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ е забранено ползването на строеж, наименован в разрешение за строеж 383 от 03.12.2008г. Жилищна сграда с басейн, представляващо блок 1 със степен на завършеност 63%, определен като V категория, находящ се във в.з. Белите скали, гр. Балчик, в УПИ XXXI, кв. 4 по плана на в.з. Белите скали, ПИ с идентификатор 02508.51.447 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Балчик, нанесен в КК като ПИ идентификатор 02508.51.447.1. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда съображения, че в случая са налице предпоставките по чл. 178 ал. 1 ЗУТ, а именно невъведен в експлоатация строеж, който се ползва, които обосновават издаването на заповед от категорията на оспорената. Посочва, че е неправилен извода на съда за незаконосъобразност на заповедта, тъй като е налице спор относно собствеността на имот и заведено за това гр.д. 833 от 2024г. по описа на Районен съд /РС/- гр. Добрич. Посочва, че наличието на спор за собственост относно обекта, предмет на заповедта, не е основание за спиране на административното производство, както е приел съдът. Посочва и че в случая за адресати на заповедта са посочени именно лицата, които ползват строежа, който не е въведен в експлоатация. Излага и съображения за липса на приетите от съда нарушение относно съобщаването на констативния акт и заповедта. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски за двете инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуалния представител на ответниците по касация адвокатско възнаграждение. Ответниците С. К. С. и Я. А. С. и двамата от гр. Генерал Тошево, чрез процесуалния си представител адв. Кирилов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на решението и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС гр. Добрич е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и при спазване на изискванията за форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилното приложение на материалния закон. Посочил е, че оспорената заповед е издадена за строеж, който се ползва без изискващото се удостоверение за въвеждане в експлоатация в нарушение на чл. 178 ал. 1 във връзка с чл. 177 ЗУТ. Посочил е, че процедурите по въвеждане на строежа в експлоатация са вменени на възложителя по смисъла на чл. 161 ал. 1 ЗУТ, какъвто е собственика на имота или лицето, на което е учредено право на строеж или има право да строи в чужд имот, като в тази връзка е обосновал извод, че адресати на заповедта по чл. 178 ал. 6 ЗУТ са именно лицата по чл. 161 ал. 1 във връзка с чл. 177 ЗУТ. Приел е, че в случая забраната за ползване спрямо жалбоподателите в първата инстанция е постановено не в качеството им на собственици/възложители на обекта, а в качеството им на фактически обитатели на същия, тъй като в мотивите на акта е било посочено, че собственик е община Балчик въз основа на влезнали в сила съдебни решения по предявени от общината искове срещу титуляра по разрешението за строеж на сградите дружеството Уишбон ЕООД, както и съставени актове за частна общинска собственост /АЧОС/, както за поземления имот, в който се намира сградата, така и за блок 1 и басейна, предмет на заповедта. Посочил е и че действително в заповедта административният орган е изтъкнал, че С. и Я. С. се афишират също като собственици на поземления имот и сградите в него, включително блок 1 с басейна по силата на постановени съдебни решения, но в крайна смета в административния акт е обосновано, че собственик на имотите е община Балчик. Поради това съдът е приел, че след като административния орган в заповедта не е признал в заповедта качеството на собственик/възложител на С. и Я. С., то неправилно и незаконосъобразно е адресирал заповедта срещу тях. Приел е, че наличието на конкуриращи се титули за собственост индикира наличието на вещноправен спор, който следва да бъде разрешен по общия исков ред, като вече има инициирани две такива дела. Поради това е приел, че административният орган е следвало да спре производството по издаването на заповедта по чл. 178 ал. 6 АПК до разрешаването на гражданско правния спор на основание чл. 54 ал. 1 т. 6 АПК. Приел е, че въпросът за собствеността на обекта е от решаващо значение за надлежното определяне на адресатите на заповедта. От друга страна е посочил, че е налице непроизнасяне на главния архитект на община Балчик по подадено заявление от С. и Я. С. за въвеждане на строежа в експлоатация, като са изложени мотиви, че това може да стане едва след приключване на съдебните дело. Приел е, че приетото в мотивите на заповедта като пречка за произнасяне по заявлението за въвеждане в експлоатация и издаването на заповед по чл. 178 ал. 6 ЗУТ за забрана на ползването поради невъвеждане в експлоатация, води до извод за вътрешно противоречие в мотивите на заповедта. Посочил е, че след като общината е приела, че производството по чл. 177 ЗУТ е обусловено от приключването на спора за собственост, то е следвало да съобрази, че това важи и за производството по издаване на заповедта по чл. 178 ал. 6 ЗУТ. Поради това е приел, че при издаването на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които са довели до неправилното приложение на закона, поради и което е отменил заповедта. Решението е неправилно. Неправилен е извода на съда, че при издаване на оспорената заповед са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, както и че същата е в противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 178, ал. 6 ЗУТ предвижда, че "При нарушения на ал. 1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други". В случая оспорената заповед е издадена на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ, поради установено нарушение на чл. 178, ал. 1 ЗУТ, според който "Не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. Безспорно установено е от събраните в хода на производството доказателства е, че забраненият за ползване строеж не е въведен в експлоатация по предвидения за това ред, т. е. установено е нарушението, за което правилно и в съответствие със законовите изисквания е издадена оспореното заповед за забрана на ползването на строежа. Неправилно съдът е приел, че тъй като и двете страни в производството С. и Я. С. и община Балчик се легитимират като собственици на поземления имот и обекта, предмет на оспорената заповед, то не е следвало да се издава заповед по чл. 178 ал. 6 ЗУТ, а да бъде спряно административното производство до разрешаването на вещноправния спор съгласно чл. 54 ал. 1 т. 6 АПК. Административният акт се издава съобразно фактите към момента на издаването му, като административният орган следва да се съобрази с титулите за собственост и доколкото по представени по делото съдебни решения Стефанови се легитимират като собственици на имота, предмет на заповедта, то те законосъобразно са посочени и като адресати на същата в това им качество. Наличието на спор за материално право в тази връзка не е основание за спиране на административното производство за издаване на заповед по чл. 178 ал. 6 АПК, както неправилно е приел съдът. Следва да се посочи и че подаденото заявление за въвеждане на блок 1 с басейн в експлоатация, което е коментирано в заповедта в насока, че не може да има произнасяне по него до разрешаването на спора за собственост между общината и Стефанови, също не е основание за отмяна на оспорения акт. При липса на произнасяне от страна на административния орган по заявлението от 23.01.2025г. с искане за издаване на акт за въвеждане на обекта в експлоатация, за искателите е налице друг ред за защита, а именно оспорването на мълчалив отказ или изричен такъв ако има, както и оспорването на евентуално издадена акт за спиране на административното производство по това заявление пред административния съд. По изложените съображения настоящият състав намира, че е неправилен извода на съда оспореното решение за незаконосъобразност на оспорената заповед, напротив при издаването й не са допуснати нарушенията, приети от АС гр. Добрич и същата е съответна на материалния закон. Като е достигнал до обратен извод съдът е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски и за двете инстанции, като същото следва да бъде уважено относно заплатената държавна такса за тази инстанция и за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощи и в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид изхода на спора искането на ответниците по касация за присъждане на разноски като неоснователно не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,