Решение № 7165 от 28.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 922 от 21.09.2022г., постановено по адм. д. 61/22г. Административен съд София област, 12-ти състав, е отхвърлил жалбата на Чори 2014 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление обл.София, [населено място], [улица], представлявано от управителя В. Черкезки, против Ревизионен акт /РА/ Р 22002320007314-091-001/08.07.2021г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 1792/25.11.2021г. на директора на Д ОДОП -София, с който му е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 05.2016 г., м. 06.2015 г.; от м.11.2015 г. до м.03.2016 г., м. 06.2016 г., м. 09.2016г., м. 10.2016 г., м. 12.2016 г., м. 03.2017 г., м. 04.2017г.; от м. 06.2017 г. до м. 04.2018 г.; от м. 06.2018 г. до м. 11.2018 г.; от м. 01.2019 г. до м. 03.2019 г.; м. 05.2019 г.; от м.07.2019 г. до м. 12.2019 г. в размер на 30 486.95лв. и са определени лихви в размер на 11 005.99 лв. включително и за м. 11.2016г., и е начислен допълнително корпоративен данък за данъчни периоди 2017г., 2018г. и 2019г. в размер на 9 500.13лв. и са определени лихви в размер на 1 292.10лв., а за 2016г. декларираната данъчна загуба в размер на 45 922.61лв. е намалена на 12 696.61лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП юрисконсулско възнаграждение в размер на 919,96лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Чори 2014 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], обл.София, [улица], представлявано от управителя В. Черкезки, чрез пълномощника му адв. П. Чолаков. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, както и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССО и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсутлско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решението си Административен съд София област е отхвърлил жалбата на Чори 2014 , [ЕИК], против Ревизионен акт /РА/ Р - 22002320007314-091-001/08.07.2021г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 1792/25.11.2021г. на директора на Д ОДОП -София, с който му е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 05.2016 г., м. 06.2015 г.; от м.11.2015 г. до м.03.2016 г., м. 06.2016 г., м. 09.2016г., м. 10.2016 г., м. 12.2016 г., м. 03.2017 г., м. 04.2017г.; от м. 06.2017 г. до м. 04.2018 г.; от м. 06.2018 г. до м. 11.2018 г.; от м. 01.2019 г. до м. 03.2019 г.; м. 05.2019 г.; от м.07.2019 г. до м. 12.2019 г. в размер на 30 486.95лв. и са определени лихви в размер на 11 005.99 лв. включително и за м. 11.2016г., и е начислен допълнително корпоративен данък за данъчни периоди 2017г., 2018г. и 2019г. в размер на 9 500.13лв. и са определени лихви в размер на 1 292.10лв., а за 2016г. декларираната данъчната загуба в размер на 45 922.61лв. е намалена на 12 696.61лв. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията издадените заповеди за възлагане на ревизия, извършените действия по събиране на доказателства, констатациите на органа по приходите за липса на реални доставки по фактурите, издадени от доставчиците ТРЕНД ЕООД, МАРТА КОНСУЛТ ЕООД, ЛЕНКОР ЕООД, НЕЗИ - 2010 ЕООД, Мартеко ЕООД, СТЕМБИЛД ЕООД, ЛУКС ПАРТИ ЕООД, БУМЕРАНГ 69 ЕООД, ВУДИ ЕООД, ВАЛ ЕКСПОРТ ЕООД обосновали отказ за признаване на право на данъчен кредит, съответно за преобразуване на финансовия резултат на дружеството и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък. Съдът е възпроизвел и ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства, както и заключенията на вещото лице по назначените в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи за материалната законосъобразност на оспорения акт. Същите са твърде обстойни, като систематизирани за настоящето изложени могат да бъдат сведени до следното: 1. Дадена е тълкуване на относимите правни разпоредби относно възникване на правото на данъчен кредит, съответно доказателствата, чрез които следва да бъде установена реалността на доставките. 2. Посочено е, че по делото освен съображения свързани с нередовността на издадените фактури и липсата на основания за издаването им, се съобразят и други установени при ревизията обстоятелства, а именно, че СД и отчетните регистри по ЗДДС на ревизираното лице и доставчиците - МАРТЕКО ЕООД, МАРТА КОНСУЛТ ЕООД, НЕЗИ-2010 ЕООД, ЛУКС ПАРТИ ЕООД, ТРЕНД ЕООД, ВАЛ ЕКСПОРТ ЕООД, ЛЕНКОР ЕООД и СТЕМБИЛД ЕООД, са подадени от един и същ IP адрес, посочен в РА и решението на директора на дирекция ОДОП. Съдът не е приел за достоверни счетоводните записвания направени от дружествата, както и че фактурите са осчетоводени от доставчиците и от получателя, впредивид, че доставчиците са включени в БД Риск и впоследствие дерегистрирани по ЗДДС. 3. Административният съд не е приел, че получателят не носи неблагоприятните последици от недобросъвестно поведение на доставчиците, които не са доказали наличие на материална и кадрова обезпеченост, а е приел, че се установява наличие на съвместни действия от страна на получателя и доставчиците. 4. Съдът е установил, че счетоводната документация е подавана от един и същ IP адрес, а голяма част от доставчиците - ВУДИ ЕООД, БУМЕРАНГ 69 ЕООД, НЕЗИ -2010 ЕООД, МЕТИНА МАШИНА ЕООД и СТЕМБИЛД ЕООД са представлявани от едно и също лице И. Иванов. 5. Съдът е коментирал, че фактурите предмет на процесната ревизия са издадени без да е налице основание за това, като констатациите в тази насока не се опровергават от заключението на експерта по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Акцентира, че обстоятелставата по фактурите са осчетоводени и към тях са приложени двустранни протоколи, подписани от представители на получател и доставчик, по делото не са спорни. 6. Решаващият съд е коментирал, че представените документи, не са редовен и достоверен първичен счетоводен документ, документално обосноваващ издаването на фактурите и удостоверяващ настъпване на основанието за издаването им получаване на доставка на стоки или услуги. 7. Посочено е, че съдът не кредитира приложените към фактурата документи и приема, че те не установяват документална обоснованост на издадения данъчен документ. 8. На отделен ред са изложени аргументи защо решаващият съд приема, че ревизионният акт е законосъобразен и в частта му за определени задължения за корпоративен данък. На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Решението на Административен съд София област в оспорената му отхвърлителна част е частично неправилно. В касационната жалба на дружеството се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Основните оплаквания на касатора са насочени против изводите на първоинстанционния съд за липса на реални доставки по процесните фактури. Излагат се доводи, че от събраните по делото доказателства, в това число заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертизa, се установява по несъмнен начин реалното изпълнение на процесните услуги, съответно доставките на стоки. На отделен ред се излагат аргументи, че съдът е стигнал до този извод без съвкупна преценка на доказателствата, както и че неправилно е разпределена доказателствената тежест между страните, също и че е игнорирана приетата по делото съдебно счетоводна експертиза. На отделен ред се развиват оплаквания относно изводите на първоинстанционния съд свързани с преобразуване на финансовия резултат на дружеството и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото принципно няма спор за факти. Извършените процесуални действия, констатациите на органите по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, възраженията на задълженото лице, ангажираните доказателства, в това число експертизата, назначена в първоинстанционното производство е възпроизведена много подробно в мотивите на съдебния акт. Основният спорен въпрос между страните е дали процесните фактури отразяват реално извършени доставки, за които получателят има право на данъчен кредит, респективно дали разходите, осчетоводени във връзка с фактурите, са документално обосновани. От данните по делото е видно, че ревизираното дружество Чори 2014 ЕООД има за основен предмет на дейност: сервиз на подвижни тоалетни кабини, изпразване на септични ями и wc-контейнери, транспорт на отпадъци и сантинни води фекалии, доставка, монтаж, отдаване под наем, продажба на подвижни тоалетни кабини, wc-контейнери и душ-контейнери, изработване на мобилни и стационарни пречиствателни станции. Същото е упражнило право на данъчен кредит по 39 бр. фактури с различен предмет на доставка в размер на 30 486.95 лв. на различни доставчици. С оглед на констатациите на ревизионния акт и становищата на страните решаващият съд правилно е определил и спорния момент по делото дали процесните фактури, издадени от доставчиците МАРТА КОНСУЛТ ЕООД, ЛЕНКОР ЕООД, Мартеко ЕООД, СТЕМБИЛД ЕООД и ЛУКС ПАРТИ ЕООД отразяват реално извършени доставки. Даденият отрицателен отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд се споделя от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК за част от фактурите, която намира същия за обоснован на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон. Но за друга част от фактурите решението се явява неправилно като постановено в противоречие с фактите по делото и при неправилно прилагане на материалния закон. Доводите и аргументите на настоящата съдебна инстанция се изразяват в следното: Първоинстанционният съд принципно е дал вярно тълкуване на материалния закон относно възникването на правото на данъчен кредит. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното право на данъчен кредит на данъчно-задълженото лице от кумулативното възникване на елементите от регламентирания от ЗДДС сложен фактически състав. В съдебната практика се приема, че наред с изискването за притежаване на данъчен документ по смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, следва да е налице и реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липса на нормативна уредба, която да въвежда изисквания за съставянето на определен тип документи, доказващи осъществяването на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, преценката дали една доставка е действително извършена, се гради на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства. Тези доказателства, в преобладаващата си част са частни документи, определяни от характера на търговския оборот, като на практика за много малко факти и обстоятелства биха могли да бъдат съставени официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, които да имат обвързваща съда доказателствена сила. При съставените на такива документи стопанските субекти следва да се съобразяват с изискванията на ЗСч. и издадените въз основа или във връзка с него подзаконови нормативни актове. Съставяните документи следва да се намират в държане на икономическите субекти и да се съхраняват в законоустановените срокове, като в хода на ревизията чрез определените от ДОПК способи органът по приходите събира и извършва преценка именно на такива документи, въз основа на което се правят констатации дали са налице или не реално извършени доставки. Трайна е практиката на ВАС, че само въз основа на фактури и доказателства за счетоводното им отразяване от получателя не може да се обоснове извод за реалност на доставките, по които е начислен ДДС. Фактурата е първичен счетоводен документ и като такъв е носител на информация за регистрирана стопанска операция, като няма обвързваща доказателствена сила за съда. Осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното получаване на стоката или услугата, защото представлява удостоверяване на това получаване от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдяния факт. За целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък. Доказателства в тази насока по отношение на доставчиците не са ангажирани и констатациите на приходния орган за липса на реално извършени от тях доставки по същество не са оборени. При така очертаната правна рамка, с оглед на фактите по делото, настоящата съдебна инстанция намира решението на административния съд за правилно и законосъобразно в частта му за непризнато право на данъчен кредит по доставките на Марта Консулт ЕООД, Ленкор ЕООД, Мартеко ЕООД и Стембилд ЕООД. Специално по отношение на доставките извършени от Марта конкулт ЕООД по 4бр. фактури в хода на делото е установено, че те са издадени във връзка с договор за консултантски услуги от 18.06.2015г. Въпреки дадените указания от страна на задълженото лице не са представени доказателства относно предаване на предмета на доставка /изготвени проекти, доклад или други подобни/ съгласно уговореното между страните, съответно извършените услуги да са използвани в икономическата дейност на задълженото лице /подаване на заявка по проект или други подобни/, които да оправдават извършения разход и получената доставка. По отношение на доставчика ЛЕНКОР ЕООД по 1 бр. фактура с предмет извършена услуга съгласно договор и приложен протокол за извършена работа относно почистване, дезинфекция и зареждане с необходимите консумативи на 10 брой химическа тоалетна по договор, обоснован е отказът на правото на данъчен кредит от първоинстанционният съд. Фактът на предаването на услугите остава недоказан предвид обстоятелството, че фактурата е издадена на 11.11.2015 г., срокът за изпълнение на услугата е до 30.12.2015г., но протоколът за извършена работа е подписан на 10.11.2015 г., т.е. преди същата да е била извършена от изпълнителя. По сходни аргументи следва да бъде прието, че решението на първоинстанционния съд е правилно и в частта за непризнато право на данъчен кредит по една фактура, издадена от Мартеко ЕООД, с предмет продажба на дезинфектант концентрат 5L, 20 броя, по която доставка също не са ангажирани доказателства за предаване на вещите, предмет на доставка. Решението на административния съд е правилно и в частта за непризнато право на данъчен кредит по доставката на СТЕМБИЛД ЕООД с предмет хидрофорна инсталация, противопожарна касета за открит монтаж и подземен пожарен хидрант с окомплектовка. Макар и тази фактура да е придружена от протокол за предаване на вещите, в хода на делото не са ангажирани доказателства от жалбоподателя по какъв начин е използвал закупените вещи в своята икономическа дейност, т.е. да е извършил с тях последващи доставки като елемент от правото на данъчен кредит съгласно чл. 69,ал.1 ЗДДС. Решението е правилно и в частта за непризнато право на данъчен кредит по 3бр.фактури, издадени от доставчика ЛУКС ПАРТИ ЕООД с предмет рециклиране на кабини от химически тоалетни , където също не са ангажирани доказателства за предаването на услугата, предмет на доставка. Доводите в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е съобразил становището на съдебно-счетоводната експертиза относно реалността на доставките, не могат да бъдат споделени. В случая решаващият съд е кредитирал въпросната експертиза, като правилно е посочил, че констатациите на експерта по никакъв начин не опровергават констатациите на ревизионния акт за липса на реални доставки, доколкото по делото не е бил спорен начина на осчетоводяване на фактурите от задълженото лице. В същото време настоящата съдебна инстанция не споделя мотивите на административния съд за липса на реални доставки на услуги по фактурите на останалите доставчици ТРЕНД ЕООД, НЕЗИ - 2010 ЕООД, БУМЕРАНГ 69 ЕООД, ВУДИ ЕООД и ВАЛ ЕКСПОРТ ЕООД. От събраните по делото доказателства се установява, че по тези доставки е установено по несъмнен начин факта на предаване на стоката или услугата от доставчик на получател. Приложени са приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, обяснения на доставчици, съответно товарителниците за транспорт притежават достатъчно реквизити, които да установят факта на извършване на превоза. Без значение за правото на данъчен кредит по въпросните фактури е обстоятелството, че в хода на ревизията не е установено доставчиците да притежават материално-техническа и кадрова обезпеченост да изпълнят въпросните доставки. Липсата на доказателства за нает персонал от доставчика или неговите подизпълнители, не съставлява самостоятелно основание за отказ на данъчен кредит. Неправилно в тази връзка съдът не е приложил преюдициалните заключения на Съда на ЕС по дело С-324/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11, дадени при идентични факти. От представените документи и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което фактурите са осчетоводени и е налице извършено плащане, се установява, че договорените доставки на стоки и услуги са действително извършени. Тези частни документи не са били оспорени относно тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК от процесуалния представител на приходната администрация в съдебното производство и това не е взето в предвид и от решаващия съд. При неоспорването на посочените документи, в тежест на приходните органи е било да установят, че е налице знание у получателя за наличие на извършена от доставчиците му данъчна измама. Само в тази хипотеза може да се направи извод, че представените частни диспозитивни и свидетелстващи документи са неавтентични с недостоверна дата и не следва да се кредитират. При категорично установяване на тези обстоятелства, в правомощията на ревизиращите органи е да откажат на получателя правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. Такова доказване за данъчна измама и за знание у Чори 2014 ЕООД за нея, приходните органи не са установили и като е потвърдил направените в ревизионния акт констатации за недоказаност на реалността на фактурираните доставки съдът е постановил неправилно решение. Съпоставката и анализа на представените по делото писмени доказателства договори, приемо-предавателни протоколи, товарителници, стокови разписки, счетоводни документи, банкови плащания и прочие, които не са оспорени по отношение на тяхното авторство, както и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза, обосновават извод,че спорните услуги действително са извършени. Този извод не се разколебава от наличните констатации за дерегистрации на доставчиците, в данъчни периоди, които са последващи спрямо ревизираните, нито от обстоятелствата, че имат установени с ревизионен акт публични задължения в немалък размер. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че са налице доказателства за реални доставки по следните фактури: 0000000189 от 12.05.2015г., издадена от ТРЕНД ЕООД с предмет мобилна решетъчна ограда М200 3,00x1,00, с данъчна основа 900лв. и начислен ДДС 180лв.; 00000001337 от 30.12.2015., издадена от НЕЗИ - 2010 ЕООД с предмет превозване на еко тоалетни, данъчна основа 4333.33 лв. и начислен ДДС 866,67лв., 0000000624 от 11.03.2016г, издадена от НЕЗИ - 2010 ЕООД с предмет превозване на еко тоалетни, данъчна основа 3 500лв. и начислен ДДС 700лв.; 0600001770 от 24.07.2017г.,издадена от БУМЕРАНГ 69 ЕООД с предмет цялостно боядисване и полиране на джип, данъчна основа 3680лв. и начислен ДДС 736лв.; 0600001776 от 17.08.2017. , издадена от БУМЕРАНГ 69 ЕООД с предмет тенекеджийски услуги, изправяне и изпъване (основа, калник, рамка радиатор, щит фар, основа стоп, колони ;, с данъчна основа 2500лв. и начислен ДДС 500лв.; 0600001786 от 19.09.2017., издадена от БУМЕРАНГ 69 ЕООД с предмет изработка на стоманена подсилена броня и монтаж на предни ролбари с данъчна основа 3500лв. и начислен ДДС 7 00лв.; 0600001840 от 31.10.2017г., издадена от БУМЕРАНГ 69 ЕООД с предмет доставка на гуми за подземен транспорт с данъчна основа 2000лв. и начислен ДДС 400лв.; 0600001855 от 23.11.2017., издадена БУМЕРАНГ 69 ЕООД с предмет доставка на гуми за подземен транспорт с данъчна основа 5083,11лв. и начислен ДДС 1016,67лв.; 0000000123 от 01.12.2017г., издадена от БУМЕРАНГ 69 ЕООД, с предмет доставка и монтаж на странични степенки за джип, с данъчна основа 3541,66 лв. и начислен ДДС 708,33 лв. ; 0000000553 от 29.01.2018г., издадена от ВУДИ ЕООД, с предмет механизъм комплект за касета за тоалетна Thetford C250 10 броя, с данъчна основа 3025лв. и начислен ДДС 605лв. ; 0000000563 от 26.02.2018г, издадена от ВУДИ ЕООД, с предмет Thetford Porta Potti Qube 165 8 броя, с данъчна основа 3 500лв. и начислен ДДС 700лв. ; 0000000579 от 12.03.2018г., издадена от ВУДИ ЕООД, с предмет санитарен фургон 1 брой, с данъчна основа 4000лв. и начислен ДДС 800лв., 0000000603 от 27.04.2018г., издадена от ВУДИ ЕООД, с предмет тоалетна касета THETFORD SC500 2 бр, с данъчна основа 4500лв. и начислен ДДС 900лв., ., 0000000635 от 22.06.2018г., издадена от ВУДИ ЕООД, с предмет Свръх концентриран разграждащ препарат STF 6000, 1000 ml 1 броя и 2.5l Instable Standart 10бр. с данъчна основа 4025лв. и начислен ДДС 805лв., 0000000646 от 05.07.2018г., издадена от ВУДИ ЕООД, с предмет комплект за вентилация на химическа тоалетна Thetford C260 8 броя с данъчна основа 4000лв. и начислен ДДС 800лв., 0000000654 от 13.08.2018г., издадена от ВУДИ ЕООД, с предмет предпазни подови панели 20 броя с данъчна основа 3500лв. и начислен ДДС 700лв., 0000000679 от 29.09.2018г., издадена от ВУДИ ЕООД, с предмет помпа за почистване на химически тоалетни с данъчна основа 2000лв. и начислен ДДС 400лв., 0000000712 от 22.11.2018г., издадена от ВУДИ ЕООД, с предмет препарат за компостиране 30 броя и препарат за разграждане на отпадъци и пречистване на отпадъчни води 20 броя с данъчна основа 3000лв. и начислен ДДС 600лв., 0000000770 от 08.01.2019г., издадена от ВУДИ ЕООД, с предмет химическа тоалетна FLUSH LARGE - CampinGaz 10 броя с данъчна основа 4500лв. и начислен ДДС 900лв., 0000000807 от 10.02.2019г., издадена от ВУДИ ЕООД, с предмет таблетки за септична яма BIO PERC /145 гр./ 50 броя и Препарат Instable Exstra за долен резервоар на химически тоалетни /каравани/ - 1л. 30 броя;с данъчна основа 2517 лв. и начислен ДДС 503,40лв1000000003 от 27.03.2019г., издадена от ВУДИ ЕООД, с предмет комплект от седалка, резервоар и санитарна добавка 10 броя с данъчна основа 3500лв. и начислен ДДС 700лв., 0000000864 от 08.03.2019г., издадена от ВУДИ ЕООД, с предмет 7500-литров резервоар за отпадна вода 1 брой с данъчна основа 4833,33 лв. и начислен ДДС 600лв., 1000000115 от 21.07.2019г., издадена от ВАЛ ЕКСПОРТ ЕООД, с предмет извършване на транспорт на химически тоалетни месец 07.2019г., с данъчна основа 4500 лв. и начислен ДДС 900лв., 1000000140 от 12.08.2019г., издадена от ВАЛ ЕКСПОРТ ЕООД, с предмет извършване на транспорт на химически тоалетни месец 08.2019г., с данъчна основа 5291,67 лв. и начислен ДДС 1058,33 лв., 1000000204 от 13.11.2019г., издадена от ВАЛ ЕКСПОРТ ЕООД, с предмет извършване на транспорт на химически тоалетни месец 11.2019г., с данъчна основа 3000 лв. и начислен ДДС 600 лв., 1000000177 от 26.09.2019г., издадена от ВАЛ ЕКСПОРТ ЕООД, с предмет извършване на транспорт на химически тоалетни месец 09.2019г., с данъчна основа 3041,67 лв. и начислен ДДС 608,33 лв., 1000000171 от 11.09.2019г., издадена от ВАЛ ЕКСПОРТ ЕООД, с предмет извършване на транспорт на химически тоалетни месец 09.2019г., с данъчна основа 4333,33 лв. и начислен ДДС 866,67 лв., 1000000211 от 16.12.2019г.., издадена от ВАЛ ЕКСПОРТ ЕООД, с предмет извършване на транспорт на химически тоалетни месец 12.2019г., с данъчна основа 4333,33 лв. и начислен ДДС 866,67 лв. Като е приел друго и е отхвърлил жалбата в тази й част, Административен съд София област е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл.222,ал.1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което процесния ревизионен акт /РА/ Р 22002320007314-091-001/08.07.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 1792/25.11.2021г. на директора на Д ОДОП -София следва да бъде отменен, в частта му в която на Чори 2014 ЕООД, [ЕИК] са определени задължения за ДДС в размер на 20 087,74 лв. ведно с лихви за забава в размер на 5988,90 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по посочените фактури. По изложените по-горе мотиви решението на Административен съд София област се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 АПК в отменителната му част за непризнато право на данъчен кредит по фактура 00020150503 от 18.06.2015г., с данъчна основа 5500 лева, ДДС 1100 лв., и основание: 1-во плащане при подписване на договор за консултантска услуга ; фактура 0000000004 от 17.02.2016г., с данъчна основа 4250 лева, ДДС 850 лв., и основание: 2-ро плащане при изготвяне на бизнес ; фактура 0000000008 от 17.10.2016г., с данъчна основа 10000 лева, ДДС 2000 лв., и основание: 3-то плащане при съгласуване и заверка на проект ; фактура 0000000009 от 15.11.2016г., с данъчна основа 4000 лева, ДДС 800 лв., и основание: Окончателно плащане при входиране на проект , издадени от МАРТА КОНСУЛТ ЕООД, фактура 0000000010 от 11.11.2015г. издадена от ЛЕНКОР ЕООД с данъчна основа 4860 лв., ДДС 970 лв., основание за издаване извършена услуга съгласно договор , фактура 0000000003/12.01.2016г. издадена от Мартеко ЕООД, с данъчна основа 4000 лв. и ДДС 800 лв. с основание: дезинфектант концентрат 5L, 20 броя , фактура 0000000587 от 13.06.2016г. издадена от СТЕМБИЛД ЕООД с данъчна основа общо 3976,00 лв., ДДС 795,20 лв., като са описани следните стоки: 1. Хидрофорна инсталация ед. цена 826,66 лв.; 2. Противопожарна касета за открит монтаж 520 лв. и 3. Подземен пожарен хидрант с окомплектовка 2629,34 лв. и фактура 15000626 от 20.09.2016г., с данъчна основа 3500 лева, ДДС 700 лв., и основание: Рециклиране на кабини на химически тоалетни 8 броя; фактура 15000668 от 29.03.2017г., с данъчна основа 1450 лева, ДДС 290 лв., и основание: Рециклиране на кабини на химически тоалетни 3 броя;фактура 15000678 от 21.04.2017г., с данъчна основа 3960 лева, ДДС 792 лв., и основание: Рециклиране на кабини на химически тоалетни 9 броя;, издадени от ЛУКС ПАРТИ ЕООД. В предмета на ревизията влиза и прилагането на разпоредбите на ЗКПО за данъчни периоди 2016, 2017, 2018 и 2019г. След като са изградили изводи, че фактурите, по които задълженото лице е упражнило право на данъчен кредит не отразяват реално извършени доставки, на плоскостта на ЗКПО органите по приходите са приели, че отчетените по тях разходи от дружеството не отговарят на изискванията на ЗКПО, не са документално обосновани, тъй като не отразяват вярно /реална стопанска операции е налице хипотеза по чл.16,ал.2,т.4 ЗКПО, съответно чл.26,т.2 от същия закон. На база на това е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството, като за едни данъчни периоди е намален размера на декларираната данъчна загуба, за други е установена данъчна печалба и са определени задължения за корпоративен данък ведно със съответни лихви за забава. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в тази му част, а жалбата на Чори 2014 ЕООД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена и в тази й част. Предвид изложените по-горе мотиви относно това кои фактури материализират реални доставки, решението на първоинстанционния съд се явява частично неправилно и в тази си част. Конкретно по данъчни периоди това се изразява в следното: За данъчен период 2016г. е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат на осн.чл.16,ал.2,т.4 ЗКПО общо със сумата от 29 250,00лв., отчетени по сметка 602 Разходи за външни услуги по фактурите издадени от Лукс Парти ЕООД, Марта Консулт ЕООД, Мартеко ЕООД и Нези 2010 ЕООД, а на осн.чл.26,т.2 счетоводни финансов резултат е увеличен със сумата 3 976,00лв., осчетоводена по сметка 601 Разходи за материали по фактура, издадена от СТЕМБИЛД ЕООД. В резултат на увеличението общо със сумата от 33 226,00лв. е установен данъчен финансов резултат данъчна загуба в размер на 12 696,61лв., при деклариран финансов резултат от дружеството данъчна загуба в размер на 45 922,61лв. Задължения за данък и лихви за забава не са определени. Предвид изложеното по горе решението се явява неправилно в потвърдителната част за преобразуването със сумата 3 500,00 по фактурите, издадени от Нези 2010 ЕООД и правилно и законосъобразно в останалата му част, т.е. налице е след преобразуването данъчна загуба в размер на 16196,61лв. За данъчен период 2017г. на осн.чл.16,ал.2,т.4 ЗКПО финансовия резултат е преобразуван в посока увеличение със сумата 8 910лв., осчетоводени разходи по сметка 602 по фактури издадени от ЛУКС ПАРТИ и БУМЕРАНГ ЕООД и на осн.чл.26,т.2 със сумата от 19 804,99лв. по фактури издадени от БУМЕРАНГ ЕООД и осчетоводени по сметка 601. В резултат на извършената корекция общо със сумата от 25 714,99лв. и след приспадане на установената данъчна загуба от 2016г. в размер на 12 696,61лв., е определен финансов резултат след данъчно преобразуване - данъчна печалба в размер на 2 644,38лв. и определени задължения за корпоративен данък в размер на 264,44лв. и лихва за забава в размер на 87,79лв. По изложените по-горе мотиви за реалност на доставките на БУМЕРАНГ ЕООД , съответно за липса на реални такива от ЛУКС ПАРТИ ЕООД, решението се явява неправилно в тази му част и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионния акт бъде отменен в тази му част. За данъчен период 2018г. финансовият резултат на дружеството е преобразуван както следва: - на осн.чл.16,ал.2,т.4 ЗКПО със сумата от сумата 18 000лв. по отчетени по сметка 602 разходи по фактури издадени от ВУДИ ЕООД и на осн.л.26,т.2 ЗКПО със сумата 17 050лв. по отчетени по сметка 601 разходи по фактури издадени от ВУДИ ЕООД. В резултат на извършените корекции общо със сумата от 35 050лв. за 2018г. е установен данъчен финансов резултат печалба в размер на 19 480,05лв, като са определени задължения за корпоративен данък в размер на 1 948,01лв. и лихви за забава в размер на 449,16лв. Предвид изложеното по-горе, че фактурите издадени от ВУДИ ЕООД отразяват реални доставки, решението на административния съд се явява неправилно в тази му част и като такова следва да бъде отменено, като вместо него при условията на чл.222,ал.1 АПК следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионният акт бъде отменен в тази му част. За данъчен период 2019г. финансовият резултат на дружеството е преобразуван както следва: - на осн.чл.16,ал.2,т.4 ЗКПО със сумата от сумата 24 500лв. по отчетени по сметка 602 разходи по фактури издадени от ВАЛ ЕКСПОРТ ЕООД и на осн.л.26,т.2 ЗКПО със сумата 15 350,33лв. по отчетени по сметка 601 разходи по фактури издадени от ВУДИ ЕООД. В резултат на извършените корекции общо със сумата от 39 850,33лв. за 2019г. е установен данъчен финансов резултат печалба в размер на 72 876,83лв, като са определени задължения за корпоративен данък в размер на 7 287,68лв. и лихви за забава в размер на 755,15лв. Предвид изложеното по-горе, че фактурите на посочените двама доставчици материализират реално извършени доставки, на съответстващия на преобразуването със сумата 39 850,33лв. корпоративен данък в размер на 3 985,03лв. и лихви за забава в размер на 412,93лв. решението на административния съд се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионния акт бъде отменен в тази му част. За разликата от 3 985,03лв. до 7 287,68лв. главница и от 412,93лв. до 755,15лв. решението се явява правилно и законосъобразно и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила в тази му част. Разноски От жалбоподателя се претендират разноски по делото /списъците с разноски се намират на л.56 от първоинстанционното и касационното дело/ за двете инстанции общо в размер на 3 628,28лв., от които 50лв. държавна такса за първата, а 418,28лв. държавна такса за втората инстанция, 660лв. депозит за вещо лице и 2 500лв. за адвокатски хонорар за първата инстанция. При условията на чл.161,ал.1 ДОИПК върху уважената част от жалбата му се следват разноски за двете инстанции общо в размер на 2 312,49лв. Върху отхвърлената част от жалбата в размер на 18 961,17лв. при условията на чл.161,ал.1 АПК, на Национална агенция по приходите, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответника Д ОДОП София, се следва юрисконсултско възнаграждение както следва: в размер на 1 098,84лв. за първата инстанция определено при условията на чл.8,ал.1,т.4/отм./ от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения , и 2 106,50лв. за втората инстанция, определено при условията на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2,т.3 от същата наредба, или общо 3 205,34лв. Следователно първоинстанционното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част за разноските, а дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на НАП София разноски по делото по компенсация за двете инстанции в размер на 892,86лв. Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 и 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,