Решение № 4050 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10601/2010 г.

Решение № 4050 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10601/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Вита-РВ" ЕООД - гр. Казанлък, представлявано от управителя Господин Илиев Стоянов против решение № 1493/12.07.2010 г., постановено по адм. дело № 443/2010 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 3-1298/27.02.2004 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Шумен. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като необосновано и незаконосъобразно, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се поддържа, че с обжалваното решение е основано единствено на заключението на приетата експертиза, не са обсъдени доказателства във връзка със спор за собственост относно недвижимия имот, заключение на експертиза приета от АС Пловдив, както и данните за цени на недвижими имоти по сделки, сключени в същия квартал и със същата характеристика. Касаторът моли решението да бъде отменено, да се уважи жалбата срещу ревизионния акт или евентуално делото да се върне за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП - не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на релевираните отменителни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба допустима. Подадена от надлежна страна и е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отхвърлена жалбата на "Вита-РВ" ЕООД против ревизионен акт № 3-1298/27.02.2004 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден с решение № 70/24.04.08 г. на вр. изп. дл. Директор на дирекция "ОУИ" гр. Варна. Делото е разгледано за втори път пред АС Варна. Постановеното решение при първото разглеждане на делото е отменено с решение по адм. дело № 10748/2009 г. по описа на ВАС, първо отд. Дадени са задължителни указания за назначаване на съдебна експертиза относно действителната пазарна цена на продадения недвижим имот, след което да се извърши преценка дали е налице основание за увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2002 г. С обжалваното решение първоинстанционния съд е приел, че за 2002 г. законосъобразно е извършено преобразуване на финансовия резултат със сумата 378474 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 17 ЗКПО (отм.), в резултат на което са определени задължения в размер на 49547,29 лв., представляващи данък печалба и данък за общините, както и лихва за забава. Съобразено е даденото задължително указание като е назначена съдебна експертиза и е прието заключението относно средната пазарна цена на недвижимия имот в гр. Казанлък, предмет на нот. Акт № 35, т. I, рег. № 480/23.03.02 г., по силата на който касаторът е извършил продажба на дълготрайни материални активи /ДМА/ - сгради и земя, представляващи стоково тържище, находящо се в гр. Казанлък, за сумата 100000 лв. Експертизата дава заключение по метода, посочен в чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗКПО (отм.) - метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, според което цената на земята е 1 282 609 лв., а на сградите върху нея - 767 054 лв., или общо - 2 049 663 лв. Съдът е основал фактическите си изводи върху даденото заключение, което е възприел като обективно, подробно и обосновано. Административният съд е процедирал законосъобразно. Видно е от заключението, че вещото лице е извършило анализ на данни от реални сделки, сключени със сходни имоти по обичайни условия, при извършване на корекция с оглед спецификата на имота. Видно е от наведените касационни оплаквания, че касаторът не е съгласен с дадената оценка на имота от вещото лице. Жалбоподателят пред АС Варна, настоящ касатор, не е оспорил заключението на експертизата, не е правил искане за назначаване на тройна или допълнителна експертиза с цел опровергаване на даденото заключение. Понастоящем навежда доводи, които са били обсъдени от първоинстанционния съд, който обосновано и законосъобразно е отговорил на направените оплаквания. Като не преповтаря мотивите на административния съд, настоящата инстанция ги допълва със следното: Експертното заключение е доказателствено средство, което се допуска и приема единствено от съда, разглеждащ делото. В тази връзка обсъждането на експертни заключения, дадени пред друг съд или друга институция, е недопустимо. Такива заключения нямат доказателствена стойност и правилно не са били съобразени. Както се посочи по-горе в доказателствена тежест на жалбоподателя е било да обори констатациите на данъчните органи и приетото експертно заключение. При липса на процесуална активност от негова страна, тезата му за по-ниска пазарна стойност на имота, е останала недоказана. Такава по-ниска цена не може да бъде обоснована и с данните са наличие на спор за собственост върху имота, предмет на разпореждане. Това обстоятелство по никакъв начин не може да обоснове изключително занижената цена на сделката - около 20 пъти под стойността, дадена в заключението на приетата съдебна експертиза, около пет пъти по-ниска от отчетната стойност на активите и около шест пъти по-ниска от данъчната им оценка. Правилно е прието от съда и от ревизиращите органи, че при тази явно и доказано занижена продажна цена на недвижимия имот по нот. Акт № 35, т. I, рег. № 480/23.03.02 г., са налице предпоставки за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2002 г., чрез увеличението му, по реда на чл. 23, ал. 2, т. 17 вр. с глава първа, раздел IV ЗКПО /отм. в ред. към ДВ бр. 110/2001 г./. Отклонението между действителната пазарна цена на имота и продажната му стойност от 100 000 лв. е повече от 20%, в резултат на което е увеличен финансовия резултат със сумата 378474 лв., представляваща отрицателната разлика между уговорената цена на ДМА и установената от данъчните органи пазарна цена. Тази пазарна цена, макар и по-ниска в сравнение с тази по приетата съдебна експертиза, следва да се съобрази с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя в съдебната фаза на производството. Пълно е доказано и установено при тези данни, че сделката е сключена с цел отклонение от данъчно облагане, поради което за целите на данъчното облагане не е взет предвид резултата от тази сделка като дължимият данък - печалба и данък за общините е определен в размерите според пазарната цена на имота. Изводите на първоинстанционния съд са в горния смисъл и се споделят от касационната инстанция. Съдът правилно е тълкувал и приложил закона, постановил е обоснован съдебен акт, който следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение