Решение № 12520 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5634/2018 г.

Решение № 12520 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5634/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Асан против решение № 40 от 19.03.2018 г. по адм. дело № 267/2017 г. на Административен съд – Силистра, с което е отхвърлена жалбата й против мълчалив отказ на кмета на община Кайнарджа да се произнесе по искане за изменение на регулационния план на с. Голеш. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който мълчаливият отказ на кмета на община Кайнарджа да бъде отменен и делото да бъде върнато на административния орган за произнасяне със задължителни указания. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Кайнарджа оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът А. Асан не оспорва касационната жалба. Останалите ответници не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Силистра е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че по искането на жалбоподателката А. Асан с вх. № 94-А-81/ 09.11.2017 г. за изменение на дворищнорегулационния план на с. Голеш по реда на § 8, ал. 2, т. 3 ПРЗУТ с нанасяне на вътрешната регулационна линия между нейния УПИ I-398, 399 и съседния УПИ II-400 в кв. 10 по плана с. Голеш в съответствие с имотните граници на поземлени имоти пл. № 399 и № 400, е формиран мълчалив отказ на кмета на община Кайнарджа, който не се произнася по заявлението в срок. Правилно е и заключението, че не са налице основания за отмяна на този отказ. По делото е установено, че жалбоподателката А. Асан и ответникът А. Асан са собственици на УПИ I-398, 399 в кв. 10 по регулационния план на с. Голеш, който е отреден за имоти с пл. № 398 и 399, а ответниците Р. и С. Мустафови са собственици на съседния УПИ II-400 в кв. 10 по плана с. Голеш. Регулационният план на селото е одобрен със заповед № 5174/25.08.1952 г. и с него са утвърдени уличната и дворищната регулация съобразно скица от 04.07.2017 г. Според действащия дворищнорегулационен план в УПИ II - 400 в кв. 10 по плана на селото попада част от имот пл. № 399. Установено е също, че границата между УПИ I-398, 399 и УПИ II-400 по данни от геодезическото заснемане почти съответства на вътрешната регулационна линия между урегулираните имоти по дворищнорегулационния план от 1952 г., както и че тази граница не е променяна (заключение на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза). При тези факти съставът на Административен съд – Силистра законосъобразно приема, че изискванията на § 8, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 1 ПР ЗУТ не са изпълнени. Разпоредбата предполага отпадане на отчуждителното действие на заварения от ЗУТ дворищнорегулационен план, който не е приложен за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях. В случая правилно първоинстанционният съд приема, че тези предпоставки не са осъществени. Процесните УПИ I-398, 399 и УПИ II-400 в кв. 10 по плана на с. Голеш са урегулирани с дворищнорегулационния план от 1952 г., одобрен при действието на ЗПИНМ (отм.); , действащ и в момента, като в УПИ II-400 в кв. 10 попада част от имот пл. № 399. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ (отм.); собствеността на придадените по дворищнорегулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план. Следователно дворищнорегулационният план има пряко отчуждително действие, тъй като с влизането му в сила собствеността върху придаваемите по регулация места, преминава към съответните урегулирани имоти. Поради това следва да се приеме, че дворищнорегулационният план е приложен и регулационната граница следва да се приеме за имотна. Ето защо не са налице основания за изменение на вътрешната регулационна линия между УПИ I-398, 399 и УПИ II-400 в кв. 10 с нанасянето й по имотната граница между поземлени имоти с пл. № 399 и 400, а доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. В подкрепа на направения извод е и обстоятелството, че жалбоподателката и съпругът й придобиват УПИ I-398, 399 в кв. 10 по плана на с. Голеш през 2005 г. вече като урегулиран, в границите, в които същият е и към момента. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция жалбоподателката следва да заплати на община Кайнарджа сумата 540.00 лв. разноски, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,