Решение № 1168 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6382/2015 г.

Решение № 1168 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6382/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Адифе Мехмедова Алиева, от гр. Хасково, срещу решение № 46 от 16.03.2015 г. по адм. д. № 881/2014 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № Х11135/10.12.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Община Хасково, в частта й относно размера на отпуснатата еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП, потвърдена с Решение № 94АА-15/17.02.2014 г. на Директора на РДСП - Област Хасково. В жалбата са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че са налице предпоставки за изплащане на еднократната помощ в по-голям размер. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на претенцията за определяне на еднократната помощ в по-голям размер. Ответникът-директорът на Дирекция"Социално подпомагане"-Хасково не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Установено е от фактическа страна, че с Молба-декларация вх. № Х1-1-135/23.01.2014 г., жалбоподателката Адифе Алиева е поискала отпускане на еднократна помощ за "частично или напълно заплащани от НЗОК лекарства", като е декларирала индивидуализиращите я данни и е приложила документи - Амбулаторен лист 001034/28.10.2013 г. издаден от д-р Валентина Панагонова и удостоверение изх. № 77/23.01.2014 г. от лечебно заведение "ГППМП-Галения" ООД гр. Хасково, д-р Светла Иванова. В амбулаторния лист е посочена терапия с Chlorprotixen 15 mg, сутрин. В удостоверение изх. № 77/23.01.2014 г. е вписано като забележка, че лекарствен продукт хлорпротиксен не е заплатено от РЗОК. Директорът на ДСП - Хасково е изискал с писмо изх. № 94ДД/0113 от 04.12.2014 г. от д-р Светла Иванова изчерпателна информация относно здравословното състояние на пациентката Алиева и е поставил конкретни въпроси във връзка с диагностицираните заболявания на последната, каква част от назначените й лекарства се поема от НЗОК, респективно има ли такива, които лицето заплаща изцяло. В отговор е постъпила Етапна епикриза на Алиева с дата 04.12.2014 г., в която подробно са описани диагнози, анамнеза, обективно състояние, изследвания и лечение на жалбоподателката. Посочено е, че няма нови регистрирани заболявания за 2014 г., заболяванията й до момента се проявяват, периодично лечението на посочените заболявания е за поддържаща терапия. В Дирекция "Социално подпомагане" - Хасково е постъпил и Отговор на запитване относно психично състояние на Алиева, изготвен от д-р Панагонова, с дата 08.12.2014 г. В същото се сочи, че се касае за пациентка, която посещава АИСМП д-р Панагонова от близо 1 г., през м. август 2013 г. посещава за първи път кабинета, през последващи прегледи поради недостатъчен ефект от изписаната терапия се налага неколкократна смяна на лечение. Последен преглед е извършен през м. август 2014 г., диагностично уточнена в посока на Паническо разстройство, провежданото лечение е поддържащо, според състоянието на пациента в срок от 6 - 8 месеца, изписаните медикаменти не се поемат от НЗОК. По молба-декларация с вх. № Х1-1-135/23.01.2014 г. от социални работници при Дирекция "Социално подпомагане" - Хасково е изготвен Социален доклад с дата 10.12.2014 г. и Социален доклад относно оценка на конкретни потребности за отпускане на еднократна парична помощ на Алиева в изпълнение на Решение № 66 от 29.04.2014 г. на Хасковския административен съд по адм. дело № 56/2014 г. Взети са предвид приложените медицински документи, от които е видно, че на Алиева е назначено единствено лечение на основното заболяване "епизодична пароксизмална тревожност" с Хлорпротиксен 15 mg и Есцитил 10 mg, които на по-късен етап са сменени с други лекарствени форми поради неефективност. Съобразени са и допълнително дадените от д-р Иванова и д-р Панагонова становища, въз основа на които е прието, че няма нови регистрирани отклонения от нормалния здравен статус на пациентката, водещата диагноза е установена през месец август 2013 г. и се дефинира като хронифицирало заболяване с възможни обостряния, така наречени пристъпи на паника, възникващи неочаквано и без повод, лечението не е животоспасяващо, а поддържащо за срок 6 - 8 месеца. Според медицински сайтове и в аптечната мрежа назначените медикаменти Хлорпротиксен 15 mg и Есцитил 10 струват около 15 лева месечно, или около 120.00 лева за определения период на прием. Направено е предложение във връзка с констатираната здравна потребност на Алиева да бъде отпусната еднократна парична помощ в този размер. Със Заповед № Х11135/10.12.2014 г., издадена на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП, Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Хасково е отпуснал на Алиева еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП, в размер на 120.00 лева, считано от 01.12.2014 г. По жалба на Адифе Алиева Директорът на РДСП - Област Хасково с Решение № 94АА-15/17.12.2014 г. е потвърдил заповедта на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Хасково. С обжалваното решение № 46 от 16.03.2015 г. по адм. д. № 881/2014 г. Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на Адифе Мехмедова Алиева против Заповед № Х11135/10.12.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Община Хасково, в частта й относно размера на отпуснатата еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП, потвърдена с Решение № 94АА-15/17.02.2014 г. на Директора на РДСП - Област Хасково. Решението е правилно. Административният орган е приел, че за да отпусне поисканата еднократна социална помощ - от вида по чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗСП, Алиева отговаря на условията на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. Съгласно ал. 2 на същата норма, еднократната помощ по ал. 1, до петкратния размер на гарантирания минимален доход, се определя със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице. От текста на цитираната разпоредба е видно, че законът регламентира единствено максималния размер на еднократната социална помощ, която може да бъде отпусната. Доколкото в специалната разпоредба на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП няма подробно разписани правила за определянето размера на еднократната помощ, то приложение в тази връзка следва да намери общата разпоредба на чл. 12, ал. 2 от ЗСП, съгласно която помощта се отпуска след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата и учебната заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. В случая е безспорно, че от Алиева е била поискана еднократна помощ за заплащането на необходимите й за лечението лекарства. Макар в Молба-декларацията да е посочено, че се иска помощ за "частично или напълно заплащани от НЗОК лекарства", административният орган правилно е приел, че предмет на претенцията са лекарствата, които не се заплащат от НЗОК. Към момента на инцидентното възникване на потребността, това са предписаните на жалбоподателката медикаменти Хлорпротиксен 15 mg и Есцитил 10, видно от приложените медицински документи и становища на лекарите. Следователно поисканата от заявителката еднократна помощ касае именно тези лекарствени продукти, за които е установено, че не се заплащат частично или напълно от НЗОК. При липса на представени от жалбоподателката писмени доказателства - касови бележки, фактури и др. подобни, за заплатени от нея суми за закупуването на лекарствата, правилно административният орган е изградил своите изводи въз основа на събраните писмени доказателства във връзка с предписаните на Алиева медикаменти и срока на поддържащата й терапия. Въз основа на извършените справки е установено, че посочените по-горе медикаменти струват около 15,00 лева месечно, което за максималния посочен период от 8 месеца възлиза на сумата ог 120,00 лева. В касационната жалба са наведени общи твърдения за неудовлетвореност от размера на отпуснатата еднократна помощ, но не се излагат никакви конкретни съображения, поради които оспорващата счита тази, че определената сума е занижена. Не се аргументира и поради какви обстоятелства помощта следва да бъде в по-висок размер. Стигайки до същите фактически и правни изводи, решаващият състав на първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения следва да бъде оставено в сила. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,