Решение № 15019 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2017 г.

Решение № 15019 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба И. И. П., срещу решение № 2760 от 24.04.2017 г., постановено по адм. дело № 10184/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град. И. се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Прави се искане за неговата отмяна. Ответникът - директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, чрез юрк. Конуей като процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на И. И. П. срещу заповед № РА-30-309/16.09.2016 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225а, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) му е наредено премахването на незаконен строеж: "Втори етаж от жилищна сграда и помещение в подпокривното пространство", изграден върху сграда с идентификатор 68134.1384.775.2, по кадастралната карта и кадастралния регистър на район "Надежда", Столична община, УПИ IV-775, кв. 53, м. "бул. Ломско шосе". За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за наличие на строеж от пета категория, без строителни книжа, което го прави незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства. Правните изводи кореспондират с установените за спора релевантни факти и обстоятелства, изградени са въз основа на тях и съобразно относимите материалноправни разпоредби. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган предвид категорията на строежа и след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ - при надлежно съставен констативен акт, в който е обективирано фактическото положение. Безспорно от доказателствата по делото, включително и от приетата съдебно-техническа експертиза, е установен незаконен строеж, като процесният втори етаж е изграден през 1992 г., а помещението, използвано като баня през 2000 г. Не е спорно, че строежът е изпълнен от И. Т. П. - предходен собственик на имота. Констатираният строеж с описаните в заповедта параметри и местоположение в този му вид е изграден върху сграда с идентификатор 68134.1384.775.2, без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Заповедта е издадена въз основа на констативния акт, окомерната скица и снимковия материал в него, отразяващи местоположението на строежа. Същият е разположен по означения в констативния протокол начин и описанието съответства на фактическите констатации в заповедта. В тази насока възражението за несъответствие в площта на строежа, посочен в оспорената заповед и заключението на вещото лице е неоснователно, тъй като индивидуализацията на незаконното строителство е изяснена по несъмнен начин и разликите в площта не биха препятствали изпълнението й. При правилно установените по делото факти изводът на първоинстанционния съд, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такъв строеж от пета категория по силата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ се премахва със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид времето на извършване на строителството съдът е изследвал предпоставките за търпимост на строежа в хипотезата на § 16, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ и обосновано е достигнал до извод, че същият не е търпим, тъй като не е допустим съгласно разпоредбите, действали към момента на извършването му и съгласно разпоредбите на ЗУТ. Строежът не е деклариран пред одобряващите органи в сроковете по § 16, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ. Неоснователно е възражението за незаконосъобразност на оспорената заповед, като противоречаща на чл. 33 от Конституцията на Р. Б. и чл. 8, ал. 1 и 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Твърдението, че незаконният строеж е единственото жилище на жалбоподателя не се подкрепя от доказателствата по делото. Предмет на оспорения административен акт е "Втори етаж от жилищна сграда и помещение в подпокривното пространство", изграден върху сграда с идентификатор 68134.1384.775.2, по кадастралната карта и кадастралния регистър на район "Надежда", Столична община, УПИ IV-775, кв. 53. Видно от нотариален акт № 44, том XXX, дело № 7380/2005 г. по описа на Службата по вписвания гр. С. жалбоподателят е собственик на 1/2 идеална част от посочената сграда и имотът, в който тя е построена. В този смисъл незаконният строеж не се явява единствено жилище и не са нарушени цитираните разпоредби на КРБ и КЗПЧОС. О. от това осъществената намеса в правото на жалбоподателя на зачитане на неговото жилище в случая е допустима предвид преследваната от закона цел - да не се допуска извършването на незаконно строителство. Предвид изложеното, като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, съдът е постановил съответно на материалния закон решение. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно се явява направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, което се дължи в минималния размер от 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,