Решение № 973 от 30.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 173/18.04.2022 г., постановено по административно дело 710/2021 г. от Административен съд - Плевен в частта му, с която е отменено негово уведомително писмо изх. 02 - 150 -2600/7846 от 05.08.2021 г. в частта му, с която са извършени намаления по СЕПП над 2008, 54 лева до 22 621,32 лева и по ЗДП над 1381, 38 лева до 8807,82 лева , както и в частта му, с която отхвърля жалбата срещу уведомителното писмо за наложени намаления по СЕПП до 2008, 54 лева и ЗДП до 1381, 38 лева. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваните части от решението са неправилни - в противоречие с материалното и процесуалното право, необосновани, иска отмяната им, присъждане на разноските и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "Агроконтрол" ООД, в писмен отговор и писмено становище, чрез процесуален представител, взима становище за неоснователност на касационната жалба, иска оставяне в сила на обжалваната част от касационното решение и присъждане на разноски за касационното производство, моли в случай на присъждане на юрисконсултско възнаграждение на другата страна, последното да е в минимален размер. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за недопустима в частта, с която се обжалва частта на решението, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу уведомителното писмо на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ за наложени намаления по по СЕПП до 2008, 54 лева и ЗДП до 1381, 38 лева. Тази част от решението е благоприятна за издателя на акта и касационен жалбоподател по делото, поради което липсва абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на касационната жалба по чл.210, ал.1 АПК в тази й част - обжалваната част от решението да е неблагоприятна за обжалващата я страна. Касационната жалба в тази си част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено. Касационната жалба в останалата си част е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу неблагоприятна за нея част от решението, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови частта от решението, с която е отменено оспореното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. по заявление за подпомагане на "Агроконтрол" ООД изх. 02 - 150 -2600/7846 от 05.08.2021 г. в частта му, с която са извършени намаления по СЕПП над 2008, 54 лева до 22 621,32 лева и по ЗДП над 1381, 38 лева до 8807,82 лева , за кампания 2019, АС е изложил мотиви, че същото е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити, но е постановено при съществено нарушение на административно производствените правила, довело и до частично противоречие с материалния закон. Спорните опожарени площи в размер на 60, 54 ха, които са приети за недопустими за подпомагане от административния орган не са изключени от окончателния слой "Допустими за подпомагане площи" за кампания 2019 г., одобрени със заповед РД 09 -228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите съгласно чл.33а ЗПЗП. Без значение са причините, поради които спорните опожарени площи не са изключени от специализирания слой, ответникът е бил длъжен да се съобрази с влязлата в тази си част заповед на министъра и да ги третира като допустими за подпомагане. Решението е правилно в тази си обжалвана част. Спорните опожарени площи фигурират в окончателния специализиран слой "Площи допустими за за подпомагане" за 2019 г., одобрен със заповед на министъра на земеделието, храните и горите от дата, предхождаща издаването на оспореното уведомително писмо и същият е стабилен административен акт в тази му част, породил права за дружеството. Преценката дали спорните площи са допустима за подпомагане за кампания 2019 г по смисъла на чл.16 г от Наредба 105/22.08.2006 г. на министъра на земеделието и горите е извършена от компетентния орган по чл.33а от Закона за подпомагане на земеделските производители министъра на земеделието и храните с издаване на негова заповед РД 09 -228/28.02.2020 г. Издателят на оспорения административен акт е бил длъжен да се съобрази с тази преценка и като не го е направил е постановил незаконосъобразен административен акт, постановен в нарушение на чл.16г, ал.5 в приложимата редакция за кампания 2019 г. от Наредба 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Решението като правилно в тази му част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят претендираните в настоящето производство разноски в размер на 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл.210, ал.1 АПК л. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение