Решение № 8736 от 20.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1432/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Текрам" ЕАД със седалище град София, подадена чрез адв. Айдарова, в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение 7132/ 09.12.2020 г. по адм. дело 6207/ 2019 г. на Административен съд - София- град (АССГ). В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Намира за необосновани изводите на адм. съд относно липсата на предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Моли да се отмени обжалваното решение и да се признае исковата претенция за основателна. При условията на алтернативност моли да се отмени обжалвания съдебен акт и да се върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Касационният жалбоподател- "Текрам" ЕАД в съдебно заседание чрез адвокат Айдарова моли да се уважи касационната жалба и се отмени, като неправилно решението на първоинстанционния съд и същевременно се уважи в цялост исковата молба, както е предявена. Ответникът- Национална агенция за приходите (НАП) не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно и иска същото да остане в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Адм. съд е бил сезиран с иск срещу Националната агенция за приходите за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 81024 лв. в резултат от незаконосъобразни действия на органи по приходите при Главна дирекция Фискален контрол Централно управление на НАП. С обжалвания съдебен акт АССГ е ОТХВЪРЛИЛ иска с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, предявен от "Текрам" ЕАД срещу Националната агенция за приходите за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 81024 лв. в резултат от незаконосъобразни действия на органи по приходите при Главна дирекция Фискален контрол Централно управление на НАП, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск 180601098066_3/ 06.01.2019г., отменени като незаконосъобразни с влязло в сила на датата на постановяването си Определение 1006/ 04.02.2019г. по адм. дело 1060/ 2019г. на АССГ, представляващи претърпени загуби в размер на 7840 лв. равностойност на стоката, отнета от държавата; 784 лв. транспортни разходи; 21 000 лв. заплатена договорна неустойка и пропуснати ползи, възлизащи на 51400 лв., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото. За да приеме този резултат съдът е установил, че на 01.09.2018г. между от "Текрам" ЕАД- доставчик и Мира фууд ЕООД- купувач, е сключен договор, по силата на който ищецът поел задължението да достави и продаде на купувача собствеността на 600 тона замразено, машинно обезкостено пилешко месо срещу цена от 3 лв. за кг. без ДДС. Договорът е със срок от 6 месеца. Предвидено е, че цената за килограм включва доставка до адреса на купувача, разходите за транспорт, разтоварване и приемане в негов обект. Доставките се извършват след предварителна поръчка, оформена в приложение към договора, подлежаща на изпращане по електронен път. Съдът е приел, че на 06.01.2019г. органи по приходите в цитираното звено на НАП съставили Протокол за проверка на стоки с висок фискален риск 180601098066_3, в който, наред с вида и количеството стока /карантии от домашни птици замразени 20238 кг./ отразили и констатации по ПП Система за управление на приходите, въз основа на които приели, че дружеството не разполага с кадрова обезпеченост, която да гарантира безпрепятственото осъществяване на търговската му дейност. С влязло в сила Определение 1996 от 04.02.2019г. по адм. дело 1060/ 2019г. на АССГ, І отд., 43 с-в е постановена отмяна на действията на органите по приходите за обезпечаване на доказателства по чл.40 ДОПК, обективирани в Протокол за проверка на стоки с висок фискален риск 180601098066_3/ 06.01.2019г. Спрямо дружеството е издаден РА 22221017005994 091 001/ 23.03.2018г., с който са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м.04.2016г. в размер на 28048,06 лв. Сумата по ревизионния акт е внесена от адресата му вносна бележка от 09.05.2018г. на л.49 от делото. С Решение 803/ 11.06.2018г. на директора на дирекция ОДОП София цитираният РА е отменен, а преписката е върната за провеждане на нова ревизия. За резултатите от повторната ревизия с обхват задължения по ЗДДС за м.04.2016г., възложена с цитираната по-горе ЗВР Р 22002218003487 020 001/ 15.06.2018г. е издаден РА Р 22002218003487 091 001/ 19.02.2019г., поправен с РАПРА 22221019055700 003 001/ 25.03.2019г. с който спрямо ЮЛ са допълнително начислени задължения за ДДС в размер на 23690,91 лв. и лихви 4634,25 лв., който РА е отменен с Решение 890/ 27.05.2019г. на органа по чл.152, ал.2 ДОПК. Със Заповед РД-01-821/ 10.05.2019г. на ид директор на ТД на НАП София е разпоредено бракуване и унищожаване на 20238 кг. машинно обезкостено пилешко месо МДМ прат, изоставени в полза на държавата на основание чл.121а, ал.4 ДОПК. С постъпило по делото на 01.10.2020г. писмо управителят на Текрам ЕАД сочи, че от дружеството са получени неустойките по договора за доставка на обезкостено пилешко месо, в подкрепа на което твърдение са приложени разпечатка на хронологичен регистър по дебита на счетоводна сметка 503/1 и по кредита на счетоводна сметка 729. Адм. съд от правна страна е приел за доказана първата от предпоставките по чл.1, ал.1 ЗОДОВ отменен адм. акт. В последващия анализ на останалите предпоставки е приел, че изоставянето на стоката в полза на държавата е настъпило не само от действието на Протокола за проверка на стоки с висок фискален риск 180601098066_3/ 06.01.2019г., а в съвкупност с бездействието на ищеца да положи дължимата грижа за своите работи и да ангажира финансов ресурс за внасяне на обезпечението или за издаване на банкова гаранция за същата сума. С това не се установявала пряка причинна обусловеност между издаването на незаконосъобразния протокол и загубата на стоката. Поведението на дружеството бездействие опосредявало каузалната връзка и препятства обосноваване на извод за доказан фактически състав по чл.1, ал.1 ЗОДОВ в кумулативна даденост на трите негови елемента. Достигнал е извод за неоснователност на иска недоказана пряка причинна обусловеност между отменения административен акт и имуществените вреди, претърпени от търговеца, поради което е приел за дължимо отхвърлянето му. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В случая е предявен иск по чл.204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат от отменен адм. акт. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1.административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя основателност на предявения иск - чл.4 ЗОДОВ. Правилно съдът е приел за доказано наличието на отменен административен акт. В тази връзка действията по обезпечаване на бъдещи задължения за данъци по смисъла на чл.121а ДОПК са обективирани в Протокол 180601098066_3/ 06.01.2019г., който е съдебно отменен с влязло в сила на датата на постановяването си Определение 1006/ 4.02.2019г. по адм. дело 1060/ 2019г. на АССГ. В случая е налице и имуществена вреда, представляваща претърпяна загуба и пропусната полза. Имуществената вреда представлява накърняване имуществото на правния субект, като е налице отрицателно въздействие, намаляване на неговата себестойност. В случая такава е налице, тъй като вследствие на вредоносното събитие касаторът обеднява, търпи лишение, претърпява една загуба. Този накърнен имуществен интерес, тази отрицателна разлика съставлява претърпяната от него имуществена вреда (чл. 82 ЗЗД). Имуществото на дружеството е намаляло със заплащането на цената на придобитата от румънския търговец стока от 7840 лв. на 18.12.2018г. /л.19/, както и със заплащането на 21000 лв. неустойка по договора за доставка, сключен с Мира фууд на 01.09.2018г. Платената неустойка представлява реално претърпяна вреда от имуществен характер. В случая е налице и пропуснатата полза представляваща реална вреда, тъй като е доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото, предвид представените граждански договори, които кореспондират на писмени доказателства установяващи движението на стоки и парични средства свързани с тях. Дружеството не е могло да реализира печалба от сделки в размер на 51400 лева, представляващи разликата между приходи от договорената продажна цена от 60 000 лева и разходите по нея от 8600 лева, представляващи покупната цена и транспортните разходи. Налице е пропусната полза, представляваща липсата на закономерна очаквано благоприятно изменение в имущественото състояние на търговското дружество. Правилна е преценката на решаващия съд, че заплащането от страна на 400 евро разходи за транспорт не е установено по делото. Неоснователно решаващият съд счита, че не се установява пряка причинна обусловеност между издаването на незаконосъобразния протокол и загубата на стоката, поради поведението на дружеството бездействие за внасяне на дължимата гаранция. Настоящата инстанция счита, че е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка между незаконосъобразния акт и вредоносния резултат. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния адм. акт. В случая такива имуществени вреди пряка и непосредствена последица от увреждането са налице- чл.4 ЗОДОВ. Правният субект, който е собственик на вещта, следва да полага за нея грижата на добрия стопанин по чл.83, чл.244 ЗЗД. В случая не поради виновно поведение, а поради наложените обезпечителни мерки дружеството е било в невъзможност да ангажира средства, които да послужат за надлежна гаранция. Налице е пряка причинно- следствена връзка между отменения акт и получената имуществена вреда за лицето. Установени са всички елементи по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност, за да се ангажира отговорността по иска, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди, поради отменен административен акт. След като е приел друго адм. съд, е приложил неправилно материалния закон в съдебния акт, който следва да бъде частично отменен, при което настоящата инстанция с оглед наличните по делото доказателства и тяхната обхватност, връзка и обусловеност следва да реши спора по същество- чл.222, ал.1 АПК. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищецът е доказал претендираните от него имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразния адм. акт. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба е частично основателна. При определяне на размера на присъденото обезщетение настоящият съдебен състав намира, че иска, който е предявен следва да се уважи частично. Обезщетението следва да бъде определено в размер на 80240 лева, а за разликата над 80240 лева до 81024 лева искът е неоснователен и в тази част съдебния акт, който е отхвърлил претенцията следва да бъде потвърден. При надлежно направеното искане в исковата молба се дължи присъждане на претендираната лихва по чл. 84 и чл.86 ЗЗД. Съобразно Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. по Тълкувателно дело 3/ 2004г., на ОСГК на ВКС, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на лихвата е от момента на отмяна на адм. акт. В случая същата е дължима, така като е поискана, а именно от 05.06.2019 г., когато е подадена исковата молба от лицето. По изложените съображения, касационната жалба е частично основателна. Съдът, с оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение намира, че същото следва да се редуцира от 3900 лева на 3000 лева за всяка от двете инстанции. С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 6030 лева, от които 30 лева заплатени държавни такси и 6000 лева адвокатски хонорар, общо за двете инстанции, съразмерно на уважената част от иска. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,