Решение № 10536 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2886/2014 г.

Решение № 10536 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2886/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Ангел Димитров Шопов, Христинка Димитрова Христова, Лиляна Младенова Симеонова, Мадлена Тодорова Стоянова и Евелина Тодорова Стоянова са подали молба за отмяна на влязлото в сила решение от 6.03.2013 г. по адм. дело № 10831/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което е била отхвърлена подадената от тях жалба срещу заповед № РД-40-81/5.10.2012 г. на кмета на Столична община за отчуждаването на собствения им поземлен имот № 1166 с площ от 4527 кв. м, находящ се в местността "Гробищен парк Малашевци", квартал 9 по плана на София, в частта относно определеното за имота обезщетение в размер на 152 660 лева. В молбата се твърди, че с решение от 19.11.2013 г. по адм. дело № 1888/2013 г. по описа на Административния съд - София град, в частта за определеното обезщетение, била изменена заповед № СО-РД-40-1/15.01.2013 г. на кмета на Столична община за отчуждаването на имот № 1270 от 9082 кв. м, находящ се в местността "Гробищен парк Малашевци", кв. 9 по плана на София. Със съдебното решение обезщетението за този имот било увеличено от 340 340 лева на 1 182 546 лева. Тъй като този имот и имотът на жалбоподателите имат едно и също предназначение, намират се един до друг, имат една и съща инфраструктура и са отчуждени за едно и също мероприятие, не би следвало да има такава разлика в размера на обезщетението, което за имот № 1166 било определено по цена от 16,11 лева/кв. м, а за имот № 1270 - по цена 130,19 лева/кв. м. Отмяната се поддържа на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс. Кметът на Столична община е поискал отхвърлянето на молбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение Върховният административен съд, като прецени допустимостта и основателността на молбата прие следното: Молбата е допустима, тъй като е подадена в едногодишния срок от възникването на основанието за отмяна по чл. 240, ал. 1 АПК, в рамките на тримесечния срок от узнаването му по чл. 240, ал. 2 АПК. Искането за отмяна е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Съдебното решение, с което е решен спорът за размера на обезщетението за съседен на отчуждения на молителите недвижим имот, не представлява обективно обстоятелство, което следва да бъде включено при установяването на фактическата обстановка по делото, образувано по жалбата на тези лица срещу заповед № РД-40-81/5.10.2012 г. на кмета на Столична община. Тъй като е постановено по друго дело и няма връзка с делото на молителите, не би имало значение за неговото правилно решаване. Съдебното решение по адм. дело № 1888/2013 г. по описа на Административния съд - София град не съставлява основание за отмяна и с оглед на чл. 239, т. 4 АПК, който гласи, че влезлият в сила съдебен акт се отменя, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Това решение не съвпада по предмет и страни с решението от 6.03.2013 г. по адм. дело № 10831/2012 г. по описа на Административния съд - София град. Поради това, че не се установяват основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК, молбата следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл. 7, ал. 4 във връзка с § 1 от допълнителните разпоредби на Наредба № 4 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 243 АПК Върховният административен съд