Решение № 9877 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1691/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Електроразпределение Север" АД, чрез адвокат А. Тодорова, против решение 25264/28.11.2024 г., постановено по адм. дело 2083/2024 г. по описа на Административен съд - София-град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че съдът не е обсъдил изложените в жалбата доводи. Възразява се, че дружеството не е длъжно да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, а напротив, има право да откаже присъединяване при опасения за влошаване качеството на доставяната електрическа енергия. Въведеното с ал.2 на чл.90 от Наредба 6 от 24.02.2014г. ограничение противоречи на чл.116 от Закона за енерегетика(ЗЕ) в частта му по ал.2, ал.8 и ал.9, както и чл.109, ал.1 (ЗЕ). Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на решението на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Електроенергиен системен оператор ЕАД, редовно призован, не се представлява и не взема становище. Ответникът В. И. З. редовно призован, не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и наличие на основания за отмяна на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, намира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от "Електроразпределение Север" АД против Решение Ж-28 от 10.01.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на основание чл. 22, ал.1, ал.5, във връзка с чл. 147, ал.2 от Наредба 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката са дадени задължителни указания, в 14-дневен срок от получаване на решението, Електроразпределение Север АД да издаде и предостави на В. И. З. становище за присъединяване към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Север АД на ФЕЦ 30kW, предвидена за изграждане в УПИ ІХ 91, кв.63, [населено място], общ.Попово, обл.Търговище, съгласно чл.27, ал.5 от ЗЕВИ и чл.94, ал.1 от Наредба 6, съобразявайки се с мотивите на решението, като в едноседмичен срок след извършените действия да предостави на КЕВР доказателства изпълнението им. По делото от фактическа страна е установено следното: На 12.06.2023 г. В. И. З. е подал Искане с вх. 2301016090 в Електроразпределение Север АД за проучване на условията за присъединяване на обект - ФЕЦ, със заявена мощност 30 kW, по чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), като ще ползва преференциите по чл.31 и 32 от ЗЕВИ и отговаря на изискванията на чл.27, ал. 5 от ЗЕВИ. Имотът е електрифициран с абонатен номер 1211551291, с предоставена мощност 50 kW. Процедурата е започнала по реда на действащия към тогава чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, който е идентичен на сегашната редакция на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗЕВИ. На 25.07.2023 г. с писмо 6526646 З. е уведомен от страна на Електроразпределение Север АД, че технически е възможно да се присъедини единствено посредством кабел към подстанция Попово 110/20 kV, собственост на Електроенергиен системен оператор ЕАД (ECO), но съгласно писмо 6526646 на ECO към настоящия момент е надхвърлена мощността на плануваните за подмяна силови трансформатори 40/50 MVA в подстанция Попово 110/20 kV, в резултат на което не е възможно да се извърши присъединяване на електрическата централа към електроразпределителната мрежа в района. Становището на електроразпределителното дружество е постъпило в КЕВР на 15.09.2023 г. В него е посочено, че при извършване на проучването по заявеното от г-н З. Искане с вх. 2301016090/12.06.2023 г. е установено, че производителят е заявил изграждане на ФЕЦ 30 kW за продажба с използването на преференциални цени. Уточнява се, че обект къща в [населено място], общ. Попово, общ. Търговище като обект на клиент е присъединен към електроразпределителните мрежи на ЕРП Север с партида на електрическа енергия с абонатен 1211551291, за която г-н Зашев е поискал увеличение на мощността от 13 kW на 50 kW. Отчетено е, че обектът на клиента има трайно приблизително нулево потребление и същият се електрозахранва от трафопост с диспечерско наименование П.Станков Славяново , към който има присъединени 2 броя фотоволтаични централи по 30 kW до обща присъединена мощност от 60 kW. След анализ на товаровия профил на трафопост П.Станков Славяново е установено, че средният товар на обекти на клиенти е 20 kW. При извършване на проучването е бил направен анализ на захранващия района въздушен електропровод 20 kV с диспечерско наименование Иванча от подстанция Попово 110/20 kV. С жалба с вх. Е-11В-00-31/15.09.2023 г., подадена от В. И. З. срещу Електроразпределение Север АД, депозирана в КЕВР, оспорва отказ на Електроразпределение Север АД да издаде становище за проучване на условията за присъединяване. На 10.01.2024 г. е проведено закрито заседание на КЕВР, на което е прието оспореното решение Ж-28/10.01.2024 г. предмет на настоящото производство. Със същото, на основание чл. 22, ал.1, ал.5, ал.7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал.2 от Наредба 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, са дадени задължителни указания, в 14-дневен срок от получаване на решението Електроразпределение Север АД да издаде и предостави на В. И. З. становище за присъединяване към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Север АД на ФЕЦ 30 kW, предвидена за изграждане в УПИ IX-91, кв. 63, [населено място], общ. Попово, обл.Търговище, съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗЕВИ и чл. 94, ал. 1 от Наредба 6, съобразявайки се с мотивите на решението. В едноседмичен срок след извършените действия да предостави на КЕВР доказателства за изпълнението им. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Електроразпределение Север" АД. Приел е, че обектът за който се иска присъединяване към електроразпределителната мрежа е с мощност до 30 kW като е предвидено да бъде изграден в имот, находящ се в урбанизирана територия- УПИ ІХ 91, кв.63, [населено място], общ.Попово, обл.Търговище, поради което твърдението, че е установена необходимост за присъединяване на обекта към мрежа средно напрежение, е недоказано. Приел е за установено, че заявената централа попада в обхвата на чл.27, ал.5 от ЗЕВИ и съответно е приложима разпоредбата на чл.94, ал.1 от Наредба 6, съобразявайки Договор за присъединяване на обект на клиент ПУПРОК-11321-ДПРОК-0061 от 10.01.2023 г., видно от който мястото на монтаж на средството за търговско измерване е стълб 27 от въздушна мрежа ниско напрежение (НН) към трафопост П. Станков Славяново . Изложено е, че в случая не следва да се прилага и чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. (отменена с ДВ, бр. 28 от 2.04.2024 г., в сила от 2.04.2024 г.) за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, защото в ал. 2 на посочената норма е записано, че разпоредбата по ал. 1 не се прилага за обектите по чл. 27, ал. 5 ЗЕВИ - мястото на присъединяване на енергийния обект съвпада с мястото, където е монтирано средството за търговско измерване на потребената електрическа енергия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, въз основа на което е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство, въз основа което е направил правилна преценка на относимите доказателства, и съответно е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката предвижда правомощието на КЕВР да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая, с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Административният акт е издаден на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Правилен е изводът на АССГ за законосъобразност на оспореното решение на Комисията. Присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия е регламентирано в Наредба 6, глава пета, раздел II "Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ" (отменена с ДВ бр. 28 от 2.04.2024 г., в сила от 2.04.2024 г., но действаща и приложима към момента на подаване на искането). Правилно административният съд е посочил, че в процесния случай операторът не може да откаже, а е длъжен да направи съответното проучване и да намери техническо решение, като определи условията, при които да стане присъединяването, защото съгласно приложимата норма на чл. 91, ал. 2 от Наредба 6/24.02.2014 г.(отм.), когато случаят е във връзка с чл. 27, ал. 5 ЗЕВИ, операторът извършва проучване, изготвя и предоставя писмено становище за условията за присъединяване в срок от 15 дни. В чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи е указано, че Електроразпределителното дружество може мотивирано да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне. В следващата алинея от същия член е посочено, че разпоредбата по ал. 1 не се прилага за обектите по чл. 27, ал. 5 от ЗЕВИ. Съгласно чл. 27, ал. 5 ЗЕВИ мястото на присъединяване на енергийния обект съвпада с мястото, където е монтирано средството за търговско измерване на потребената електрическа енергия. В случаите по чл. 27, ал. 5 ЗЕВИ, съгласно чл. 91, ал. 2 от Наредба 6/24.02.2014 г. (отм.) за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните ел. мрежи, операторът извършва проучване, изготвя и предоставя писмено становище за условията за присъединяване в срок от 15 дни. Тази разпоредба е пряко свърза и с чл. 90, ал. 2 от същата наредба, съгласно която операторът не може мотивирано да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне, когато обектът е такъв по чл. 27, ал. 5 ЗЕВИ, какъвто е настоящия случай. Т. е., операторът не може да откаже, а е длъжен да направи съответното проучване и да намери техническо решение, като определи условията, при които да стане присъединяването. Именно поради императивния характер на нормата, задължаваща операторът да изготви писмено становище за присъединяване, административният орган не е коментирал изложените в писмото на "Електроразпределение Север" АД технически условия и други основания за направения отказ. Неоснователно се твърди в жалбата, че разпоредбата на чл. 90, ал. 2 от Наредба 6/2014 г. (отм.) противоречи на акт от по-висока степен и че следва на основание разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове да се приложи по-високия по степен акт. Като такъв жалбоподателя счита Закона за енергетиката и по-конкретно чл.116 в частта му ал. 2, ал. 8 и ал. 9 и чл. 109. Наредбата 6/2014 г. (отм.) за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните мрежи е приета на основание чл.116, ал. 7 от Закона за енергетиката и детайлизира условията и редът за присъединяване към съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването или снабдяването с електрическа енергия и границата на собственост между електрическите съоръжения. Нормата на чл. 90, ал. 2 от Наредба 6/2014 г. (отм.) не изключва прилагането на разпоредбите на чл. 116 от ЗЕ при изследване условията за присъединяване, а само съдържа уточнение, че за обектите по чл. 27, ал. 5 от ЗЕВИ е недопустимо да се направи отказ за присъединяване. Тези обекти са специални и са уредени самостоятелно в закона. Както вече стана дума, с подзаконовия нормативен акт се прави доуточняване и конкретизиране на нормите на закона, в случая по отношение условията за присъединяване на обекта към разпределителната мрежа. Освен това Електроразпределителното дружество не излага конкретни причини и не е доказал позицията си за застрашаване надеждната работа на електроенергийната система, сигурността и качеството на снабдяване на клиентите при включване в мрежата на процесния обект. Операторът на електропреносната мрежа е длъжен да осигурява сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система (чл. 109, ал. 1, т. 1 ЗЕ), поради което извършването на реконструкция и разширение на мрежата не може да бъде предпоставка за отказ за присъединяване на Фотоволтаична централа по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Енергийната политика на България е съответна на енергийната политика на Европейския съюз, една от целите на която е насърчаване на възобновяемите видове енергия и увеличеното й използване( член 1 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници). Безспорно е, че в унисон с посочените принципи, енергийните обекти по чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ, какъвто е и процесния обект, ползват облекчена процедура за присъединяване към електроразпределителната мрежа, поради което е неоснователно твърдението на жалбоподателя за злоупотреба с право от страна на В. З.. По изложените съображения, правилни са изводите на АССГ за неоснователност на оспорването, респективно за законосъобразност на решението на КЕВР. С оглед гореизложеното, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател "Електроразпределение Север" АД за присъждане на разноски по делото е неоснователно. На ответника по касация КЕВР, който своевременно е заявил претенция за присъждане на разноски, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение