Решение № 6858 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12564/2013 г.

Решение № 6858 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12564/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област Пловдив, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Стефанов, против решение № 1857 от 07.08.2013 г., постановено от Пловдивския административен съд - II отделение, VII състав, по адм. д. № 1042/2013 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 37и - 37п от ЗСПЗЗ. касационният жалбоподател твърди, че изводите на съда са в противоречие с разпоредбите на чл. 8, ал. 4 и чл. 14, ал. 7 от ЗОбС и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, както и незаконосъобразното решение на Общински съвет - Раковски в оспорената му част, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Общински съвет - Раковски оспорва касационната жалба чрез упълномощен адвокат Лесова, която с писмен отговор и писмено становище пледира за оставяне в сила на обжалваното решение и иска присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото правните изводи на решаващия съд са правилни и са направени въз основа на правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Обосновано е преценено от административния съд, че в конкретния случай не е допуснато нарушение на материалния закон - чл. 37о от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, защото ОбС - Раковски е изпълнил специалните изисквания на ЗСПЗЗ по отношение на условията, касаещи отдаването под наем или аренда на общинските мери и пасища. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1857 от 07.08.2013 г. е отхвърлено оспорването на областния управител на област Пловдив срещу решение № 268, взето с Протокол № 21/22.02.2013 г. от Общински съвет - Раковски в частта му по т. 1, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7. За да достигне до този резултат, Пловдивският административен съд се е позовал на нормата на чл. 24а, ал. 4 /сега ал. 5/, изречение първо от ЗСПЗЗ, според която отдаването на земите от общинския поземлен фонд, с изключение на мерите и пасищата, под наем или аренда се извършва чрез търг или конкурс, при условия и по ред, определени от общинския съвет. Първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице твърдяното от оспорващия противоречие с разпоредбите на чл. 8, ал. 4 във връзка с с чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, защото е налице условието по двете новели в специален закон да е предвидено "друго". Изведено е заключение, че оспорването по отношение на точки: 1, 4, 6 и 7 е неоснователно и поради това, че с тях не се заобикаля закона, тъй като с тези части ОбС - Раковски е изпълнил изцяло специалните изисквания на ЗСПЗЗ по отношение условията, посочени в него, касаещи възможността за отдаване под наем на общински мери и пасища. Установено е, че атакуваната т. 1 от административния акт е в изпълнение на разпоредбата на чл. 37о, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗСПЗЗ; т. 4 касае прилагането на нормата на чл. 37к, ал. 1 във вр. с чл. 37п, ал. 2 от ЗСПЗЗ; т. 6 касае прилагането на чл. 37п, ал. 1 и чл. 37и, ал. 5 от ЗСПЗЗ. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на съдебното решение точно е констатирано, че с атакуваното решение ОбС - Раковски е уредил отношенията, свързани с предоставянето на общинските мери и пасища под наем или аренда, а именно: правилата за ползването им, годишния план за 2013 г., списъка с данни на лицата земеделски стопани и техните сдружения, одобрени са мерките за поддържане на пасищата, определена е годишната такса на декар, възложено е на кмета да извърши всички необходими действия по сключването на наемни договори, посочен е максималният допустим срок на същите, посочени са конкретните необходими документи за кандидатстване от земеделските стопани. Задълбочено е разгледано твърдението на оспорващия областен управител, че в атакуваните от него части решението на ОбС - Раковски противоречи на закона, тъй като не отговаря на "духа и смисъла" на ЗСПЗЗ по отношение на отдаването под наем на общинските мери и пасища, като се постига заобикаляне на приложимия ред за провеждане на публичен търг или конкурс съобразно изискванията на чл. 8, ал. 4 във връзка с чл. 14, ал. 7 от ЗОбС. Правилно е отразено, че до приемането на чл. 24а, ал. 4 /сега ал. 5/ от ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 62 от 10.08.2010 г. съдебната практика е считала, че следва да са изпълнени и условията, регламентирани в горепосочените текстове на ЗОбС. След приетото изменение на ЗСПЗЗ следва да се зачете волята на законодателя относно отдаването под наем на мерите и пасищата - да не се провеждат конкурсни или тръжни процедури, а да се съблюдава редът на чл. 37п от ЗСПЗЗ, като ал. 2 от този нормативен текст препраща към изискванията по чл. 37и - 37о от ЗСПЗЗ. Решаващият съдебен състав констатира, че нормите на чл. 37и - 37о от ЗСПЗЗ към настоящия момент са изменени със ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 38 от 07.05.2014 г./, но сега действащата редакция на закона не е приложима, защото законосъобразността на процесния административен акт се преценява към датата на приемането му - 22.02.2013 г. Настоящият съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че мерите и пасищата са принципно изключени като "условия и по ред" от нормата на чл. 24а, ал. 5 от ЗСПЗЗ, от което следва обоснованият извод, че в случая не е допуснато нарушение при тълкуването и прилагането на закона и липсва противоречие с нормите на чл. 8, ал. 4 и чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, защото в специален закон - ЗСПЗЗ е "предвидено друго". Приложената към касационната жалба заповед № РД-09-116/21.02.2011 г. на министъра на земеделието и храните, за която няма данни дали не е обжалвана, не оборва изводите на първостепенния съд, защото тя няма приоритет пред законовите изисквания, регламентирани в чл. 24а от ЗСПЗЗ. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й, като неоснователна. С оглед изхода на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените по делото разноски, възлизащи на 150 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение