Решение № 4052 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14375/2017 г.
ВАСV отделение19.03.2019 г.докладчик Емил Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 374 от 25.10.2017 г., постановено по адм. дело № 251/2017 г. по описа на Административен съд Смолян. Решението е не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4052 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14375/2017 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Сивенов, чрез процесуален представител, против решение № 374 от 25.10.2017 г. по адм. дело № 251/2017 г. на Административен съд Смолян, с което жалбата му против заповед № 373 з-150/03.07.2017 г. на директора на Началника на РУ-Чепеларе към ОДМВР Смолян, за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в молба-становище от 22.01.2019 г. Претендира разноски. Ответникът- Началника на РУ-Чепеларе към ОДМВР Смолян, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 373 з-150/03.07.2017 г. на директора на Началника на РУ-Чепеларе към ОДМВР Смолян, с която на младши инспектор Р. Сивенов –младши автоконтрольор I-ва степен група "Охранителна полиция" към Районно управление-Чепеларе при ОДМВР-Смолян, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, и чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. трето от ЗМВР. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Решението е правилно. Законосъобразно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно нормата на чл. 204, т. 4 от ЗМВР и в предписаната от закона писмена форма, при наличие на изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити и спазване сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. По отношение наличието на фактическа грешка в описанието относно мястото на извършване на нарушението, настоящият състав изцяло споделя изводите на първата инстанция, като в допълнение следва да се отбележи, че предвид цялостния прочит на доказателствения материал по делото обстоятелствата относно извършеното нарушение са безспорно изяснени в хода на проведеното дисциплинарно производство, включително относно мястото на извършване на нарушението. Не се кредитират доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на дисциплинарното разследване. Правилен е извода на съда, че в процесния случай е спазена разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като в тази хипотеза наказаното лице е изслушано от ДНО-видно от протокол с дата 31.05.2017 г. На следващо място, в конкретния случай не е процесуално нарушение от категорията на съществените неспазване формалните правила на чл. 25, чл. 48 и чл. 51 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. Същата е приета с цел осигуряване изпълнението на правилата по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания в ЗМВР. Евентуалните несъответствия между Инструкцията и ЗМВР, включително относно въведените формални изисквания в Инструкцията по отношение на процедурата по установяване на дисциплинарно нарушение във всеки конкретен случай следва да се тълкува относимо към спазване регламентираната в по-високия по степен нормативен акт процедура, при което нарушение от категорията на съществените ще е налице само при установяване неспазване на въведената организация на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания с Инструкцията, имащо за резултат нарушение на установените от законодателя правила за провеждане на дисциплинарното производство в специалния закон- ЗМВР, каквото нарушение в случая не е налице. Противно на изложеното от касатора не са нарушени разпоредбите на чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като изцяло в правомощията на ДНО е да определи вида и размера на наложеното наказание след събиране и оценка на всички доказателства, включително доказателствата, посочени от държавния служител, каквото в процесния случай е сторено. Не е процесуално нарушение отмяната на предходна заповед № 373-з-130-2 от 31.05.2017 г. на Началника на РУ-Чепеларе към ОДМВР Смолян за налагане на дисциплинарно наказание. Същата е отменена с влязла в сила Заповед № 373 з-148/03.07.2017 г. на Началника на РУ Чепеларе, поради което нейното издаване, и съответно отмяна, са обстоятелства неотносими към настоящото съдебно производство. Неотносима в конкретния казус е цитираната от касатора разпоредба на чл. 207, ал. 8, т. 2 от ЗМВР, тъй като в случая не се касае за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Настоящият съдебен състав споделя заключенията на Административен съд Смолян за съответствие на оспорената заповед с материалния закон. Правилно първоинстанционния съд е приел за осъществено нарушение от Сивенов на т. 6. 7 от Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, утвърдени със Заповед № 8121 з-197 от 19.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи: "Когато се намират в гнездата на приемниците микрофоните не работят, а само се зареждат. В случаите, когато се налага контакт с граждани или започне извършване на проверка, микрофоните се извъждат от приемниците, с което се въвеждат в работен режим. След приключване на контакта с гражданина, микрофоните се поставят гнездата за зареждане". При преглед на представените по делото фалове в директория ch02_20170304175328_20170304185928. mp4, безспорно се установява, че касатора след пристигане на мястото където се осъществява проверка на л. а. "Пежо"-без монтирана рег. табела, намирайки се в автомобил с рег. [рег. номер на МПС], оборудван със система за видеонаблюдение, е присъствал при извършване проверката и е осъществил контакт с граждани без да е използвал безжичен микрофон. Не са представени доказателства, опровергаващи извършеното и описано в заповедта дисциплинарно нарушение, а процесуалния представител на касатора в с. з. на 17.10.2017 г. пред първата инстанция не е оспорил съдържането на файла и не е имал искане за събиране на други доказателства, поради което правилно първостепенния съд е приел, че е налице основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Сивенов за нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР- неизпълнение на заповедите на министъра на вътрешните работи, и съответно е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. трето от ЗМВР. Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение