Решение № 2093 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6340/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А1 България ЕАД гр. София предявена чрез юрисконсулт Я. Захариев против решение 2636/19.04.2024 год. постановено по адм. дело 10608/2023 год. по описа на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на съдебното решение и вместо него да се постанови отмяната на оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Инспекция по труда" Софийска област чрез юрисконсулт Иванов изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на разглеждане в производството пред Административен съд София-град е задължително предписание 1 от протокол за извършена проверка ПР2336919/02.10.2023 год. на дирекция Инспекция по труда Софийска област , с което е дадено предписание на работодателя А1 България ЕАД да осигури на работещите техници в дирекция Инфраструктура на мрежата и фиксирани услуги , зона София-изток лични предпазни средства -каски в т.ч. и на К. С. Д. съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредба 3 от 19.04.2021 год. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място. В административният акт е посочено, че при извършена проверка на работодателя на 02.10.2023 год. е установено, че същият не е осигурил лично предпазно средство каска на К. С. Д. в нарушение на чл.5, ал.1 от Наредба 3. С процесното състав на Административен съд София-град е отхвърлил оспорването по жалба на А1 България ЕАД срещу задължителните предписания по т. 1 от Протокол за извършена проверка ПР2336919/02.10.2023 год. и е присъдил разноски. За да постанови акт с процесното съдържание първоинстанционният съд е приел, че на 28.07.2023 год. е настъпила трудова злополука с лицето К. С. Д., при която в опит да включи телевизия и интернет на адрес в [населено място] К. се качил [заличен текст]. По време на инцидента същият бил без лично предпазно средство каска. От събраните по делото доказателства съдът е извел извод, че няма такива, които да сочат, че към датата на инцидента на К. Д. му е осигурено лично предпазно средство-каска. Съдът е обсъдил представените по делото списъци на лица, които трябва да получат лятно работно облекло за периода 2023 год.-2024 год. и списък на лицата, които трябва да получат летни работни обувки за периода 2023 год.-2024 год., но липсва списък на лицата, които са получили срещу подпис каски. Съдът не е приел като доказателство представения снимков материал изобразяващ купето на автомобила като е приел, че не е установено кога и къде е направена снимката, както и дали това е снимка на автомобила, с който се придвижвал К. Д. на 28.07.2023 год. Въз основа на така установеното първоинстанционният съд е намерил, че работодателят не е изпълнил задължението си визирано в чл.5, ал.1 от Наредба 3 поради което издаденият административен акт е правилен и законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. В производството пред първоинстанционния съд са събрани необходимите доказателства, въз основа на които релевантните за спора факти и обстоятелства са изяснени. По силата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, по своя инициатива могат да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. Обосновано административният съд е приел, че са налице материалноправните основания за издаването на процесното предписание и като е установил, че не са налице основанията за отмяна по чл. 146 от АПК законосъобразно е отхвърлил оспорването срещу него. Настоящият касационен състав споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Задължителните предписания са издадени от компетентен орган, в предписаната форма, при посочване на фактическите и правни основания, които се съдържат в акта и в административната преписка. При издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения и същите са съответни на приложимите материалноправни норми. Съгласно чл.5, ал.1 от Наредба 3 при работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг начин, работодателят осигурява на работещите необходимите лични предпазни средства. По делото не са представени доказателства работодателят да е осигурил на К. Д. лично предпазно средство каска. Изводите на съда са съответни на доказателствата събрани по делото и обосновано е прието, че наложените на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ предписания обективирани в т. 1 от протокол К. С. Д. на дирекция "Инспекция по труда Софийска област" са законосъобразни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението наведено в касационната жалба, че съдът е обосновал своето решение само въз основа на свидетелските показания на К. Д.. Съдебният акт е мотивиран като е извършен анализ на всички събрани по делото доказателства. Предвид изхода на спора следва да се възложат разноски за настоящото производство, тъй като ответната страна е претендирала такива- в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение