Решение № 5788 от 1.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Андреев и А. Андреев, подадена чрез процесуалния представител адв. Василев, и по касационна жалба на Е. Парпулева, подадена чрез процесуалния представител адв. Василев, срещу Решение 16 от 23.01.2023 г., постановено по адм. дело 129/2022 г. по описа на Административен съд Смолян, с което са отхвърлени жалбите им с искане за обявяване нищожността на заповед А-500 от 14.11.2018 г. на кмета на Община Доспат и са осъдени да заплатят разноски по делото. В касационните жалби се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се прогласи недействителността на обжалвания административен акт, както и да се присъдят направените в производството разноски. Ответникът кмета на Община Доспат, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Матеев, излага съображения за неоснователност на касационните жалби и претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът Р. Феродов, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В приложен по делото писмен отговор и писмена защита, чрез процесуалния си представител адв. Караманолева - Пенева, излага съображения за неоснователност на касационните жалби. Ответникът Б. Андреев, редовно призован, изразява становище за основателност на касационните жалби. Ответниците Община Доспат, Д. Керкелова, Т. Керкелова, С. Керкелов, Д. Камбурова, М. Михайлова, А. Михайлова, М. Корчев, Ф. Тефикова, Р. Корчев, Ф. Василев, А. Ферадов и Р. Андреева, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са основателни. Производството пред Административен съд Смолян е образувано по жалба на К. Андреев и А. Андреев и по жалба на Е. Парпулева срещу заповед А-500/14.11.2018 г. на кмета на Община Доспат, с която на основание чл. 129, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и протокол 19/25.10.2018 г. на Общински експертен съвет по устройство на територията, е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ - изменение на план за регулация за УПИ V 23, кв. 45 по плана на с. Любча, община Доспат, като регулационните линии на това УПИ се връщат частично по имотните граници на имот пл. 23 и 129 кв. м. от уличната регулация се придават към УПИ-то и същото става с площ от 802 кв. м. В заповедта се посочва още, че се урегулира нов УПИ XXIX 409, 595 с площ от 474 кв. м. по имотните граници на имот с пл. 409 и имот с пл. 595, както и се предвижда свободно застрояване по ограничителни линии в двете УПИ-та. Като заявители в адниминистративното производство са посочени Община Доспат, Р. Ферадов и Р. Андреева. Не е спорно между страните по делото, че жалбоподателите К. Андреев и А. Андреев са съсобственици на УПИ V 23, кв. 45, а жалбоподателката Е. Парпулева е съсобственик на УПИ IV 19, кв. 45., За да отхвърли жалбите първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган кмета на община Доспат, в кръга на предоставените му правомощия и не са налице на това основание белезите на нищожността. Прието е от съда още, че доколкото актът е издаден на основание конкретна правна норма чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, и в предвидената от закона писмена форма с реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК фактически и правни основания за издаването му, то същият не е нищожен. Административният съд е обосновал и извод, че оспореният административен акт е издаден на основание нормите на ЗУТ и не сочи на пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материално-правна норма. По отношение нарушенията на материалния закон съдът е приел, че те касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, както и че наведените доводи от жалбоподателите несъмнено сочат на допуснати нарушения на закона и биха представлявали основание по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената заповед, но като незаконосъобразна, а не като нищожна. Според съда превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт посоченият порок води до нищожност, което обаче не се установява в случая от заключението на вещото лице Метишева по приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Въз основа на тези изводи решаващият съд е отхвърлил жалбите като неоснователни. Така постановеното решение е неправилно и необосновано, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като в нарушение на чл. 171, ал. 5 от АПК, във връзка с чл. 9, ал. 3 и ал. 4 и чл. 152, ал. 4 от АПК, не е изискал административната преписка в цялост и не събрал доказателства, относими към допустимостта на подадените жалби във връзка със спазване на срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. В процесния случай действително съдът е бил сезиран само с искане за прогласяване на нищожността на оспорения акт, но с основания и доводи сочещи и на незакосъобразност на този акт, както и с изрични твърдения на жалбоподателката Е. Парпулева, че оспорената заповед никога не й е била съобщавана. В тази връзка следва да се има предвид, че нито в мотивите на съдебното решение, нито в определение 282/14.06.2022 г., с което е насрочено делото, конституирани са страните и е указана доказателствената тежест, съдът се е произнесъл по допустимостта на подадените жалби с оглед на изложените изцяло в тях твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Нещо повече, в цитираното определение съдът не е определил и ограничил допустимият предмет за разглеждане само и единствено по оспорването с искане за прогласяване нищожността на процесната заповед. С оглед на това съдът е следвало преди да се произнесе по основателността на подадените жалби да събере доказателства относно редовното съобщаване на оспорената заповед на жалбоподателите и въз основа на това да определи процесуалната допустимост на оспорването и едва след това да се произнесе по неговата основателност. Представеното като част от административната преписка съобщение изх. УТ-1607/20.11.2018 г. за издаване на заповедта, към което липсва приложен разписен лист, както и приложения по делото списък на страните в административното производство в изпълнение на задължението по чл. 152, ал. 3 от АПК, не обосновава извод за редовно връчване на оспорената заповед на заинтересованите лица, в това число и на тримата жалбоподатели. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че липсата на преценка от страна на първоинстанционния съд и произнасяне относно процесуалната допустимост на оспорването с изложени изцяло доводи за незаконосъобразност на заповед А-500/14.11.2018 г. на кмета на Община Доспат, е довело и до нарушение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Това е така, тъй като съдът не е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, а се произнесъл само по отношение на възражението за нищожност. В съответствие с цитираната разпоредба съдът е длъжен служебно, дори и да няма искане, да провери валидността на акта на всички основания. Като не е сторил това, и то след като не е ограничил предмета на спора само по отношение нищожността на акта, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Изложените от съда мотиви се изчерпват само с бланкетни заключения за липсата на пороци, водещи до нищожност на оспорения акт, както и с извода, че твърденията на жалбоподателите несъмнено сочат на допуснати нарушения на закона и биха били основания по чл. 146 от АПК за отмяна на заповедта като незаносъобразна, а не като нищожна, т. е. в конкретния случай същинско изследване на материалната законосъобразност на акта в изпълнение на служебното задължение на съда по чл. 168, ал. 1 от АПК не е било осъществено. По изложените съображения, и доколкото посочените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Смолян, при което съдът следва, като попълни делото с всички относими доказателства, да извърши първо преценка на допустимостта на жалбите не само на основание чл. 149, ал. 5 от АПК, а и при съобразяване налице ли е валидно съобщаване на оспорената заповед на жалбоподателите и спазване на срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ предвид на изложените в жалбите доводи и за унищожаемост на оспорения акт, както и за несъобщаване на заповедта. Едва след това е възможна и преценката за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията, визирани в чл. 146 от АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,