Решение № 549 от 18.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 629/2009 г.

Решение № 549 от 18.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 629/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане от защитника на осъдения Е. Б. А. за възобновяване на внохд № 87/2009 г. на Смолянския окръжен съд, отмяна на постановеното по това дело решение № 81 от 16.IХ.2009 г. и връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане. Оплакванията са за допуснати процесуални нарушения - неправилно задържане на А. под стража; неучастието на негов защитник при въззивното разглеждане на делото; недопускане в същото производство на поискани писмени доказателства; липса на произнасяне от въззивния съд по доводите в подкрепа на въззивната жалба - както и за допуснато нарушение на материалния закон с осъждането на А. за престъпление, извършено при опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" НК. В съдебно заседание осъденият и служебният му защитник поддържат жалбата, преценена от прокурора за неоснователна. Върховният касационен съд установи: С присъда № 65 от 23.VI.2009 г. по нохд № 118/2009 г. на Чепеларския районен съд, Е. Б. А. е признат за виновен в това, че действайки при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" НК е извършил на 12.II. 2009 г. от строителен обект на ул. "Васил Дечев" в гр. Ч., Смолянска област, кражба на 80.10 линейни м ел. кабел и на 1.68 кг меден проводник с обща стойност 240,54 лева, собственост на "Тандем-Инвест" ООД, като за деянието е използвал техническо средство (клещи) и отнетите движими вещи не са се намирали под постоянен надзор, за което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 и 4 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим с приспадане на предварителния арест от 12.I.2009 г. По обвинението, деянието да е извършено при условията на опасен рецидив и по б. "б" на чл. 29, ал. 1 НК, А. е оправдан. С решението по делото, чието възобновяване се иска, горната присъда е потвърдена. Искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно. Не са допуснати процесуални нарушения при вземането в досъдебното разследване на мярка за неотклонение задържане под стража с оглед на чл. 63, ал. 2, т. 1, предл. второ НПК. Не е ясно, какво подалият искането за възобновяване защитник на А., участвал в същото качество и пред въззивния съд, е целял да установи с употребения в искането израз, че "на практика и юридически" пред този съд "делото е проведено като при липса на защитник". Не е основателно възражението за нарушаване правото на А. да представи пред въззивния съд доказателства. В проведеното на 14.IХ. 1999 г. пред окръжния съд съдебно заседание, защитникът на А. е поискал да бъде изискано и приложено като доказателство нохд № 165/2006 г. на Чепеларския районен съд, решено с влязло в сила на 15.II.2007 г. споразумение. Това искане въззивният съд основателно е отхвърлил, тъй като целта му е била не друга, а да се установи неправилното осъждане на А. по това дело за кражба, извършена при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК. Дори твърдението на защитника да е вярно и престъплението, предмет на посоченото дело, да не е било извършено при условията на б. б. "а" и "б" на чл. 29, ал. 1 НК, постановеният по него съдебен акт е в сила с произтичащите от това последици, включително за правното квалифициране на последващото деяние. Основателно е възражението за произнасяне от въззивния съд само по довода на А. и защитника му за явна несправедливост на наказанието без произнасяне по този срещу квалифицирането на извършената от А. кражба при условията на чл. 29, ал. 2, б. "а" НК, но макар това процесуално нарушение да е налице, то не дава повод за възобновяване на наказателното дело. Както пред въззивния съд, така и сега, защитникът на А. е искал промяна в правната квалификация на извършената от него кражба, следвайки неправилното си разбиране, че употребения в чл. 29, ал. 1, б. "а" НК израз "не по-малко от една година" включва и "една година". В контекста на цялото изречение, обаче, въпросният израз има друго значение и то е, че за да бъде престъплението квалифицирано като извършено при опасен рецидив, деецът трябва преди това и в сроковете по чл. 30 НК, да е извършил като пълнолетен тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК умишлено престъпление, за което да е получил наказание не по-малко от 1 г. лишаване от свобода, т. е. наложеното за предходното престъпление наказание трябва да е под този срок, но не и равен на него. С оглед на дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение