Решение № 7441 от 4.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 702/2010 г.

Решение № 7441 от 4.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 702/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Людмил Павлов, в качеството му на процесуален представител на Росен Тодоров Петров, управител на "Р6 Инвест" ЕООД, срещу решение № 1736 от 22.10.2009 г. по адм. дело № 2223 по описа за 2009 г. на административния съд - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, и неговата необоснованост, което е отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ"-гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховния административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е бил РА № 180900254 от 5.06.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден в обжалваната част с решение № 400 от 28.07.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на дружеството по прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран период 1.04.2006 г. - 30.06.2006 г. На ревизирания данъчен субект е отказано право на данъчен кредит по 7 броя фактури, издадени от "Миг груп" ЕООД в размер на 8 374.56 лв. и лихва за забава в размер на 3 657.04 лв. за данъчен период м. 04.2006 г.; в размер на 2 786.80 лв. и лихва за забава в размер на 1 186.80 лв. за данъчен период м. 05.2006 г. и в размер на 6 802.65 лв. и лихва за забава в размер на 2 825.46 лв. В ревизионното производство е прието, че процесните фактури не отразяват действително извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.), както и че не се установява прекият доставчик да е собственик на стоките, предмет на обсъжданите доставки. Проследени са и предходните доставчици "Ню ойл груп" ЕООД и "Мананко ойл" ООД. Административният орган се е позовал и на чл. 64, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДДС (отм.), както и на чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС (отм.). В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по спора, а именно, че на прекия доставчик "Миг груп" ЕООД е осъществена насрещна проверка, като същият не е представил доказателства във връзка с доставките. По повод на същите при ревизираното лице е установено, че по три броя от фактурите, с предмет "котелно гориво" е осъществено плащане по банков път на данъчната основа и на ДДС по "ДДС-сметката" на прекия доставчик. Не са ангажирани доказателства относно реалността на доставките. Предходен доставчик на "Миг груп" ЕООД е "Ню ойл груп" ЕООД, а негов доставчик е "Мананко ойл" ООД. При проверка в счетоводствата им е констатирано несъответствие между издаваните фактури, респ. отразяването им в дневниците за покупки и в дневниците за продажби са съответните данъчни периоди при всички тези пряк и предходни по веригата доставчици. При "Ню ойл груп" ЕООД е констатирано, че няма доказателства за притежавано от него котелно гориво, което да е доставил на "Миг груп" ЕООД. Прието е, че платените по "ДДС-сметките" на доставчика суми са платени без основание, съответно ДДС е начислен без основание. Представен е в съдебното производство РА № 180800670 от 28.11.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, който е отменен с решение № 756 от 26.01.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна, в изпълнение на което е проведено обсъжданото ревизионно производство. По повод на този РА съдът е констатирал, че това доказателство не рефлектира върху преценката на законосъобразността на РА, последващ във времето, макар и издаден на същия ревизиран субект за същите данъчни периоди. В съдебното производство не са ангажирани никакви доказателства във връзка с твърденията направени, с оглед оспорването на жалбоподателя - ревизирано дружество относно правнорелевантните факти за процесните доставки, въпреки дадените затова указания с разпореждане от 20.08.2009 г., от 28.09.2009 г. и от 1.10.2009 г. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Касационното възражение за за нарушаване на съдопроизводствените правила е неоснователно. Обсъдени са всички доказателства, които са били налице в съдебно-административното производство. Неоснователно е и възражението за ограничение на правото на защита във връзка с представяне на доказателства, понеже жалбоподателят не е ограничаван. Както беше посочено, съдът се е произнесъл с разпореждания от посочените дати относно молби за отлагане на делото, в които е предоставена възможност за посочване на доказателства, за което жалбоподателят е бил уведомен. При тези обстоятелства съдът правилно е дал ход на делото по същество. Правилно е приложен и материалният закон, като е прието, че РА е законосъобразен. В тази насока правилен е изводът, че не са налице основания за приложението на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), понеже е налице липса на реални доставки. Действително разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.) не се прилага, ако данъкът е платен по "ДДС-сметка" на доставчика, но тя има предвид само реално осъществени доставки. Това се обуславя от механизма на облагане с ДДС. При липса на реално осъществени доставки, не намира приложение ал. 8 от същата разпоредба. По делото не са ангажирани доказателства относно реалността на същите. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение