Решение № 11264 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7682/2015 г.

Решение № 11264 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7682/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от "Глория - 2001" ООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя Цветана Събева Кавказова, за отмяна на влязло в сила определение № 1727 от 17 февруари 2015 г., постановено по адм. дело № 1024/2015 г. по описа на Върховния административен съд, VII отделение. С определението, чиято отмяна се иска, съдът е оставил в сила определение № 10428 от 5 декември 2014 г. постановено по адм. дело № 3274/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив и е осъдил "Глория-2001" ООД да заплати на Община Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лева. Подателят на искането за отмяна счита, че са налице основанията по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила определение. Излага съображения за неправилност с доводи за допуснати нарушения на чл. 78 и чл. 80 ГПК и на ТР № 6/2012 г. от 6 ноември 2013 г. на ВКС с основно твърдение, че на Община Пловдив са присъдени разноски без представен по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК и при липса на доказателства за извършено заплащане на ползваната юридическа помощ. Не твърди наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства и такива не се представят. Моли съда да отмени влязлото в сила определение. Ответникът - Община Пловдив, представлявана от кмета чрез юрисконсулт Елена Кинаева, оспорва искането за отмяна като недопустимо, алтернативно неоснователно. Върховният административен съд, петчленен състав - втора колегия, намира, че искането за отмяна на влязлото в сила определение № 1727 от 17 февруари 2015 г. постановено по адм. дело № 1024/2015 г. по описа на Върховния административен съд, VII отделение, с правно основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението или определението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства следва да са от съществено значение за делото. В случая нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК не са представени. Съображенията в искането засягат законосъобразността на съдебния акт, т.е. това са доводи, които не могат да бъдат взети предвид в настоящото производство, представляващо извънреден, извънинстанционен способ за контрол и отмяна на влезли в сила съдебни актове на изрично посочените в чл. 239 АПК основания. Поради изложеното съдът приема, че условията на чл. 239, т. 1 АПК не са изпълнени и следователно не са налице предпоставки за отмяна на определението на това основание. Искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. Искането в частта му, с която се иска отмяна на определението в частта за разноските, по своята същност представлява искане за изменение на определението в частта за разноските и намира правно основание в чл. 248 ГПК, приложим в административното съдопроизводство по силата на чл. 144 АПК. Разпоредбата на чл. 248 ГПК предвижда, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността на такава молба е съдът, който е постановил съдебното решение (по аналогия се прилага и за съдебното определение). Предвид това, следва да бъде прието, че т.нар. "искане за отмяна на влязло в сила определение" в частта, с която се иска отмяна на определението в частта за разноските, по съществото си представлява искане за изменение на определението в частта му за разноските, поради което същото в тази му част следва да бъде прекратено пред ВАС, петчленен състав, и изпратено за разглеждане на съдебния състав на ВАС, VII отделение, постановил определение № 1727 от 17 февруари 2015 г. по адм. дело № 1024/2015 г., за разглеждането му по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - втора колегия,