Решение № 10905 от 10.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3430/2020 г.

Решение № 10905 от 10.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3430/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Меф Лоджистик" ООД – с. Казичене чрез адв. Й. Лалова срещу решение № 1080 от 20.01.2020 г., постановено по адм. д. № 434/2019 г. по описа на АС-Хасково. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него да бъде постановено такова по чл. 237 от ГПК, съобразено с направеното признание на иска, като на ищеца да бъдат заплатени направените разноски за производството пред АС- Хасково, тъй като с поведението си, макар направеното признание на иска и плащането му, ответникът е станал причина за завеждане на делото. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, "Меф Лоджистик" ООД-с. Казичене, се представлява от адв. Лалова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата по съображения, подробно развити в нея, в писмено становище и устно – в хода по същество. Ответникът, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"- гр. София, редовно призован, не изпраща представител. От същия чрез гл. юриск. З. Карадиамандиева е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, сътветно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена в срок, от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт в атакуваната му част е неблагоприятен Разгледана по същество, същата е частично основателна. С обжалваното решение АС-Хасково е отхвърлил предявения от "Меф Лоджистик" ООД - гр. Хасково срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - гр. София иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 300 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД № 102/2019 г. по описа на РС-Хасково, по което с Решение № 68/25.02.2019 г. е отменено като незаконосъобразно НП № 45-0000263/28.12.2013 г. на началника на ОО "АА", ведно със законната лихва върху тази сума поради извършване в хода на делото плащане и е разпоредил, че разноските във връзка с водене на съдебното производство остават в тежест на ищеца. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Хасково е съобразил направеното от ответника в хода на съдебното производство- след предявяване на исковата молба и след получаване на призовка за първото по делото съдебно заседание - плащане на претендираната сума по иска, ведно с лихвата, което освен признание на иска, съставлява и погасяване на исковата претенция. По горните съображения и, основавайки диспозитива си на извършеното признание на иска и последвалото го плащане, АС-Хасково е отхвърлил исковата претенция. Съдът е отхвърлил като неоснователна и претенцията на ищцовото дружество за присъждане в негова полза на сторените по делото съдебни разноски, като е разпоредил, че същите са в тежест на самия ищец. За целта АС-Хасково е приел, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК- не поведението на ответника, а липсата на нормативна уредба, предвиждаща присъждането на направените в рамките на административнонаказателното производство съдебни разноски, са причина за предявяване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с този предмет и ответникът преди първото по делото заседание е признал исковата претенция и доброволно е заплатил претендираната сума. Съдебното решение е правилно в отхвърлителния му диспозитив относно главницата и дължимите върху нея лихви и неправилно в частта за разноските. Неоснователни са оплакванията на дружеството- касатор за неправилност на съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив относно основната искова претенция, ведно с лихвите върху същата поради постановяването му в противоречие с разпоредбата на чл. 237 от ГПК. При наличието, освен на признание на иска, и на плащане на претендираната с него сума преди постановяване на съдебното решение, вече е налице погасяване на исковата претенция, поради което към 20.01.2020 г. единственият възможен диспозитив на съдебния акт / включително и в хипотезата на чл. 237 от ГПК/ е отхвърляне на иска поради плащане на притезанието. Атакуваното съдебно решение е неправилно в частта за възлагане на направените по делото разноски. Неправилно съдът е приел за приложима в случая хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и неправилно е възложил сторените от ищеца съдебни разноски за водене на исковото производство в негова тежест, въпреки че извършеното признание на иска и плащането на претендираната сума е извършено от ответника след образуване на адм. д. № 434/2019 г. по описа на АС-Хасково и след получаване на призовката за първото по делото заседание по същото дело. Видно от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, за да се възложат направените от ищеца разноски в негова тежест, следва да са налице две, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки: ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В случая не е налице първата, предвидена в чл. 78, ал. 2 от ГПК материалноправна предпоставка – ответникът да не е дал повод за завеждане на иска. Действително неприсъждането на съдебни разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, в рамките на административнонаказателното съдебно производство по ЗАНН, се дължи на законодателна празнота, за която отговаря държавата, а не ИА "АА" - гр. София / ответник както в производството по обжалване на отмененото НП, така и в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по претендиране на платеното в производството по ЗАНН адвокатско възнаграждение/. Доколкото обаче тази законова празнота се преодолява чрез завеждането на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС/, неуреждането на възможността за търсене на платените суми като съдебни разноски по ЗАНН не следва да бъде и в тежест на този, който вече ги е направил. С оглед гореизложеното, както и предвид обстоятелството, че нито законовата уредба, нито мотивите на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС изискват от претендиращия по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ разноски във вид на платено в административнонаказателното производство по ЗАНН адвокатско възнаграждение, преди завеждане на иска по ЗОДОВ, да отправи извънсъдебна покана за заплащането им, то приложение следва да намери разрешението на ТР № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр. д. № 112/1956 г., съгласно което в случая следва да се приеме, че не е налице първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК – ответникът да не е предизвикал с поведението си предявяването на иска, който, след получаване на призовката за насроченото по делото първо съдебно заседание, е признал и платил. Предвид изхода от спора ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касационния жалбоподател сумата от 112, 50 лв разноски за касационното производство съразмерно на уважената част от касационната жалба. С оглед гореизложеното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение