Решение № 5354 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1985/2016 г.

Решение № 5354 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1985/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на И. Й. З. - началник на Второ районно управление II степен - П. при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - П. (ОДМВР - П.), срещу заповед № 8121К-4634/24.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е било наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" за извършени 4 на брой нарушения на служебната дисциплина, квалифицирани поотделно като такива по чл. 200, ал. 1, т. 5 ("превишаване на правомощия") и т. 11, предл. първо ЗМВР ("неизпълнение на служебни задължения"), но съставляващи в своята съвкупност "системни нарушения" по смисъла на § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗМВР, обусловили налагане на наказанието по чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на заповедта като издадена след изтичане на преклузивните срокове по чл. 195 ЗМВР, при наличие на съществени нарушения на процедурните правила и в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Развити са конкретни и подробни съображения по отношение на всяко от посочените основания. По наведените в жалбата доводи и възражения, поддържани в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя адв. А. А., се иска постановяването на съдебен акт, с който оспорената заповед на министъра на вътрешните работи да бъде отменена. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител по делото служител с юридическа правоспособност М. С., в писмени бележки, представени преди първото съдебно заседание по делото, ангажира становище за неоснователност на жалбата, в подкрепа на което излага подробни съображения. Прави искане за присъждане в полза на МВР на съдебни разноски по делото, дължимо юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложен списък. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност по реда на чл. 144 АПК, вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна съобразно чл. 147, ал. 1 АПК и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, пораждащ неблагоприятни за неговия адресат последици. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Дисциплинарното производство е започнало със заповед № 8121з-619/29.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която е назначена комплексна проверка в ОДМВР - П. и е определена комисия, която да я извърши. Проверката е приключила с изготвена справка рег. № RB202016-001-07/02-73/20.07.2015 г. по описа на Дирекция "Инспекторат" на МВР, представена и приложена по делото. Жалбоподателят е бил запознат със справката лично на 25.09.2015 г., като това обстоятелство е надлежно удостоверено със съставянето на протокол рег. № 3796р-670 от същата дата по описа на ОДМВР - П., Второ районно управление (лист 51), с положен върху него подпис на главен инспектор И. Й. З.. Видно от удостовереното в протокола, жалбоподателят е заявил, че няма да се възползва от правото си по чл. 207, ал. 10 ЗМВР да даде допълнителни обяснения или възражения във връзка с направените в справката констатации, вместо това ще представи становище на по-късен етап, след като се запознае с мотивираното предложение, което следва да бъде изготвено до дисциплинарно наказващия орган съгласно чл. 70 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г.), вр. чл. 197, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Справка рег. № RB202016-001-07/02-73/20.07.2015 г. по описа на Дирекция "Инспекторат" на МВР е постъпила в ОДМВР - П. на 15.09.2015 г. за изготвяне, въз основа установените от проверката данни, на предложение по реда на чл. 70 от Инструкцията. От директора на ОДМВР - П. е изготвено до министъра на вътрешните работи предложение рег. № 313р-10470/13.10.2015 г., в което след описване на констатациите от справката на Дирекция "Инспекторат" на МВР спрямо главен инспектор И. Й. З. по всяко от визираните четири дисциплинарни нарушения, е формулирано предложение, за извършените "системни нарушения" на служебната дисциплина по смисъла на § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗМВР, на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4, вр. чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". От приложените по делото доказателства се установява, че така изготвеното предложение е било утвърдено от министъра на вътрешните работи. На 14.10.2015 г. жалбоподателят се е запознал с предложението (видно от направеното изрично удостоверяване с подпис и дата - лист 41), като е заявил, че ще се възползва от правото си да даде допълнителни обяснения в срок до 24 часа. И. Й. З. е представил писмени обяснения рег. № 3796р-7438/15.10.2015 г. по описа на ОДМВР-П., Второ районно управление, приети от министъра на вътрешните работи. Заповедта, предмет на оспорване в настоящото съдебно производство, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 1 ЗМВР, е издадена на 24.11.2015 г. Предвид така изложеното от фактическа страна, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, прави следните правни изводи: Правилно жалбоподателят отбелязва, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по реда на ЗМВР влиза в сила, т. е. целената с нея промяна в правната сфера на адресата настъпва, от датата на връчването на заповедта (арг. в чл. 210, ал. 6 ЗМВР), като в случая това е станало на 08.12.2015 г. Независимо от така регламентираното в закона обаче, правомощието на административния орган да наложи на провинилото се лице определеното по вид и размер дисциплинарно наказание за извършеното конкретно дисциплинарно нарушение следва да се счита за упражнено с факта на издаване на заповедта. Това е актът, предписаната от закона форма, в която компетентният орган обективира властническото си волеизявление по реализиране на дисциплинарната отговорност на служебно подчинените му лица. Предвид изложеното, дисциплинарното наказание се счита за наложено към датата на издаване на заповедта, като същото ще прояви действието си в правната сфера на наказаното лице от момента на връчване на заповедта. Следователно, в настоящия спор, в противовес на поддържаното от жалбоподателя, при преценката за спазване на императивните срокове по чл. 195, ал. 1 ЗМВР следва да се съобрази датата 24.11.2015 г. като дата на упражняване на дисциплинарната власт на административния орган посредством налагане на процесното дисциплинарно наказание по чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР. С оглед гореизложеното и въз основа извършения анализ на фактите по делото и приложимата нормативна уредба, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира оспорената заповед за незаконосъобразна като постановена в нарушение на чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В чл. 196, ал. 1 ЗМВР законодателят посочва, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а в ал. 2 на с. чл. уточнява, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В настоящия случай, компетентният дисциплинарно наказващ орган е министърът на вътрешните работи на основание чл. 204, т. 1 ЗМВР. В резултат на извършената по заповед на министъра комплексна проверка в ОДМВР - П., е изготвена справка рег. № RB202016-001-07/02-73/20.07.2015 г. по описа на Дирекция "Инспекторат" на МВР, в която се съдържат необходимите данни, позволяващи на дисциплинарно наказващия орган да установи всички релевантни обстоятелства относно твърдените дисциплинарни нарушения и техния извършител. Направените в справката констатации са достатъчно ясни и конкретни, за да може компетентният дисциплинарно наказващ да извърши дължимата преценка относно наличието на основание за налагане на дисциплинарно наказание. Изложеното мотивира извода, че с постъпване на справката при министъра на вътрешните работи за последния е започнал да тече двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР да пристъпи към реализиране на дисциплинарната отговорност на установения като извършител в хода на проверката - главен инспектор И. Й. З. Неоснователен е доводът на ответната страна, че в случая срокът е започнал да тече след постъпване при министъра на предложение рег. № 313р-10470/13.10.2015 г. по описа на ОДМВР - П.. Последното, изготвено от директора на ОДМВР - П. на основание чл. 70 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г.), не обективира резултати от извършени действия по разследването, не установява факти и обстоятелства относно визираните деяния и техния извършител. Мотивираното предложение по чл. 70 от цитираната Инструкция има за цел единствено, въз основа изяснените по случая факти, да представи обобщаващо становище по въпроса, доказва ли се основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя и ако да, какво следва да бъде съответното дисциплинарно наказание. Справка рег. № RB202016-001-07/02-73/20.07.2015 г. на разследващата комисия, включваща служители от различни структури на МВР, със събраните данни за извършени служебни нарушения от страна на И. Й. З. е постъпила при министъра на вътрешните работи на 10.08.2015 г., видно от резолюцията върху справката. Следователно, при спазване на чл. 195, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание е следвало да бъде наложено в двумесечен срок, считано от 10.08.2015 г., т. е. най-късно на датата 10.10.2015 г. Следва да се има предвид обаче, че по делото са налични данни (официален удостоверителен документ, издаден от директора на ОДМВР - П. - лист 49), според които в рамките на процесния период между 10.08.2015 г. и 10.10.2015 г. служителят се е намирал в продължение на общо 25 календарни дни (от 24.08.2015 г. до 17.09.2015 г. включително) в законоустановен отпуск. Това обстоятелство, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 3 ЗМВР, е основание за спиране на сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР за времето на установения ползван отпуск. В резултат, крайният срок за налагане на дисциплинарното наказание на И. Й. З., се изчислява, като към датата 10.10.2015 г. бъдат добавени същият брой дни, колкото е продължил законоустановеният отпуск на лицето, а именно 25 календарни дни. При така извършеното изчисление се установява, че двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание на жалбоподателя е изтекъл на 04.11.2015 г. Като е наложил наказанието на 24.11.2015 г., министърът на вътрешните работи е нарушил процедурното правило, установено в чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Срокът по чл. 195, ал. 1 ЗМВР има преклузивен характер, тъй като с изтичането му се прекратява въобще възможността на дисциплинарно наказващия орган да налага дисциплинарно наказание за допуснато дисциплинарно нарушение, поради което предприетите извън срока действия се явяват противоречащи на императивна норма на закона. С оглед гореизложеното, издаването на процесната заповед извън срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на същата по силата на чл. 146, т. 3 АПК - допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При този извод, проверка за съответствие на административния акт с останалите изисквания и правила на закона не следва да бъде правена. Същата се явява безпредметна предвид установеното неспазване на преклузивния срок за налагане на дисциплинарното наказание съгласно чл. 195, ал. 1, предл. първо ЗМВР. По изложените съображения, настоящият първоинстанционен състав намира, че оспорената заповед № 8121К-4634/24.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя И. Й. З. е наложено дисциплинарно наказание "забрана да повишаване в длъжност за срок от една година" за описаните в нея нарушения, следва да бъде отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 3 АПК. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените и доказани по делото разноски в размер на 10.00 (десет) лева, заплатена държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение