Решение № 2188 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8673/2016 г.

Решение № 2188 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8673/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на икономиката в качеството му на ръководител на Управляващ и договарящ орган на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007 - 2013 г., чрез пълномощника адвокат М. П. против решение № 6233/26.05.2016 г., постановено по адм. д. № 7101/2015 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което са отменени Насоки за кандидатстване в открита процедура за конкурсен подбор на проекти BG16RFOP002-2.001 -"Подобряване на производствения капацитет в МСП", по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г., одобрени със Заповед № РД-16-364/05.05.2015 г. на Министъра на икономиката, в частта по т. 9. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът се е произнесъл по недопустима жалба, която е била просрочена, както и с неясен /неуточнен от жалбоподателят/ предмет; без наличие на правен интерес у оспорващия. Също така твърди, че съда се е произнесъл по отношение на необжалваем акт. В касационната жалба са въведени и доводи за необоснованост на съдебното решение. По подробни съображения касаторът моли съдебното решение да бъде обезсилено като недопустимо, респективно отменено като неправилно и спорът бъде разрешен по същество с отхвърляне жалбата на ответното дружество. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна. Ответникът по касационната жалба - "Р. Б.", АД представлявано от управителя И. К., чрез процесуалния представител адв. Г., оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноските за производството пред касационната инстанция, като представя списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и при извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, са отменени по жалба на "Р. Б."АД - Р. отменени Насоки за кандидатстване в открита процедура за конкурсен подбор на проекти BG16RFOP002-2.001-"Подобряване на производствения капацитет в МСП", по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" /ОПИК/ 2014-2020 г., одобрени със Заповед № РД-16-364/05.05.2015 г. на Министъра на икономиката, в частта по т. 9. За да постанови това решение съдът е приел, че предмет на оспорването са Насоките за кандидатстване в откритата процедура за конкурсен подбор на проекти BG16RFOP002-2.001-"Подобряване на производствения капацитет в МСП", по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност"2014-2020 г. и по специално т. 9 - въвеждаща изискването . . . "БФП по процедурата, заедно с договорената за последните седем години БФП по ОПРКБИ и/или ОПИК към съответния краен срок за подаване на проектни предложения да не надвишава 2 500 000 лева за микро и малки предприятия и 5 000 000 лева за средни предприятия". Изводът на решаващия съд е, че това изискване е в противоречие с изискванията за равнопоставеност и недопускане на дискриминация в хипотеза на свободна и лоялна конкуренция съобразно изискването на чл. 10 от ПМС № 107/2014 г. (отм.). Съдът е решил, че макар и да се констатира съответствие на оспорваните насоки по т. 9 с одобрената от Комитетът за наблюдение на ОПИК методология - то същото не е пречка за реализиране на съдебен контрол върху текста, с оглед преценка на съответствие на същия с изискванията за равнопоставеност и недопускане на дискриминация в хипотеза на свободна и лоялна конкуренция . Касационният състав на Върховния административен съд намира, че така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните факти и обстоятелства по спора и ги е отразил в мотивите на съдебното решение, като между страните не съществува спор от фактическа страна. Предвид безспорно установените релевантни фактически обстоятелства, правните изводи на първоинстанционния съд са правилни. Несъстоятелно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение е недопустимо - постановено по просрочена и недопустима жалба. Както правилно приема тричленният състав на ВАС този въпрос е разрешен с определение № 11498/03.11.2015 г., постановено по адм. д. № 11147/2015 г. на петчленен състав на Втора колегия. Изрично е прието, че жалбата на "Р. Б." е редовна, подадена в срок и при наличие на правен интерес от оспорването, поради което прекратителното определение на първоинстанционния съд е отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на "Р. Б." АД срещу т. 9 от сочените по-горе Насоки за кандидатстване. Както правилно е приел съда, с приложимото за разглеждания спор Постановление № 107/2014 г. на МС /отменено с § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 162 от 5 юли 2016 г. за определяне на детайлни правила, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 - 2020 г. - ДВ, бр. 53 от 12 юли 2016 г., в сила от 16.07.2016 г./ се определя реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на Европейския съюз и Европейския фонд за морско дело и рибарство за периода 2014-2020 г. В чл. 10 от отмененото, но действало към момента на разглеждане на спора, постановление изрично се сочи, че в допълнение към принципите по принципите по чл. 1, ал. 2 - процедурата на подбор на проекти се провежда в съответствие и с принципите на: свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. При това положение - обоснован и законосъобразен е извода на съда, че с въведените от чл. 9 от Насоките лимити от 2 500 000 лева за микро и малки предприятия и 5 000 000 лева за средни предприятия са в разрез с принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Същите следва да са иманентен израз на реална конкуренция в икономическа среда, следва да бъдат създавани и поддържани единствено чрез реални механизми, основани на свободен, а не регулиран пазар. Въвеждане на ограничение за максимален размер на получена до момента на кандидатстване безвъзмездна финансова помощ ограничава правото на достъп на участници, без да е аргументирана необходимостта от такова ограничение, с оглед поставените в оперативните програми цели. С въведените лимити на отпуснати средства се лишават от възможност за кандидатстване и финансиране фирми, принципно отговарящи на всички критерии за допустимост, касаещи целите на ОПИК и прокламиращи принципа за "равни възможности" за всички. По изложените съображения, съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила като не е обсъдил съответствието на оспорения акт с материалния закон. По изложените съображения, не са налице твърдените касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, не се установиха основания за нищожност или недопустимост. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на направените разноски за производството пред тази инстанция, е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски за изплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. /договор за правна помощ и съдействие серия А 0310125 от 10.07.2016 г./. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото се касае се за спор с фактическа и правна сложност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав