Решение № 12796 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9307/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Тасков от гр.Плевен, с която се оспорва Решение 4595/10.07.2023 г., постановено по адм. дело 4173/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр. София-град, в съдебно заседание се представлява от старши юрисконсулт К. Първанов, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С Решение 4595/10.07.2023 г., постановено по адм. дело 4173/2022 г. Административен съд София - град е отхвърлил оспорването на С. Тасков срещу Решение 1040-21-297 от 12.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ-София град, с което е потвърдено Разпореждане РВ-3-21-01074890/15.02.2022 г. на ръководител контрола по разходите на ДОО. В полза на ответника са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че касаторът Тасков е назначен на 02.07.2018 г. по трудово правоотношение с осемчасов работен ден в дружеството СКО-111 ЕООД, [ЕИК], като трудовото му правоотношение е прекратено на 01.04.2020 г. В посочения период жалбоподателят е заемал длъжност оперативен счетоводител в дружеството, като същевременно е работил и по трудов договор за периодите от 28.06.2018г. до 24.09.2018 г. и от 01.07.2019 г. до 30.09.2019 г. по трудово правоотношение с Актив 02 на длъжност спасител в Аквапарк гр. Несебър отново на осемчасов работен ден, както и за част от периода в К2 подови настилки ЕООД. В качеството си на осигурено лице Тасков е получил парични обезщетения за временна неработоспособност за 57 дни в общ размер на 5 015,70 лв. по представени болнични листове, както следва: Болничен лист Е20183114478 за периода от 23.11.2018г. до 22.12.2018 г.; болничен лист Е20183114812 за периода от 23.12.2018г. до 21.01.2019 г. и болничен лист 20196046211 за периода 22.01.2019г. до 20.02.2019 г. Във връзка с осъществяване на контрол по спазване на осигурителното законодателство е извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ София-град по разходите на ДОО на СКО-111 ЕООД, [ЕИК], завършила с Констативен протокол КВ-5-21-00855242/16.12.2020 г., от който е видно, че не е осъществен контакт с управителя на дружеството на адреса на управлението му и по данни, предоставени от ОД на МВР-Ловеч същият е извън територията на страната след 01.01.2019 г. За периода 2016 2018 г. няма данни за обявени годишни финансови отчети за извършвана дейност, за периода от м.11.2013 год. до момента на проверката няма данни за преведени от дружеството осигурителни вноски, за периода от 2016 г. до 2018 г. няма подадени годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО, дружеството няма регистрирани фискални устройства, а от публикувания в Търговския регистър отчет за 2019 г. е установено, че дружеството няма реализирани приходи и няма декларирани разходи, освен разходите за трудови възнаграждения и осигуровки. За периода от м.05.2017 г. до м.10.2020 г. дружеството е подавало данни по реда на чл.5, ал.4 от КСО за четири лица, сред които и касационния жалбоподател. Въз основа на горните данни административния орган е изложил становище, че лицата, за които са подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО не са осъществявали трудова дейност за периода от м.05.2017 г. м.10.2020 год., за която да подлежат на осигуряване по реда на КСО. Във връзка с горното са издадени задължителни предписания за заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4 КСО, вкл. и по отношение на касатора, които са връчени на упълномощено лице Ц. Печева /майка на касационния жалбоподател/. Задължителните предписания са влезли в законна сила на 01.07.2021 г. и са породили правните си последици. На основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, от контролните органи на ТП на НОИ- София град са предприети действия за служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени неоснователно от СКО-111 ЕООД. С оглед заличаването на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за Тасков, подадени от осигурителя СКО-111 ЕООД, от длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от КСО при ТП на НОИ София - град е издадено Разпореждане РВ-3-21-01074890/15.02.2022 г., с което е разпоредено възстановяване на неоснователно получените парични обезщетения поради общо заболяване за периода от 23.12.2018 г. до 20.02.2019 г. в общ размер на 5 015,70 лв. Разпореждането е оспорено по административен ред, като е потвърдено с Решение 1040-21-297 от 12.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ-София град. С обжалваното решение Административен съд София-град е приел, че касаторът не е извършвал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от КСО и не е бил осигурено лице по смисъла на параграф 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО за периода, посочен в задължителните предписания, данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО са заличени от регистъра на осигурените лица, а лицето не е установило твърдените за него изгодни факти. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението в тази му част по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира атакувания съдебен акт за валиден и допустим. Първоинстанционният съд вярно е установил фактическата обстановка, релевантна за правния спор. С оглед на установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките от нормата на чл. 114, ал. 2, т.2 от КСО, по силата на която добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. От доказателствата по делото се установява, че по отношение на касационния жалбоподател е изплатено парично обезщетение по болнични листове поради общо заболяване за периода от 23.12.2018 г. до 20.02.2019 г. Вследствие на извършена проверка контролните органи на ТП на НОИ -София град, са установили нови данни и документи, въз основа на които е направен извод, че касаторът няма качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 10 ал. 1 и § 1, т. 3 от ДР на КСО. Съобразно чл. 54к от КСО, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред определени с акт на Министерския съвет. По силата на чл. 5, ал. 6, изр. второ от КСО, данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите, а с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО е указано, че преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и регистрите, поддържани от НАП и НОИ, както и данните, попълвани от осигурителите в изискуемите удостоверения по чл. 8, чл. 9 и чл. 11, ал. 1 и ал. 2. Легалната дефиниция на понятието осигурено лице" е дадена в §1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО, съобразно която това е физическо лице което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. От страна на жалбоподателя не са представени никакви доказателства за установяване на обстоятелството, че фактически е осъществявал трудова дейност, която да служи като основание за възникване на осигуряването, така както правило е приел и Административен съд София-град. Следва да се подчертае, че наличието на трудов договор, допълнително споразумение и длъжностна характеристика не доказват реално осъществяване на трудова дейност, доколкото по делото с неоспорения от жалбоподателя Констативен протокол КВ-5-21-00855242/16.12.2020 г. е установено, че дружеството фактически не е извършвало никаква търговска дейност през процесния период. Доколкото този протокол представлява официален документ, то съдържанието му не може да бъде опровергано от събраните по делото гласни доказателства арг. от чл.164, ал.1, т.2 от ГПК. Освен това настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд досежно доказателствената стойност на свидетелските показания, както и във връзка с обективната невъзможност касаторът да е осъществявал трудова дейност на пълен работен ден едновременно при двама работодатели в различни населени места през процесния период и препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК. Лице, което не е доказало, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството на осигурено лице, респективно няма основание за дължимост на осигурителни вноски. От доказателствата по делото е установено по категоричен начин, че жалбоподателят не е извършвал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от КСО и не е бил осигурено лице по смисъла на параграф 1 ал.1 т.3 от ДР на КСО за периода м.07.2018г. м.03.2020 г., поради което данните по чл.5 ал.4т.1 от КСО законосъобразно са заличени от регистъра на осигурените лица. В осъществения инцидентен контрол на задължителните предписания не се установява последните да страдат от пороците нищожност и унищожаемост ( арг. от чл. 144 АПК вр. с чл. 17 ГПК). Не съществува идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО основанието за възникване на осигурително правоотношение е упражняването на трудова дейност, за която се дължат осигурителни вноски. В конкретния случай, при определяне и изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност по представените болнични листове и по данните, съдържащи се в подадените удостоверения-приложение са били включени данните за осигурителен стаж и доход, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от СКО-111 ЕООД. От установените при извършените проверки от НАП и ТП на НОИ-София град се налага обоснованото заключение, че СКО-111 ЕООД не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон в процесния период. В тази връзка и в резултат на липсата на доказателства за извършвана стопанска дейност от дружеството, респ. трудова дейност от лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, контролните органи обосновано са приели, че те не са осигурени лица. Съдът е достигнал до обоснования извод, че са налице предпоставките на чл. 114, ал. 2, т.2 от КСО. Тъй като Тасков не е изпълнявал трудови функции по трудово правоотношение при СКО-111 ЕООД и съответно не е бил осигурено лице по смисъла на параграф 1 ал.1 т. 3 от ДР на КСО към настъпване на временната неработоспособност, респективно недължимо му е изплатено парично обезщетение, което следва да възстанови на основание чл.114 ал.2 т. 2 от КСО. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са и оплакванията на касатора във връзка с присъдените разноски от първостепенния съд. Същите са съобразени с изхода на производството пред него и разпоредбата на чл.143, ал.3 АПК. Посочената разпоредба не предвижда възможност за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя при отхвърляне на оспорването срещу административен акт. При този изход на касационното производство следва да бъде уважено искането на ответника по касационното обжалване за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл 24, във вр. с чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде присъдено такова в размер на 100 лв. за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение