Решение № 4114 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12755/2018 г.

Решение № 4114 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12755/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно от 1) от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП и 2) "Касто 2000" ЕООД, чрез своя процесуален представител адв. Ганев, срещу Решение № 4295 от 25.06.2018 г., постановено по адм. дело № 9008/2017 г. по описа на Административен съд - София град, Първо отделение, 5 състав, както и по частна жалба на "Касто 2000" ЕООД срещу Определение № 5211 от 21.08.2018 г. по адм. дело № 9008/2017 г. по описа на Административен съд - София град, Първо отделение, 5 състав. С касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП се обжалва Решение № 4295 от 25.06.2018 г., постановено по адм. дело № 9008/2017 г. по описа на Административен съд - София град, В ЧАСТТА с която е отменен Ревизионен акт № Р-22221416005572-091-001/04.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1059/04.07.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП", в частта му в която е отказано право на данъчен кредит в размер на 1430 лв. по фактура № 0000000200/19.08.2015 г. издадена от "Електра Билд" ЕООД. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че аргументите на съда са в разрез с принципа на непосредственост, който изисква формиране на собствени изводи. Изложени са съображения, че от представения договор не е видно кой сайт ще се поддържа, като същевременно в интернет не се установява наличие на връзка със сайт, свързан с фирмата на дружеството. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Касто 2000" ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-22221416005572-091-001/04.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- гр. София. Искат се разноски по делото. С касационната жалба на "Касто 2000" ЕООД се обжалва Решение № 4295 от 25.06.2018 г., постановено по адм. дело № 9008/2017 г. по описа на Административен съд - София град, В ЧАСТТА с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22221416005572-091-001/04.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1059/04.07.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП", с който е отказано право на данъчен кредит за периода 01.10.2010 г. – 31.07.2016 г. Според касационния жалбоподател решението е неправилно, като необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че съдът некоректно е анализирал фактите и необосновано е приел, че не са налице доказателства за реалност на доставките. Счита за неправилен извода на съда, че наличието на фактура невинаги означава и наличие на доставка. Претендира се постановяване на съдебно решение, с което да се отмени Решение № 4295 от 25.06.2018 г., постановено по адм. дело № 9008/2017 г. по описа на Административен съд - София град в оспорената част и да бъде постановено ново решение, с което да се уважи жалбата на "Касто 2000" ЕООД срещу процесния ревизионен акт. Моли да бъде присъден адвокатски хонорар. С частната жалба на "Касто 2000" ЕООД се обжалва Определение № 5211 от 21.08.2018 г. по адм. дело № 9008/2017 г. по описа на Административен съд - София град, Първо отделение, 5 състав. Твърди се, че съдът неправилно е оставил без уважение искането за изменение на Решение № 4295 от 25.06.2018 г., постановено по адм. дело № 9008/2017 г. по описа на Административен съд - София град, в частта му за разноските. Счита, че съдът неправилно е присъдил разноски в първоинстанционното производство, като са изложени аргументи, че разноските следва да бъдат определени в съответствие с приложения от дружеството списък. Ответникът – "Касто 2000" ЕООД, чрез своя процесуален представител адв. Ганев, в писмен отговор по делото, оспорва касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП. Моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила оспореното решение в обжалваната част относно фактура № 00... 200/19.08.2015 г. Ответникът – директора на дирекция "ОДОП" гр. София, чрез юрк. Станчева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба на "Касто 2000" ЕООД и частната жалба на дружеството. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд - Първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са процесуално допустима, като подадени в срока по чл. 211 АПК. Спорна пред първоинстанционния съд е била реалността на доставките на услуги, като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице, получател по фактурите на посочените доставчици. За да отхвърли жалбата в по-голямата част, административният съд е приел, че от представените доказателства не се установява реалност на повечето спорни доставки на услуги, като единствено по отношение на фактура № 0000000200/19.08.2015 г., издадена от "Електра Билд" ЕООД, съдът е приел, че е налице реалност на доставката и е уважил жалбата. По отношение на доставките от "Авалон плюс" ЕООД с оспорения РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 27 941,45 лв., по фактури подробно описани в РД, с предмет на доставките – монтаж и демонтаж на стелажи и полагане на бетон и теракот, диагностика и ремонт на ел. инсталация. Съдът е приел, че е налице само за документална, но не и за реална обусловеност на доставката. Въпреки представените фактури и приемо-предавателни протоколи, е установено, че приложените договори за извършване на СМР са еднотипни и в нито един от тях не са описани нито къде са извършени тези дейности, нито в какъв обем. По същия начин е констатирано, че има няколко договора за полагане на гранитогрес, като никъде не е посочено къде ще бъде полаган и на каква площ. По отношение на договорите и фактурите за изработка и монтаж на стелажи, съдът е приел, че има два договора и двата за един стелаж, но на различна цена, като няма данни откъде идва разликата в ценообразуването, нито за размерите на тези стелажи и къде са монтирани. Във връзка с договор за диагностика и ремонт на ел. инсталация със съответна фактура и протокол, съдът е установил, че от представените документи не става ясно за кой обект се иска проверка на инсталацията, както и какво точно е извършено за калкулираната услуга предвид факта, че е издадена фактура на стойност 3258 лв. и очевидно се е наложил сериозен ремонт на инсталацията. В същото време не са представени доказателства за закупуването на материали за този ремонт и за чия сметка са били същите. По доставките от "Тони - РС" ЕООД, с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 24 870,40 лв., по 10 бр. фактури за периода м. 4.2014 г. с предмет на доставките – печат и разпространение на рекламни материали, монтаж и демонтаж на стелажи, полагане на бетон и теракот. Констатирано е, че не е налице договор, от който да се разбере предмета на доставките, също така няма никакви съпътстващи сделката документи, както и самите фактури и няма данни за извършеното плащане. С оглед на факта, че всички фактури са издадени през м. 04.2014 г., съдът е приел, че няма как да се извършат доставките по всички, предвид липсата на данни за наети лица освен едно, като предмета на доставките изисква множество човекочаса. Относно доставките от "Електра Билд" ЕООД, с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 22 480,60 лв. по фактури, подробно описани в РД, като с решението на решаващия орган, РА е отменен по отношение на доставките от този доставчик, с изключение на тази по фактура № 00... 200/19.08.2015 г. Предмет на доставка по тази фактура е поддръжка на сайт за периода м. 02. -12.2015 г. и е с данъчна основа 7150 лв. и ДДС в размер на 1430 лв. Съдът е приел, че директорът на Дирекция "ОДОП" не е изложил никакви доводи защо намира за неоснователна жалбата в тази част, при положение, че за останалите доставки от този доставчик са изложени мотиви, че същият разполага с квалифициран персонал и техника. Съдът е посочил, че договорът, по който е възложено изготвянето на уеб сайт и фактурата към него, е приет от решаващия орган за реална доставка, а впоследствие поддържането на този уеб сайт без никакви мотиви, е прието за липсата на реална доставка. Предвид изложеното, съдът е приел, че жалбата е основателна в тази си част и като такава следва да се уважи. Доставчикът "Фантом Систем" ЕООД е издал 7 бр. фактури, с предмет почистване на столова и други обекти, по които с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 3 018,26 лв. Установено е, че по делото са налице фактури, договори и протоколи за приемане на извършената работа, но същите не доказват, действително получената услуга. Съдът е преценил, че договорите са бланкетни и че никъде не се сочи за кой точно обект ще се извърши почистването. Отбелязано е, че една от фактурите е за почистване на столова след основен ремонт, но няма никакви доказателства, че дружеството жалбоподател разполага със столова за своя персонал. Според съда услугите не са конкретизирани и не може да се посочи за кой обект се отнасят. Изводът е за недоказаност реалното извършване на доставките. По отношение на доставките от "Реа Вити" ЕООД с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 15 274,20 лв., по 19 бр. фактури, с предмет обновяване на сайт, заснемане, обработване и качване на снимков материал, актуализиране на продуктов каталог, изработване на рекламни флаери и тяхното разпространение. Според съда представените писмени доказателства сочат само за документална, но не и за реална обусловеност на доставката. Прието е, че представените фактури и приемо-предавателни протоколи не доказват, че действително е извършена фактурираната дейност. Установено е, че договорът за обновяване и поддръжка на интернет сайт е подписан на 02.11.2015 г. и влиза в сила от същата дата, но по същото време жалбоподателят е имал валиден договор за поддръжка с "Електра Билд" ЕООД, като дори е налице фактура за такова абонаментно поддържане за периода до края на 2015 г. В същото време, при справка извършена в интернет не се открива действащ сайт на дружеството жалбоподател, в който да се представя неговата дейност. Съдът е приел, че по същия начин другият договор за изработка и разпространение на рекламни материали отново припокрива предходни договор с "Електра Билд" ЕООД за същата дейност и по който е прието от страна на решаващия орган наличието на реална доставка. Посочено е, че действително дружеството доставчик е имало персонал и техника за извършването на доставките, но е налице припокриване на дейността. Изводът на съда е, че не може за едни и същи дейности да се сключват договори с различни доставчици, като предмета на получаваната услуга е един и същ. Относно доставките от "ДДП Комерс" ЕООД, "ДДП Трейд" ЕООД, "Техностеп" ЕООД и "Пен Сток" ЕООД в хода на ревизията, е констатирано, че жалбоподателят е ползвал данъчен кредит по фактури издадени от страна на тези доставчици, които са включени в дневника за покупки на жалбоподателя, като на датата на фактурите или в рамките на няколко дни след това са издавани кредитни известия на същата стойност, като данъчната основа на фактурата. В същото време, кредитните известия по тези фактури са включени не в периода на тяхното издаване, а в следващия период, което е позволило на жалбоподателя да променя декларираните резултати в желана от него посока. Съдът е приел за законосъобразни изводите на ревизиращите органи, че фактурите не доказват реално осъществени доставки, тъй като всички дружества не са имали нает персонал за периода на доставките, като в публикуваните в Търговския регистър отчети и баланси не са налице данни за ДМА, които биха позволили извършването на фактурираните доставки. Съдът е посочил, че няма и никакви данни кои от предпоставките по чл. 115 от ЗДДС са налице за издаването на тези кредитни известия. Решението е частично неправилно. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил доказателствата във връзка с доставките на всеки един от доставчиците и е направил обосновани фактически изводи за недоказано реално осъществяване на спорните услуги, с изключение на тази по фактура № 00... 200/19.08.2015 г., издадена от "Електра Билд" ЕООД. Въз основа на вярно установените факти принципно правилно е приложен материалният закон. Административният съд правилно е приел, че от представените доказателства по делото не се установява, че спорните доставки на услуги са реално осъществени от доставчиците. Въпреки наличието на фактури и тяхното счетоводно отражение при ревизираното лице, предвид посочените по-горе обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е формирал краен извод за нереалност на посочените доставки. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното доставяне на стоките и извършване на услугите по облагаемата доставка - аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Липсват доказателства за реалното осъществяване на доставките, с изключение на тази по фактура № 00... 200/19.08.2015 г., издадена от "Електра Билд" ЕООД. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП съдът намира следното: Касаторът обжалва Решение № 4295 от 25.06.2018 г., постановено по адм. дело № 9008/2017 г. по описа на Административен съд - София град, в частта с която е отменен Ревизионен акт № Р-22221416005572-091-001/04.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1059/04.07.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП", в частта му в която е отказано право на данъчен кредит в размер на 1430 лв. по фактура № 0000000200/19.08.2015 г. издадена от "Електра Билд" ЕООД. Основателни са твърденията в касационната жалба за неправилност на съдебното решение в тази част. Настоящият съдебен състав счита, че относно по фактура № 0000000200/19.08.2015 г. издадена от "Електра Билд" ЕООД, решението е необосновано. Съдът неправилно е приел, че директорът на Дирекция "ОДОП" не е изложил доводи относно неоснователността на жалбата в тази част. Напротив – административният орган в съответствие с доказателствата по преписката е посочил, че от представения договор не е видно кой сайт ще се поддържа. Изводът на директора е мотивиран и с извършена проверка в общодостъпна и широко популярна интернет търсачка с въведен критерии фирмата на жалбоподателя, при която не се е установило наличие на интернет връзка към сайт, свързан с фирмата на дружеството. Следователно не е установено съществуването на сайт на ревизираното дружество към момента на издаване на фактурите от "Електра билд" ЕООД, който да е подлежал на поддържане. Доставчикът не е предоставил информация кой сайт на възложителя е поддържал, при положение, че е представен предишен договор между дружествата с предмет "създаване" на интернет сайт. В тази част оспореното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Касто 200" ЕООД срещу ревизионния акт, в частта му в която е отказано право на данъчен кредит в размер на 1430 лв. по фактура № 0000000200/19.08.2015 г. издадена от "Електра Билд" ЕООД. В останала част съдебното решение е правилно постановено. Неоснователни са доводите изложени в касационната жалба на "Касто 2000" ЕООД. Не могат да бъдат споделени твърденията, че съдът некоректно е анализирал фактите, както и че неправилно е приел, че наличието на фактура невинаги означава и наличие на доставка. Настоящият състав намира, че след като касаторът черпи права от доставката, негово задължение е да притежава документи за реалното извършване на услугите. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. Затова неправилни са твърденията на касатора, че е достатъчно само издаването на фактури. Фактурите не обективират реално извършени доставки, а само съвпадане на волеизявленията на страните, че са съгласни да постигнат като резултат договореното между тях по една доставка. Затова и нееднократно в свои решения Върховният административен съд е имал повод да застъпи схващането, че е налице разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане и това е причината законодателят в ЗДДС да употребява понятието доставка. Докато при сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, то при доставката, по смисъла, вложен от законодателя в чл. 6 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС не е достатъчно само съгласието на страните, а и нейното реално осъществяване - доставяне на стоката и извършване на услугата. Относно доставчика "Авалон плюс" ЕООД правилно е установено, че е налице документална, но не и реална обусловеност на доставката. Представените фактури и приемо-предавателни протоколи не са достатъчни за доказване реалността на доставките, доколкото приложените договори за извършване на СМР действително са еднотипни и в нито един от тях не са описани нито къде са извършени тези дейности, нито в какъв обем. В договорите за полагане на гранитогрес също не е посочено къде ще бъде полаган и на каква площ. Относно изработката и монтажа на стелажи, по делото са приложени два договора и двата за един стелаж, но на различна цена. Не са представени данни откъде идва разликата в ценообразуването, нито за размерите на тези стелажи и къде са монтирани. Относно диагностиката и ремонтът на ел. инсталация са представени съответна фактура и протокол, но от документите не става ясно за кой обект се иска проверка на инсталацията и какво конкретно е извършено за калкулираната услуга. Съдът правилно е посочил, че предвид факта, че е издадена фактура на стойност 3258 лв., то очевидно се е наложил сериозен ремонт на инсталацията. Правилно е установено, че не са представени доказателства за закупуването на материали за този ремонт и за чия сметка са били същите. По отношение на представените от "Тони - РС" ЕООД услуги с предмет печат и разпространение на рекламни материали, монтаж и демонтаж на стелажи, полагане на бетон и теракот, не е представен договор, от който да се установи предмета на доставките, не са налице съпътстващи сделката документи, както и няма данни за извършено плащане. Съдът правилно е преценил, че всички фактури са издадени през м. 04.2014 г., при което няма как да се извършат доставките по всички, предвид данните, че дружеството разполага само с едно наето лице, а предмета на доставките изисква множество човекочаса. По доставките на "Фантом Систем" ЕООД, с предмет почистване на столова и други обекти, са представени фактури, договори и протоколи за приемане на извършената работа. Законосъобразно съдът е приел, същите не доказват действително получената услуга, доколкото договорите са бланкетни и никъде не се сочи за кой точно обект ще се извърши почистването. Обосновано съдът е стигнал до заключение, че една от фактурите е за почистване на столова след основен ремонт, но няма доказателства, че дружеството жалбоподател разполага със столова за своя персонал. Действително услугите не са конкретизирани и не може да се посочи за кой обект се отнасят, поради което не е доказано и реалното извършване на доставките. Относно доставките на "Реа Вити" ЕООД, с предмет обновяване на сайт, заснемане, обработване и качване на снимков материал, актуализиране на продуктов каталог, изработване на рекламни флаери и тяхното разпространение, представените доказателства също сочат само за документална, но не и за реална обусловеност на доставката. Не може да се приеме, че представените фактури и приемо-предавателни протоколи доказват, че действително е извършена фактурираната дейност. Правилно е установено, че договорът за обновяване и поддръжка на интернет сайт е подписан на 02.11.2015 г. и влиза в сила от същата дата, като за същия период ревизираното лице е имало валиден договор за поддръжка и с "Електра Билд" ЕООД, като е налице и фактура за такова абонаментно поддържане за периода до края на 2015 г. В същото време, при справка извършена в интернет не се открива действащ сайт на дружеството жалбоподател, в който да се представя неговата дейност. В съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че другият договор за изработка и разпространение на рекламни материали отново припокрива предходния договор с "Електра Билд" ЕООД за същата дейност. Правилно е заключението, че макар дружеството доставчик е имало персонал и техника за извършването на доставките, то е налице припокриване на дейността и с оглед характера на услугата не може да се сключват договори с различни доставчици и с идентичен предмет. Относно доставките от "ДДП Комерс" ЕООД, "ДДП Трейд" ЕООД, "Техностеп" ЕООД и "Пен Сток" ЕООД ревизираното лице е ползвало данъчен кредит по фактури издадени от страна на тези доставчици, които са включени в дневника за покупки на същата лице, като на датата на фактурите или в рамките на няколко дни след това са издавани кредитни известия на същата стойност като данъчната основа на фактурата. Кредитните известия по тези фактури са включени не в периода на тяхното издаване, а в следващия период, при което ревизираното лице е можело да променя декларираните резултати в желана от него посока. Законосъобразни са изводите на ревизиращите органи, че фактурите не доказват реално осъществени доставки, тъй като всички доставчици не са имали нает персонал за периода на доставките, а в публикуваните в Търговския регистър отчети и баланси не са налице данни за ДМА, които биха позволили извършването на фактурираните доставки. Правилно съдът е приел, че няма данни да са налице предпоставки по чл. 115 от ЗДДС за издаването на тези кредитни известия. Всички приложени по делото доказателства са частни диспозитивни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Действително, такива са повечето документи, които ревизиращите органи и съдът изследват във връзка с реалността на доставките при преценката относно възникването на правото на данъчен кредит. Именно предвид характеристиката на тези документи, от съществено значение е обсъждането на доказателствения материал в неговата съвкупност. При положение, че се касае за документи без материална доказателствена сила, е необходимо те да са точни, конкретни, изчерпателни и да е налице пълно съответствие относно стопанските операции, отразени в тях, така че да може да бъде проследена по един несъмнен начин непрекъсваема верига от обстоятелства, водещи до единствено възможен извод за осъществяване на съответната доставка. Не се касае за формална преценка за реквизити на документи, а за изискване за надлежно документиране на всяка стопанска операция, така че да се елиминира всякакво съмнение относно нейното осъществяване. Съвкупната преценка на данните по случая води до прекъсване на веригата от обстоятелства, които биха могли да доведат до възможен извод за реалност на доставките. В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - решение от 13 декември 1989 г., G. H. C-342/87, решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела № С-80/11 и С-142/11. Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките и използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност) се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (аргумент от т. 31 и т. 32 от решение на СЕС по дело 285/11). Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките. В случая представените фактури не отговорят на задължителното изискване по чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС да съдържат цялата изискуема информация относно конкретната стопанска информация, като такава информация не може да бъде извлечена и от придружаващите ги документи /договорите и приемо-предавателните протоколи/. В този смисъл намира приложение разрешението в горецитираното решение на СЕС по дело С-271/12, доколкото са налице непълни фактури и въпреки че са ангажирани допълнителни документи във връзка с предмета на процесните доставки, тези документи не определят точните параметри на стопанските операции. В този смисъл неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно в тази част следва да остане в сила. За по- голяма яснота съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта за разноските. С оглед крайния изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на Дирекция "ОДОП" – София се дължат разноски за две инстанции, които "Касто 2000" ЕООД следва да заплати. С оглед материалния интерес по делото и на основание чл. 8, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за юрисконсулт за една инстанция възлиза на 3 432, 79 лева или за две инстанции в общ размер на 6 865, 58 лева. По частната жалба на "Касто 2000" ЕООД: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Същата е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. С обжалваното определение, Административен съд София-град е оставил без уважение искането на "Касто 2000" ЕООД за изменение на решение № 4295/25.06.2018 г. по адм. дело № 9008/2017 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати разноски по компенсация на дирекция ОДОП София, на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Предвид на обстоятелството, че първоинстанционното решение се отменя в осъдителната му част за разноските, постановеното определение се явява безпредметно и като такова следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,