Решение № 183 от 21.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1677/2014 г.

Решение № 183 от 21.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1677/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на А. "М. " -, срещу влязлото в сила Решение № 409/13.11.2012 г., поправено с Решение № 28/29.01.2013 г., постановено по гр. дело № 1005/2011 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение. В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - страната е била лишена от възможност да вземе участие в производството по делото по предявените от А. П. П. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ, поради процесуални нарушения, изразяващи се в несвоевременното й конституиране като ответник. Сочи се, че по този начин А. "М." - не е могла да осъществи защита по всички предявени искове и евентуално същите да бъдат отхвърлени. Моли се съдът да постанови отмяна на атакуваното решение. Ответниците по молбата А. П. П. и А. "П. и.", чрез процесуалните си представители, поддържат становище, че не са налице предпоставки за допускане на отмяната на поддържаното основание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, приема следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В случая молителят релевира като основание за отмяна първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поддържайки, че вследствие несвоевременното му конституиране като втори ответник в процеса, не е могъл да вземе участие в производството по предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. От данните по делото се установява, че ищецът А. П. е предявил исковете за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа срещу работодателя си и издател на уволнителната заповед - А. "П. и.", правоприемник на НА "ПИ", в чиято структура се е намирало звеното У. "П. т. и р.", където е работел П. С атакуваното решение, съставът на ВКС, IV г. о., е приел, че въззивното решение по исковете за отмяна на заповедта за уволнение и за заплащане на обезщетение е правилно и го е потвърдил. Прието е, че надлежен ответник по претенциите с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ е А. "П. и." - работодател на ищеца до прехвърлянето на обособената част от предприятието / У./ към А. "М.". Същевременно, в частта по иска за възстановяване на предишната работа /чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ/ касационната инстанция е приела, че надлежен ответник е работодателят приобретател, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като работникът следва да бъде възстановен на длъжността, която се числи към вече прехвърлената част от предприятието, т. е. - А. "М.". Тъй като страната не е била конституирана за участие в процеса по този иск, касационният съд е обезсилил в тази част въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане на първата инстанция. В хода на производството по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ районният съд, съобразно дадените от ВКС указания, е конституирал като ответник А. "М.", което производство към настоящия момент не е приключило. При така изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна на соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1-во ГПК е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие нарушения на съответните процесуални правила, е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Общото между тези основания е, че страната не е могла да вземе участие лично, или чрез надлежен представител в разглеждането на делото. Предвидените в закона хипотези предпоставят и дават възможност на страна, която е била конституирана за участие в процеса, в случаите, когато съдът е нарушил процесуалните правила по призоваването или надлежното й представляване, или макар да не е допуснато такова нарушение, страната да не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства - в тези случаи тази страна да поиска отмяна на влязлото в сила решение. Настоящият случай не е такъв. Молителят не е и не е бил страна по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, решението по които е влязло в сила, поради което не може да иска отмяна в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на която се позовава. Легитимирани да искат отмяна на това основание са само страни, които са били конституирани за участие в процеса, но не и трети за спорното правоотношение лица. Съдът е обвързан от посочените в молбата на страната предмет и основание за отмяна, поради което и съобразно принципа на диспозитивното начало, дължи произнасяне само в тези рамки, респ. не може да обсъжда налице ли е някое от другите основания по чл. 303 - 304 ГПК, или да постанови отмяна на съдебното решение на незаявено отменително основание. Не са налице предпоставки за уважаване на молбата за отмяна и по отношение на решението на ВКС, IV г. о., произнесено по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като в тази част делото е върнато на първата инстанция за ново разглеждане и решаване с участието на А. "М." като ответник. Допуснатото от съдилищата нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ненадлежно конституиране на страните по този иск, е било предмет на обсъждане от ВКС при касационното обжалване на решението. Констатираното процесуално нарушение във връзка с пасивната процесуална легитимация на ответника по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и обезсилването на постановеното решение на това основание, преклудира повторното разглеждане на това нарушение като основание за отмяна. Предвид всичко изложено, молбата за отмяна се преценя за неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,