Решение № 588 от 02.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2712/2026 г.

Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 14178/21.04.2026 г. по регистъра на Районен съд – Перник (РС – Перник), подадена от С. А. Д., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 681 от 20.06.2022 г. по гр. д. № 3602/2021 г. по описа на същия съд, потвърдено с решение № 146 от 28.03.2023 г. по гр. д. № 486/2022 г. на Окръжен съд – Перник (ОС – Перник), недопуснато до касационно обжалване с определение № 2067 от 25.04.2024 г. по гр. д. № 4208/2023 г. по описа на III г.о. на ВКС. С решението, чиято отмяна се иска е отхвърлен предявеният от С. А. Д. срещу К. Н. Д., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за сумата от 10 966. 67 лв., заедно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решение № 503/24.10.2014 г. по гр. д. № 477/2014 г. на ОС – Перник – 06.12.2014 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 1 743. 64 лв. – направени разноски по делото, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 23.12.2014 г. по гр. д. № 3376/2013 г. на РС – Перник, въз основа на който е образувано изп. д. № 55/2015 г. по описа на ЧСИ Е. Д., което е преобразувано по молба на взискателя като изп. д. № 760/2020 г. по описа на ЧСИ Р. А.. В молбата се твърди, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е било известно на страната в производството, приключило с постановяване на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Счита, че новото обстоятелство по несъмнен начин сочело погасяване на паричното вземане на ответника К. Н. Д. още към 2019 г. (оспорено с иска по чл. 439, ал. 1 ГПК), респ., че вземането не съществувало в претендирания размер и това било известно на кредитора. Източник на данни за това бил представеният от ответника документ по изп. д. № 1673/2025 г. при ДСИ С. Ц. - заключение от извършена съдебно-счетоводна експертиза с вх. № 38489/19.12.2025 г., според което оспореното вземане било погасено, респ. намалено по размер и в този смисъл било признанието на неговия носител, обективирано в решение № 1012/04.12.2017 г. по гр. д. № 9293/2015 г. на Районен съд – Перник чрез там извършеното прихващане на насрещни вземания. Ответникът К. Н. Д. не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С отговора в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК, чрез адв. В. счита молбата за отмяна за неоснователна и претендира разноски. С определение № 3951 от 20.07.2026 г. по настоящото дело на основание чл. 307, ал. 1 ГПК е допуснато разглеждане на молбата за отмяна. За да се произнесе по нея ВКС, състав на трето гражданско отделение взе предвид следното: Фактическият състав на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква откриване на ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Релевантна е такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се отнася до решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права по висящото дело. В случая се поддържа наличие на новооткрит факт – признание от кредитора и ответник по спора по чл. 439, ал. 1 ГПК, че вземането му, предмет на влязлото в сила решение по това дело, не съществува, респ. е в намален размер, доколкото в производството по гр. д. № 9293/2015 г. на РС – Перник е извършено прихващане на насрещни вземания между същите страни, вкл. процесното и този факт е отразен в заключението на съдебно – счетоводната експертиза от 19.12.2025 г., представена по изп.д.№1673/2025 г. на ДСИ С. Ц.. Представеното експертно заключение по визираното изпълнително дело, в посочената негова част, няма характер на новооткрито писмено доказателство, а е новосъздадено. То (в посочената му от молителката част) възпроизвежда правната воля на исковия съд по проведеното делбено производство, обективирана в диспозитива на съдебно решение № 1012 от 4.12.2017 г. по гр. д. № 9293/2015 г. на РС – Перник за погасяване на там описани насрещни вземания между страните по настоящото дело, до размера на по – малката сума. Молителката е участвала в това производство, вкл. при упражняването на инстанционен контрол върху решението на първостепенния съд (чрез въззивно и касационно обжалване) и е запозната с така изразената правна воля, т.е. с резултата от делото, който не е променен нито при въззивното обжалване, нито при касационното обжалване (което не е допуснато със служебно известното на настоящия състав определение № 119/15.03.2029 г. по гр. д. № 3536/2018 г. на I г.о. на ВКС). Ето защо, констатацията на вещото лице в счетоводната експертиза по изп. д. № 1673/2025 г. на ДСИ С. Ц., че е налице погасяване на насрещни вземания на страните по делото, според обективирания резултат по съдебната делба, не може да обуслови основателност на молбата за отмяна. Предвид на изложеното, нито соченото обстоятелство е ново - защото страната е могла да го включи в делото, тъй като е знаела за неговото съществуване (и е разполагала с доказателства) по време на висящността на спора, разрешен с влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира, нито е от съществено значение за изхода по делото. Ето защо, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. За пълнота на мотивите е необходимо да се изтъкне, че в производството за отмяна не се проверява правилността на мотивите на влязлото в сила решение и основателността й не може да се обосновава с незаконосъобразност на изводите на съда или на обстоятелството, съдът не е разгледал доводи, по които е бил длъжен да се произнесе, към които са относими представените с молбата за отмяна доказателства. С оглед изхода на делото на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят направените разноски в настоящото производство в размер на 300 лв. – за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г.о.