Решение № 8556 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2444/2010 г.

Решение № 8556 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2444/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Индустриални консултации" ЕООД, чрез пълномощника си Е. Янков срещу Решение № 103/30.12.2009 г., постановено по адм. д. № 813/09 г. по описа на Административен съд гр. София, с което е отхвърлена жалбата на "Индустриални консултации" ЕООД срещу ревизионен акт № 3127 от 22.03.2007 г, издаден от Красимир Стефанов Златаров на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София град в частта, потвърдена с решение № 861 от 12.06.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторът необосновано съдът е приел, че лихвата от 9%, която е приблизително с 1/4 по-ниска от законната е законосъобразно определена, както и че отклонението от законна лихва в по-вече от два пъти прави лихви в размер на 20,56% на годишна база. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП гр. София не взема становище по жалбата Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Производството пред АС е повторно и в изпълнение на указанията дадени в решение № 1066 от 26.01.2009 г. по адм. дело № 10781/2008 г. по описа на Върховния административен съд, IА отделение, с което е отменено решение № 459 от 09.05.2008 г. по адм. дело № 4266/2007 г. по описа на Административен съд София град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № 3127 от 22.03.2007 г. издаден от Красимир Стефанов Златаров на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София град, с който на "Индустриални консултации" ЕООД са определени задължения за довнасяне общо в размер на 113 142, 76 лева, от които корпоративен данък в размер на 97 594,74 лева и лихви в размер на 15548, 02 лева., в резултата на преобразуване на финансовия резултат в посока на увеличение на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, вр. чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО (отм.), за 2004 г. със сумата от 123 217, 32 лева и за 2005 г. със сумата от 1 015 660,81 лева. От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 15.04.2004 г. жалбоподателят като възложител е възложил на "Enist Holdings Limited", Кипър в качеството му на Изпълнител изграждането на водноелектрическа централа при цена в размер на 2 490 000 евро. С договор за банков кредит № 678 от 23.06.2004 г, сключен между "Стопанска инвестиционна банка" АД и "Индустриални консултации" ЕООД банката е предоставила на жалбоподателя кредит в размер на същата сума. С писмо на управителя на "Enist Holdings Limited", Кипър от 14.06.2004 г. чуждестранното дружество е посочило да му се преведе част от сумата по договора в размер на 1 090 000 евро, а другата част в размер на 1 400 000 евро - по сметката на "Invex Management Consilinng" AG, Швейцария. Сумите са преведени на 23.06.2004 г., на датата на сключване на договора между жалбоподателя и "Стопанска инвестиционна банка" АД. От представените две споразумения от 04.05.2006 г. и от 05.01.2007 г. съдът е приел за установено, че жалбоподателят и швейцарското дружество са "свързани лица" по смисъла на § 1, т. 3, б."з" от ДР на ЗКПО (отм.) - Георги Благоев Александров е представител на двете дружества. Споразумението от 04.05.2006 г. не касае договорите за поръчка от 23.06.2004 г. и от 27.12.2004 г, а е свързано с трети договор от 12.09.2005 г. В споразумението от 05.01.2007 г. изрично е посочено, че "Invex Management Consilinng" AG, Швейцария дължи на "Индустриални консултации" ЕООД сумата в размер на 11 102 233 лева, а съответно жалбоподателят на същото дружество сумата в размер на 12 538 716 лева. В хода на ревизията и в съдебното производство, съдът е приел, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за основанието относно извършения на 23.06.2004 г. превод на сумата в размер на 1 400 000 евро по сметка на "Invex Management Consilinng" AG, Швейцария, освен писмото на "Enist Holdings Limited", Кипър от 14.06.2004 г., поради което е приел, че преведената сума представлява безлихвен кредит. На следващо място двата превода към чуждестранните дружества са извършени без основание, тъй като съгласно чл. 19 от договора от 15.04.2004 г., първоначалното плащане е уговорено да бъде извършено в 10-дневен срок след предаване на доклада за предпроектно проучване, поради което и превод по отношение на "Enist Holdings Limited", Кипър е определен като заем. При така установеното за процесната 2004 г. съдът е приел, че преведената от жалбоподателя сума в размер на 2 738 162,00 лева на "Invex Management Consilinng" AG, Швейцария представлява безлихвено предоставен кредит, поради което е приложима нормата на чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО (отм.) - налице е предоставяне на кредит с лихвен процент, отличаващ се с повече или с по-малко от една четвърт от законната лихва към момента на сключване на сделката (в случая няма уговорка за лихва), като определената от органите по приходите лихва в размер на 9 % годишно е законосъобразно определен. Относно процесната 2005 г. съдът е приел, че с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса жалбоподателят не е ангажирал доказателства относно основанието, на което на 23.06.2004 г. е превел сумата от 2 490 000 евро на двамата чуждестранни партньори, както и констатираното от ревизиращите органи за преведени на жалбоподателя от "Enist Holdings Limited", Кипър суми в размер на 735 454, 91 лева и съответно от "Invex Management Consilinng" AG, Швейцария суми в размер на 280 205,90 лева. Не са ангажирани доказателства за наличието на правно основание за превеждането на процесните суми, като такова основание не може да бъде намерено и в представеното в хода на съдебното обжалване споразумението от 01.07.2004 г, както и в заключението по съдебно-счетоводната експертиза (касаеща превеждането на суми през 2004 г. и през 2006 г). Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Основният спорен момент е свързан с размера на законната лихва, респективно наличието на предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 13, вр. чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО (отм.). Правилно съдът е приел, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за основанието на извършения на 23.06.2004 г. превод на сумата в размер на 2 490 000 евро, с левова равностойност 4 870 016,70 лева на "Invex Management Consilinng" AG, Швейцария и "Enist Holdings Limited", Кипър, поради което представлява предоставен заем. От представените две споразумения от 04.05.2006 г. и 05.01.2007 г., правилно съдът е приел за установено, че жалбоподателят и швейцарското дружество са "свързани лица" по смисъла на § 1, т. 3, б."з" от ДР на ЗКПО (отм.) - Георги Благоев Александров е представител на двете дружества. Споразумението от 04.05.2006 г. не може да бъде свързано с договорите за поръчка от 23.06.2004 г. и от 27.12.2004 г, а с трети договор от 12.09.2005 г. В споразумението от 05.01.2007 г. изрично е посочено, че "Invex Management Consilinng" AG, Швейцария дължи на "Индустриални консултации" ЕООД сумата в размер на 11 102 233 лева, а съответно жалбоподателят на същото дружество сумата в размер на 12 538 716 лева, като сумата на превода към "Invex Management Consilinng" AG, Швейцария, не съответства на отразената в споразумението от 05.01.2007 г. Установено е също така, че посочените суми с левова равностойност 4 870 016,70 лева са счетоводно отразени за процесните години, включително до м. 05.2006 г., по дебита на сметка 498 "други дебитори". При тази безспорна обстановка правилно е прието, че поради липса на основание за извършения превод на сумите, същите са предоставени в заем на двете чуждестранни лица. В тази насока не се съдържат и конкретни доводи в касационната жалба, обосноваващи друго основание на превода. Относно увеличение на финансовия резултат за 2004 г. със сумата от 123 217, 32 лева и е определен дължим корпоративен данък в размер 26 800,71 лева. Така както е приел АС, преобразуване на финансовия резултат по реда на чл. 15, ал. 2 от ЗКПО следва да се извърши, винаги когато е налице някоя от предпоставките по ал. 3, независимо от факта дали сделката е между свързани лица и при условия, съответстващи на условията между несвързани лица. По смисъла на чл. 15, т. 3 от ЗКПО (отм.), такова е налице винаги, когато лихвата се отличава с повече или с по - малко от 25% от законната лихва. Легална дефиниция на понятието "законна лихва" се съдържа в § 1, т. 29 от ДР на ЗКПО и в чл. 1 от ПМС № 72 от 08.04.1994 г. По смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗКПО, тя се определя съобразно основния лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта. В случая се установява, че е налице безлихвено предоставен кредит, т. е. липсва уговорка за лихва или лихвата е в размер 0%, което представлява основание за приложението на чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО (отм.). При тази правна уредба съдът е приел, че определената от органите по приходите лихва в размер на 9 % годишно е законосъобразно определен. Сумата от 123 217, 32 лева, правилно е прието от съда, че представлява дължимата законна лихва по предоставения безлихвен кредит в размер на 1 400 000 евро на "Invex Management Consilinng" AG, Швейцария и е изчислена в размер на 6 месечни суми за лихви, при 9 % годишна лихва, така както е уговорена в договора между жалбоподателя и "Стопанска инвестиционна банка" АД. В тази насока е неоснователен довода в жалбата, че така посочения размер на лихвения процент не е съобразен с разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО (отм.), както и че неправилно съдът е извършил изчисления за които са необходими специални законния. Както правилно е посочил съдът информацията относно законната лихва е публично достъпна, поради което и след извършена служебна проверка законосъобразно е посочил, че определения от органа по приходите лихвен процент е 75% от размера на законната лихва за процесната 2004 г. Относно увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2005 г. със сумата от 735 454, 91 лева преведени на жалбоподателя от "Enist Holdings Limited", Кипър и сума в размер на 280 205,90 лева от "Invex Management Consilinng" AG, Швейцария, правилно съдът е приел, че липсва правно основание за превеждането на процесните суми. Законосъобразно в тази насока не е кредитирано представеното в хода на съдебното обжалване споразумението от 01.07.2004 г., тъй като не е подписано от "Invex Management Consilinng" AG, Швейцария и е представено в хода на съдебното обжалване. като не е поставяна задача на приетата съдебно-счетоводната експертиза относно осчетоводяването на получените през 2005 г. процесни суми. Заключението е изготвено при обсъждане на споразумението от 01.07.2004 г. и след проследяване на постъпилите суми от двете чуждестранни дружества през 2004 г. и 2006 г., поради което е останал недоказан от касатора факта на основанието за процесните преводи и преди всичко счетоводното им отразяване по кредита на с/ка 499 "други кредитори". Сметка 499 се кредитира при възникване на задължения срещу дебитиране на сметки от от група 60 или на сметка 421. В конкретния случай липсват доказателства за основанието на което е кредитирана сметката на дружеството при липса на данни за задължения по отношение на двете чуждестранни дружества, както и коя сметка е кредитирана с този разход при наличните данни за процесната година - дебитиране на сметка 498 "други дебитори" с главницата по заема в размер на 4 870 016,70 лева. С оглед на изложеното и при липса на други основания и записвания в счетоводството на касатора, законосъобразно от органа по приходите и съда е прието, че процесните суми представляват доходи от лихви, поради което е следвало да бъдат осчетоводени по сметка 721" приходи от лихви". Съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗКПО (отм.), когато резултатът за отчетния период на данъчно задължените лица е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения или от тези сделки, а съгласно ал. 3, т. 3 от същата разпоредба, ал. 2 се прилага когато е установено получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се с повече или по-малко от една четвърт от законната лихва към момента на сключване на сделката. При липса на доказателства за друго основание за превода на процесните суми и отчетената загуба за 2005 г., законосъобразно е прието, че същите представляват доходи от лихви по предоставени кредити с лихвен процент, отличаващ се с повече от една четвърт от законната лихва към момента на сключване на сделката. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че решението на съда е правилно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение