Решение № 7523 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7747/2017 г.

Решение № 7523 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7747/2017 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на И. А. С. от гр. К. срещу Решение № 956 от 06.06.2017 г., постановено по административно дело № 503/2017 г. на Административен съд -П., с което е оставена без разглеждане жалбата й против Решение № 2153-15-18/27.01.2017 г. на Директора на ТП на НОИ- П., с което е потвърдено Разпореждане № 4612294636, взето с протокол № 01262/08.07.2015 г. за изменение и допълнение на Разпореждане № 4612294636, взето с протокол № 572/31.03.2015 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - П., с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е прекратено производството в тази му част. В жалбата са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт, като се претендират разноски. Ответникът по касационната жалба, при редовно призоваване, не излъчва представител, но в писмен отговор, чрез юрисконсулт К. М., излага подробни съображения за неоснователност на развитите от касатора доводи. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховен административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Подложеното на касация съдебно решение е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд - П. (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. От фактическа страна е установено, че с Разпореждане № 4612294636/04.10.1999 г. /съдът е допуснал технич. грешка в изписването на датата/, на основание чл. 2, ал. 1, б. "б" от закона за пенсиите (отм.), на жалбоподателката е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 29.12.1998 г. Впоследствие, при служебна проверка на пенсионните досиета в ТП на НОИ - П., е било констатирано от служители, че част от тях липсват, като едно от тях е на жалбоподателката. Поради това е била предприета процедура по установяване на осигурителния й стаж, като са изискани документи за попълването на оригиналното досие. Със свое ново разпореждане, поради непредставяне на всички документи, свързани с отпускането на личната пенсия е било издадено ново Разпореждане № 4612294636/ПР-1275/20.08.2014 г., с което е отменен предходният административен акт - разпореждането от 04.10.1999 г. и е отпусната нова пожизнена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.04.2009 г. В същото е посочено, че следва да се възстановят по реда на чл. 114, ал. 1 от КСО неправилно изплатените суми за пенсия, заедно с лихвата по чл. 113. С Разпореждане № 4612294636 по протокол № Ра-671/02.09.2014 г. е разпоредено на жалбоподателката да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за ОСВ в размер на 74 752.59 лв., от които главница за периода от 01.08.2014 г. до 31.08.2014 г. в размер на 40 152.68 лева и лихва в размер на 34 599.91 лв, начислена към 02.09.2014 г. Задължението за периода 29.12.1998г- 31.12.2003 г. е признато за погасено по давност. И. А. е обжалвала издадените административни актове, като е приложила допълнителни писмени доказателства за осигурителен стаж. Със свое Решение № РД-321/10.10.2014 г., директорът на ТП на НОИ- П. е заличил, поради изтичане на 5 годишния давностен срок, вземането за възстановяване на неоснователно получена лична пенсия за периода от 01.01.2004г до 31.12.2008 г. и спрял производството по жалбата в останалата част. Междувременно жалбоподателят приложил допълнителни писмени доказателства към жалба, вх. № МП-61379/18.09.2014 г. Същата била разгледана и със свое Решение № РД-335/16.10.2014 г., директорът на ТП на НОИ-П. отменил т. 2 и т. 3 от Разпореждане № 4612294636 по Протокол № ПР-1275/20.08.2014 г., с което е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ и добавка по чл. 84 от КСО, като върнал преписката за ново произнасяне. С Решение № РД-321/10.10.2014 г. e спряно административното производство по жалба, вх. № МП-60754/16.09.2014 г., а впоследствие, след влизане в сила на Решение № РД-335/16.10.2014 г., директорът на териториалното поделение е възобновил спряното административно производство. Със свое Решение № РД-68/16.03.2015 г. е отменил Разпореждане № 4612294636/Ра-671/02.09.2014 г. След извършена проверка на документите за осигурителен стаж на жалбоподателката, органът по пенсиониране, с Разпореждане № 4612294636 по Протокол № ПР 572/31.03.2015 г., e отпуснал от 01.04.2009 г. наследствена пенсия по чл. 82, ал. 2 от КСО от лична пенсия на на починалия съпруг на жалбоподателката, като отново се произнесъл, че на основание чл. 114, ал. 1 от КСО неправилно изплатените суми за пенсия следва да се възстановят от лицето, като не посочил периода, за който те са дължими. Издаденият административен акт бил обжалван с жалба вх. № МП-42702/25.06.2015 г. пред по- горестоящия орган, като в нея се изложени мотиви, че не е възможно да има произнасяне за дължими суми по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. След подаване на жалбата и представените с нея доказателства, административният орган по пенсиониране сам издал нов административен акт - Разпореждане № 4612294636 по Протокол № 01262/08.07.2015 г., с който изменил отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.07.2015 г., а с Разпореждане № 4612294636 по Протокол № 3045-15-1/29.07.2015 г. изискал да бъдат възстановени неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от С. за периода 01.01.2005 г. до 31.08.2014 г. Т. Р. било обжалвано с жалба вх. № 1012-15-62/20.08.2015 г. пред по- горестоящия административен орган, който се произнесъл със свое Решение № 2153-15-63/15.09.2015 г. С така издадения административен акт, директорът на ТП на НОИ-П. отменил и Разпореждане, взето с протокол № 3045-15-1/29.07.2015 г. и Разпореждане, взето с протокол № 01262/08.07.2015 г., като приел представените писмени доказателства и изменил в полза на жалбоподателката отпусната й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 29.12.2011 г. Със заявление, вх. № 1013-15-49/08.10.2015 г. С. обосновала липса на съответните обжалвания на част от разгледаните актове, както и неизлагане на мотиви по отношение на нейната добросъвестност във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 1 от КСО и съответно компетентността на административния орган в тази връзка. Така подадената жалба била препратена към съответния състав на Административен съд - П., който по образуваното административно дело № 2595/2015 г. се произнесъл с Решение № 1364/05.07.2016 г., влязло в сила на 30.07.2016 г. С него той оставил без разглеждане част от жалбата, относно обжалването на акта на пенсионния орган - разпореждане по Протокол № ПР-572/31.03.2015 г. и за частта, в която се е произнесъл с отмяна на акта на пенсионния орган: разпореждане по Протокол № 3045-15-1/29.07.2015 г., касаещо изискването да се възстановят неправилно отпуснати суми за лична пенсия за времето от 01.01.2005 г. до 31.08.2014 г. В останалата част той отменил атакувания административен акт и върнал преписката на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ-П. поради липса на изрична жалба срещу разпореждане по протокол № 01262/08.07.2015г, което обуславя недопустимост на извършеното произнасяне по съществото на спора. При така влязлото в сила съдебно решение и извършена проверка за връчването на издадения административен акт на жалбоподателката, се пристъпило към издаването на обжалвания административен акт. Със същия било извършено изрично произнасяне от директора на ТП на НОИ-П. по жалба, вх. № 42702/25.06.2015 г., подадена срещу Разпореждане № 4612294636 протокол № 572/31.03.2015 г., с което той посочил, че с разпореждане по Протокол № 01262/08.07.2015 г. се е стигнало до удовлетворяване на исканията и във връзка с представените от С. писмени доказателства, като с оглед на датата на връчване на акта и Решение № 1364/07.05.2016г по адм. дело № 2595/2015г на Административен съд-П. се касаело за стабилен административен акт. Затова се произнесъл, потвърждавайки разпореждането, взето с протокол № 572/31.03.2015г, което било изменено с разпореждането по протокол № 01262/08.07.2015 г. и изрично посочил, че лична пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да се изплаща съгласно акта от 08.07.2015 г. Междувременно, на база така издадения административен акт, който не бил влязъл в сила, ръководител на "ПО" при ТП на НОИ-П. издал Разпореждане № 3045-15-55/30.01.2017 г., с който определил да бъдат възстановени неправилно изплатени на жалбоподателката суми за лична пенсия за периода от 01.01.2007 г. до 31.08.2014 г. Първият посочен административен акт бил връчен на 03.02.2017 г., като бил обжалван пред Административн съд- П. Вторият административен акт също бил обжалван с жалба от 15.02.2017 г., като по нея се произнесъл горестоящият административен орган, който със свое Решение № 2153-15-49/14.03.2017 г. удовлетворил част от исканията на С., заличавайки поради изтичане на погасителна давност, част от дължимото вземане за периода 01.01.2007 г. до 31.12.2001 г. и спрял административното производство на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК поради обжалване на процесния административен акт пред съда. Административен съд- П., 28 състав, чието решение се обжалва, е преценил правилно, че жалбата на С. срещу Решение № 2153-15-18 от 27.01.2017 г. в т. 1 от него, се явява недопустима поради липса на правен интерес, тъй като в тази част решението е благоприятно за лицето, защото с него се уважава жалбата му срещу неблагоприятен за него акт на пенсионния орган. Нещо повече, съдът коректно е описал, че се касае за отказ от оспорване по смисъла на чл. 159, т. 8 от АПК, обсъждайки и изявлението на С., имащо характер на признание, обективирано в писмено становище, вх. № 4721/14.03.2017 г. по делото, в което тя уточнява, че нейната претенция е била удовлетворена. По отношение на останалата част от жалбата, съдът отново правилно е счел, че тя е недопустима, тъй като е налице друго административно производство, по което има произнесен административен акт/Решение № 2153-15-49/14.03.2017 г./, срещу който няма подадена жалба пред съда. В Решение № 2153-15-18 от 27.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ- П. липсва произнасяне относно възстановяване на неправилно изплатени суми, в какъвто смисъл е искането на жалбоподателката, поради което и липсва предмет на обжалване. С оглед изводите си за липса на правен интерес, първоинстанционният съд, макар и с решение, а не с определение, е оставил жалбата на И. С. без разглеждане и е прекратил производството. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни уредби на КСО, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателката, на които е даден убедителен отрицателен отговор. В касационната жалба се претендира обаче и отмяна на неправилно определени по основание и размер разноски в полза на ответника. Касационната инстанция счита, че в това отношение касационната жалба е основателна, тъй като, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.), приложим субсидиарно, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгл. чл. 37 от него, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършваната дейност и се определя в наредба на МС. И. Наредба за заплащането на правната помощ /посл. изм. ДВ, бр. 98/15.12.2015 г./, в чл. 24 определя, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Присъждайки 350 лева, административният съдия не се е съобразил с така посочените норми за размера на юрисконсултското възнаграждение, което е довело до неправилност на съдебния акт в частта за разноските. С оглед гореизложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено само в тази част, като на ТП на НОИ- П. бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева за процесуално представителство пред първоинстанционния съд. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответника по касационната жалба е основателно, като следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,