Решение № 6106 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1623/2014 г.

Решение № 6106 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1623/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Христо Рашков Христов от с. Ново село, община Велико Търново срещу решение № 16983 от 17.12.2013 г. по адм. д. № 6058/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - министъра на земеделието и храните, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С решение № 16983 от 17.12.2013 г. по адм. д. № 6058/2013 г., Върховният административен съд, пето отделение, е отхвърлил жалбата на Христо Рашков Христов от с. Ново село, община Велико Търново срещу заповед № РД-09-113 от 13.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен държавен орган - министърът на земеделието и храните, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Налице е уведомление по чл. 66 АПК, което отговаря на изискванията за форма и съдържание. Разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗРА предоставя на министъра три възможности, от които той може да се възползва, както едновременно, както е станало в настоящия случай, така и по отделно. Предвиденият в чл. 32, ал. 2 ЗРА срок има препоръчителен характер за органа и при неговото неспазване не са предвидени законови санкции. Преценката на министъра на земеделието и храните дали да упражни правомощията си по чл. 32, ал. 2 ЗРА е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Направен е окончателния извод за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е частично основателна по следните съображения: По първоначалното дело е било установено, че с докладна записка № Z-912 от 14.01.2013 г. на главен директор на Главна дирекция "Рибарство и контрол се уведомява заместник-изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), че при извършена на 13.01.2013 г. проверка е установено, че размножителният период на щуката и бялата риба ще започне по-рано, а не както е нормално през другите години - в края на февруари и началото на март. В тази връзка е дадено предложение за по-ранна забрана на улова на тези риби, която следва да започне от 1.02.2013 г. и да продължи до 17.03.2013 г. С писмо изх. № 12-0-196 от 7.02.2013 г. Министерството на околната среда и водите е съгласувало без забележки проекта на цитираната заповед. С писмо изх. № 13-1441 от 11.02.2013 г., изпълнителният директор на ИАРА е представил на министъра на земеделието и храните доклад за проект на заповед за въвеждане на забрана за извършване на риболов на щука и бяла риба по време на размножаването им за периода 15.02. до 31.05.2013 г. В нея е посочил, че периодите за забрана се съобразяват с климатичните условия и биологичните особености на тези видове, с цел опазване на популациите, спецификата на размножаване и естественото им възпроизводство. Правилно тричленният състав е посочил в мотивите към решението, че на 30.01.2013 г., изпълнителният директор на ИАРА е изготвил уведомление по чл. 66 АПК за издаване на общ административен акт за въвеждане на забрана за извършване на риболов на щука и бяла риба в обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 ЗРА в периода на тяхното размножаване. В това уведомление изрично е казано, че с цел опазване на популациите от щука и бяла риба, съобразявайки се със спецификата на размножаване на тези два вида и за създаване на оптимални условия за естественото им възпроизводство, забраната за риболов по време на размножаването им ще бъде от 15.02.2013 г. до 31.05.2013 г. Действително в уведомлението е посочен едномесечен срок за предложения и възражения. Процесната заповед е издадена на 13.02.2013 г. От изложеното се налага изводът, че посоченият в уведомлението и в разпоредбата на чл. 69, ал. 2 АПК минимален едномесечен срок не е бил спазен. Съгласно цитирания текст, административният орган осигурява на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66. Но от изложената по-горе фактическа обстановка става ясно, че ИАРА и министърът на земеделието и храните е следвало спешно да предприемат необходимите действия и изпълнят вменените им със ЗРА задължения, които са свързани със забрана на улова на посочените видове риба през периода на тяхното размножаване. В тази връзка са текстовете на чл. 6, ал. 1, т. 4, чл. 30, ал. 3, т. 1, чл. 32, ал. 1 и 2 ЗРА. Това е било необходимо, тъй като през 2013 г. е установен много по-ранен период на размножаването на щуката и бялата риба, поради нетипични промени в климатичните условия, засягащи развитието на рибните ресурси. Наред с това се съобразява, че заповед № РД-09-113 от 13.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните, независимо от цитирания порок, е в съответсвие с целите на Закона за рибарството и аквакултурите, формулирани изрично в чл. 1, ал. 2. В чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗРА е посочено, че една от тези цели е осигуряването на устойчиво развитие на рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми. Без постигането на тази цел не биха могли да се осъществят целите по чл. 1, ал. 1, т. 2 и 4 ЗРА, а именно развитие на стопанския и любителския риболов и повишаване потреблението на риба и рибни продукти в страната. Постигането на тези цели на специалния закон несъмнено е в защита на обществения интерес и в частност на любителския и стопанския риболов, който интерес е значим. Оплакванията на касатора за нарушение на чл. 69, ал. 2 АПК са основателни. Но в тази връзка настоящият петчленен състав на Върховния административен съд преценява също така, че към датата на приключване на устните състезания по това дело - 13.03.2014 г., срокът на действие на заповед № РД-09-113 от 13.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните е изтекъл, тъй като сроковете за забрана на улов на риба се определят ежегодно, на основание чл. 32, ал. 1 ЗРА, в зависимост от климатичните условия и биологичните особености на тези видове. Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК, приложим в касационното производство по силата на препращащата норма на чл. 228 АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗРА, във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1. В последното, за щуката срокът за забрана на улов е от 15.02. до 30.04, а за бялата риба - от 15.03. до 15.05. В процесната заповед периодът и за двата вида е от 15.02. до 31.05. Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗРА дава право на министъра на земеделието и храните, съгласувано с министъра на околната среда и водите, по предложение на изпълнителния директор на ИАРА, при нетипични промени в климатичните условия, засягащи развитието на рибните ресурси да променя със заповед началната дата, крайната дата или увеличава сроковете на забраната по приложение № 1 с до 30 дни. При щуката началният срок на забраната е спазен, а срокът за забрана по приложение № 1 е увеличен с 30 дни. Следователно цитираните законови изисквания са били спазени. За бялата риба началният срок за забрана на улов е променен с един месец напред, удължен е крайният срок с 15 дни и е увеличена забраната с 45 дни. Това е в противоречие с правомощията на министъра на земеделието и храните, изрично регламентирани в чл. 32, ал. 2 ЗРА. При начален срок на забрана 15.02.2013 г. (един месец по-рано, представляващо увеличение с 30 дни), крайният срок за забрана е 15.05.2013 г., който е крайния срок по приложение № 1. Неправилно тричленния състав на ВАС е приел, че предвиденият в чл. 32, ал. 2 ЗРА срок има препоръчителен характер за органа и при неговото неспазване не са предвидени законови санкции, както и че преценката на министъра на земеделието и храните дали да упражни правомощията си по чл. 32, ал. 2 ЗРА е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения, както постановеното решение, така и обжалваната заповед следва да бъдат отменени, в частта им относно крайния срок за забрана на улов на бяла риба. Касаторът не е направил искане разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,