Решение № 2445 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12038/2011 г.

Решение № 2445 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12038/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Сибиекс-КН" ЕООД против решение № 3188/28.06.2011 г., постановено по адм. д. 2288/2010 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 2000903571/21.08.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 222/15.02.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменен РА. Подробни съображения в подкрепа на становището и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 3188/28.06.2011 г., постановено по адм. д. 2288/2010 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Сибиекс - КН" ЕООД против РА № 2000903571/21.08.2009 г. на ТД на НАП - София, потвърден с решение № 222/15.02.2010 г. на ДД "ОУИ" относно доначислен ДДС в общ размер на 20 858,14 лв. и съответните лихви. Решаващият съд е приел, че обжалваният РА е действителен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Административният съд е приел, че не е налице специфичен случай на доставка по чл. 129 от ЗДДС, а осъществените от ревизираното лице доставки представляват облагаеми доставки на услуги по чл. 9 от ЗДДС, чието място на изпълнение е страната по общите правила на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, независимо от кое тълкуване на закона се възприеме - това в РА (чл. 21, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС, редакция преди изм. в ДВ, бр. 95/2009 г., приложима за ревизираните периоди) или това в решението на ДД "ОУИ" (чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, редакция преди изм. в ДВ, бр. 95/2009 г., приложима за ревизираните периоди). Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, която не е спорна между страните по делото и се установява от многобройни писмени доказателства, събраните по време на ревизията. Касаторът е издател на фактури с получател "Марини" АД, италианско дружество, за получени от него възнаграждение по повод техническо обслужване по време на гаранционния период на доставените от "Марини" АД на други български дружества инсталации, в това число и монтажни дейности по доставените от италианското дружество инсталации. На основание чл. 129 от ЗДДС не се смята за доставка предоставянето на стоки от производител или упълномощено от него лице с цел да заменят или отстранят възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване, което се осъществява за сметка на производителя. Следователно при доставката на инсталациите от италианското дружество на българските търговци не се счита, че италианското дружество извършва отделна доставка към получателите на стоката като поема задължение за гаранционно обслужване на тези доставени стоки. Фактическото извършване на технически дейности по гаранционното обслужване е възможно да бъде осъществено както служители на доставчика-производител, така и от упълномощено от него лице, каквото в случая се явява "Сибиекс-КН" ЕООД. "Марини" АД като задължено лице да осъществи гаранционно обслужване възлага то да бъде осъществено от "Сибиекс-КН" ЕООД в полза на "СК 13 Холдинг" АД, "Пътнически строежи" ЕООД, "Трейс груп холд" АД - купувачите на асфалтовите инсталации. Към тези трети лица, ползватели на гаранционното обслужване, "Сибиекс-КН" ЕООД не осъществява доставки, но в отношенията с възложителя "Марини" АД се явява изпълнител на договорени услуги в полза на трето лице. Съгласно чл. 28 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, когато данъчнозадължено лице, действащо от свое име, но за сметка на другиго, участва в доставка на услуги, за него се счита, че самото то е получило и доставило услугите. В случая няма спор, че "Сибиекс-КН" ЕООД действа от свое име в отношенията си с третите лица, но за сметка на "Марини" АД, за което получава възнаграждение, респективно се явява данъчнозадължено лице, което извършва услуги. Тези услуги са облагаеми на основание чл. 12 от ЗДДС, защото мястото на изпълнение на доставките е на територията на страната при съобразяване приложимите редакции на чл. 21 от ЗДДС както като се съобрази мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, така и мястото, където се намира недвижимият имот, ако се приеме, че инсталациите имат характер на недвижим имот и мястото, където фактически се извършва услугата, ако се приеме, че инсталациите представляват движими вещи. Следователно правилно административният съд не е извършил допълнителен анализ на обстоятелството относно трайната прикрепеност на инсталациите към земята, което не би променило извода относно облагаемостта на услугите в България. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно основното възражение на касационния жалбоподател, че е налице специфичен случая по смисъла на чл. 129 от ЗДДС и не е бил длъжен да начислява данък при издаване на спорните фактури. останалите фактурирани дейности - по монтаж и демонтаж на инсталациите, съвсем безспорно следва да бъдат определени като облагаеми услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, поради което законосъобразно органите по приходите са доначислили данък по спорните фактури, издадени от ревизираното лице с получател "Марини" АД. Като е достигнал до същия законосъобразен правен извод, административният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което и с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК "Сибиекс-КН" ЕООД му дължи сумата 800 лв. - юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение