Решение № 10889 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2177/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив) против Решение 591/22.12.2022 г. на Административен съд Плевен, постановено по адм. дело 908/2022 г., с което е отменено Решение 2153-15-291/17.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. 1012-15-405/19.09.2022 г. на Х. Кирков от гр. Пловдив, [улица], ет. 5, срещу разпореждане [номер]/Протокол N01251 от 07.07.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив. Изложени са доводи за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на чл.120, ал. 3 (ред. ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г.) ЗОВСРБ. Моли за отмяна на решението на административния съди присъждане на разноски. Ответникът Х. Киров чрез адв. Василев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на административния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Плевен е Решение 2153- 15-291/17.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ. Пловдив. Пред първоинстанционния съд е прието за установено, че с разпореждане [номер]/Протокол N01251/ 07.07.2022 г. на Х. Кирков от 18.04.2022 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 4 и 7 КСО. Органът е зачел осигурителен стаж: от първа категория труд - 00 г. 01 м. 23 дни, по чл. 104. ал. 5 и ал7 КСО - 02 г. 09 м. 10 дни, от трета категория труд - 01 г. 06 м. 00 дни, по чл. 104. ал.6 - 8 КСО - 16 г. 10 м. 25 дни и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд съгласно чл. 104 КСО - 43 г. 10 м. 18 дни. Разпореждането е било оспорено пред по-горестоящия административен орган по реда на чл. 117 КСО, който се е произнесъл с оспорения пред административния съд акт. Съдът е кредитирал представените от Кирков писмени доказателства и при формиране на своите правни изводи относно претендираното от страната материално субективно право, е зачел доказателствената стойност на заверено копие на Книжка за пенсионни документи на Х. Кирков, в която е отразено, че е издадено Удостоверение 739 ВВВУ от Д. Митрополия за периода 29.08.1997 г. - 28.08.1998 г., за притежавани 7 месеца и 6 дни стаж от първа категория като курсант НВС, Удостоверение 740 ВВВУ от Д. Митрополия за периода 28.08.1998 година - 23.04.1999 г., с удостоверени и притежавани от лицето 7 месеца и 26 дни стаж от първа категория като курсант КВС. При вярно установени факти по делото, релевантни за правния спор, първоинстанционният административен съд е достигнал до извод, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ Плевен е незаконосъобразен административен акт, постановен в противоречие с материалния закон, поради което го е отменил. Неоснователни са касационните доводи на директора на ТП на НОИ-Плевен за неправилно прилагане на материалния закон от страна на решаващия съд, явяващо се и касационно основание за неговата отмяна. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният административен съд е постановил решението си при изяснена фактическа обстановка, която правилно е подведена под относимите материалноправни норми. Решението на административния съд е и обосновано. Спорът е правен и при изяснената от съда фактическа обстановка, се свежда до тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 120, ал.3 (ред. ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г.) ЗОВСРБ. Пред първоинстанционния административен съд не е било спорно обстоятелството, че директорът на ТП на НОИ Пловдив е зачел за осигурителните права на Кирков периода на обучение от 29.08.1997 г. до 23.04.1999 г., като осигурителен стаж при преценка правото на пенсия. Спорна е била категорията труд, която следва да му бъде зачетена при различните периоди, докато е бил на кадрова военна служба във ВВВУ Георги Бенковски . По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Видно от предвиденото в чл. 120 от ЗОВСРБ/ДВ, бр. 112/27.12.1995 г. и чл. 41 от ПКВС/ДВ, бр. 54/25.06.1996 г., приетите във висшите и средни военни училища, навършили пълнолетие, сключват договор за кадрова военна служба, в чийто срок се включва и времето на обучение, като съгласно ал. 3 на тази разпоредба в редакция към датата на приемане на лицето като курсант ( редакция на чл. 120, ал. 3 от ЗОВС към 1995 година, тъй като изменението от 1997 г. е с ДВ бр. 122 от декември 1997 г., след датата на започване на обучението) на обучаващите се, които не са служили наборна военна служба, първите 18 месеца на обучението след навършване на пълнолетие се зачитат за такава служба. С редакцията на ДВ бр. 122 от 19.12.1997 г. е бил изменен чл. 120, ал. 3 ЗОВСРБ, като е предвидено, че на обучаващите се, които не са служили наборна военна служба, първите 12 месеца от обучението след навършване на пълнолетие се зачитат за такава служба т.е. налице е промяна относно срок на наборна военна служба, който се признава и от 18 месеца вече е 12 месеца. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ППЗП (отм.), в редакция към приемане на лицето за курсант 29.08.1997 г., изслужената наборна военна служба или приравнена към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие се зачита за трудов стаж от трета категория труд до размера на наборната военна служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. Новелата на чл. 37. ал. 1. т. 1 от ППЗП (отм.) е предвиждала, че за трудов стаж при пенсиониране по чл. 6 и чл. 7. ал. 1 от ЗП (сега отм.) се зачита изслуженото време на кадрова военна служба, като според ал. 2 този стаж се зачита от първа категория труд. Правилни са изводите на първоинстанционния административен съд касателно материалната незаконосъобразност на оспорения административен акт. До отмяната от 24.04.1999 г. на ПКВС (приет с ПМС 138/1996 г.), времето на обучение във военните училища след влизане в сила на ЗОВСРБ на 28.02.1996 г. за Кирков следва да зачете за трудов стаж, както следва: първите 12 месеца от обучението след навършване на пълнолетие от 29.08.1997 година - приемане като курсант - от трета категория съгласно чл. 120, ал. 3 от ЗОВСРБ (отм., но изм. ДВ бр. 112, 17.12.1997 г.) вр. чл. по чл. 81 от ППЗП (отм.), а останалото време до 23.04.1999 г. - от първа категория съгласно чл. 37, ал. 2 от ППЗП (отм.). Неправилно е било прието от органа, че следва да се зачете от трета категория стаж период от 18 месеца, вместо от 12 месеца, с оглед изменението на чл. 120 ал. 3 ЗОВСРБ, ДВ бр. 112, 17.12.1997 г. (сега отм.). Нормата е материалноправна и по отношение на заварените случаи действа занапред, доколкото с ПЗР на ЗОВСРБ не й е било придадено друго правно действие. Предвид изменението на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (ДВ, бр. 76 от 1996 г.), зачитащо за трудов стаж приравнената наборна военна служба на курсанти и школници след навършване на пълнолетие, за Кирков следва да бъдат взети предвид отбелязванията в Удостоверения 739 ВВВУ от Д. Митрополия за периода 29.08.1997 година - 28.08.1998 г. за наличие на 7 месеца и 6 дни стаж от първа категория като курсант НВС, в Удостоверение 740 ВВВУ от Д. Митрополия за периода 28.08.1998 година - 23.04.1999 г., за наличие на 7 месеца и 26 дни стаж от първа категория като курсант КВС, които са част от Книжка за пенсионни документи и не са били оспорени от ответника Като е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и е уважил подадената жалба като основателна, и е отменил административния акт, Административен съд Плевен е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор на ответника по касация се дължат разноски в размер на 850 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 14.02.2023 г. и доказателства за плащане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,