Решение № 2125 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9320/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Д. Й. от гр. Търговище, срещу решение 1110/09.08.2024 г., постановено по адм. дело 60/2024 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед РД-3-49/15.01.2024 г. на кмета на Община Търговище. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за неговата отмяна и за произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед РД-3-49/15.01.2024 г. на кмета на Община Търговище. Ответникът - кметът на община Търговище, чрез процесуалния си представител, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Търговище е отхвърлил жалбата на М. Д. Й. против заповед РД-3-49/15.01.2024 г. на кмета на Община Търговище, с която е разпоредено премахването на опасни дървета, отделни клони и намаляване на короните на улични дървета на територията на Община Търговище. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е разгледал оспорения административен акт като общ такъв, като е приел, че е постановен от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Решението е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Фактите по делото са правилно установени, а изградените въз основа на тях правни изводи са законосъобразни и обосновани.Касационният състав на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, препраща към мотивите на Административен съд Търговище, без да е необходимо изцяло да ги преповтаря. Споделят се и аргументите на участващия по делото прокурор. Правилно е заключението на първоинстанционния съд за материална компетентност на издателя на оспорения акт в кръга на неговите правомощия определени в чл. 63, ал. 2 ЗУТ. Обоснован е изводът на съда за спазване на процедурата по постановяване на общ административен акт, какъвто е характерът на оспорения в първоинстанционното производство акт, поради което и изложените в касационната жалба доводи в тази насока са неоснователни. Правното основание, на което е издадена заповедта, с която е разпоредено премахването на опасни дървета, отделни клони и намаляване на короните на улични дървета на територията на Община Търговище е чл. 63, ал. 2 ЗУТ, поради което при обследване на неговата законосъобразност, на първо място е преценката за наличие на законовите изисквания, а едва след това контрола за спазване предпоставките, визирани в подзаконовите нормативни актове. Съгласно нормата на чл. 63 ал. 2 ЗУТ дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение на кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото, т. е. за всеки един дървесен вид и екземпляр. Обществените отношения, свързани с изграждане и опазване на зелената система на територията на общината, следва да бъдат детайлно уредени с подзаконов нормативен акт, който за територията на Община Търговище е Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Търговище, приета с решение 6 по протокол 49 от 23.04.2019 г. на Общински съвет Търговище, в сила от 23.04.2019 г. (Наредбата), издадена по законова делегация от чл. 62, ал. 10 ЗУТ. По делото няма спор, че описаните в заповедта дървесни видове имат характеристиките на дълготрайни декоративни дървета, от което следва, че подлежат на картотекиране по см. на чл. 4, ал. 3 от Наредбата като дейност на общинската администрация във връзка със съставянето и актуализирането на публичния регистър по чл. 63 ЗУТ. В случая е налице представена извадка от този регистър, включваща съставени паспорти за картотекиране на дълготрайни декоративни дървета, които съвпадат с посочените в заповедта. От представените паспорти за дърветата също може да се направи извод за тяхното състояние (изцяло или частично сухи, болни, опасни и т.н), което е наложило издаването на процесната заповед. Правилно съдът е приел, че административният орган е изложил мотиви относно необходимостта от отсичане на дърветата. В оспорения акт се съдържа обосновка за причините, налагащи премахването им. В тази връзка законосъобразен е извода на съда, че от съдържанието на обжалваната заповед е видно, че в нея са посочени правните норми, на които се основава, изложени са и фактически основания предвидени в обстоятелствената част на тези норми посоченото в чл. 45, ал. 2 от Наредбата наличие на изсъхнали и болни дървета, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура. Правилен е изводът на съда, че подробно са описани конкретните дървета, спрямо които е указано премахване или санитарна резитба, или оформяне на короните им с посочване на административни адреси, до които се намират и точния им дървесен вид. Настоящият състав споделя заключението на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. В случая е налице изключението по чл. 45, ал. 2, т. 1 от Наредбата, съгласно която разпоредба по изключение може да бъде премахната дълготрайна дървесна и храстова растителност - т. 1 при наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура; Видно от представените по делото доказателства оспорената заповед се позовава на експертни становища, изготвени по реда на чл. 46, ал. 1 от Наредбата като в тази връзка доводът на касатора в обратния смисъл се явява неоснователен. При тези данни настоящият състав приема, че е налице законовата предпоставка по чл. 63, ал. 2 ЗУТ за отсичане по изключение. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка, настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника в настоящото производство направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,