Решение № 670 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9549/2019 г.

Решение № 670 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9549/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от Висшия съдебен съвет (ВСС) и от И. Ванчев срещу решение № 415 от 17.06.2019 г., постановено по адм. д. № 362/2019 г. на Административен съд Хасково, с което Висшият съдебен съвет е осъден да заплати на И. Ванчев сума в размер на 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на отменен незаконосъобразен административен акт – решение на ВСС по протокол № 32, т. 1 - допълнителна, от заседание проведено на 26.07.2013 г., ведно със законната лихва считано от 12.03.2019 г. до окончателно изплащане на сумата, и ведно с лихва за забава в размер 182, 71 лева върху обезщетението, считано за периода от 11.03.2016 г. до 11.03.2019 г., както и направените разноски по делото от 19, 99 лева. В останалата част искът на Ванчев в отхвърлен като недоказан и неоснователен. Касаторът Висш съдебен съвет обжалва решението в осъдителната му част. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Намира, че не е налице причинно-следствена връзка между отменения акт и твърдените от Ванчев негативни преживявания. Моли, решението в обжалваната му част да бъде отменено и претендира юрисконсултско възнаграждение. Касаторът И. Ванчев чрез процесуалния си представител, обжалва решението в частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен, с твърдения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички събрани доказателства. Намира, че не са били посочени кои от критериите са възприети от съда при определяне на размера на обезщетението. Намира за неправилно приложен чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, а определеният размер а обезщетението не съответства на понятието за справедливост. Иска, отмяна на решението в обжалваната част и решаване на делото по същество. Претендира разноски съобразно представените доказателства. Като ответници по касационните жалби всяка от страните оспорва съответно жалбата на противната страна. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК, представител на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата на ВСС и за частична основателност на тази подадена от И. Ванчев. Счита, че ангажираните доказателства установяват еднозначно, че вреди са настъпили и че същите са пряка и непосредствена последица от отмененото решение на ВСС. Намира, че решаващият съдебен състав е направил мотивиран и правилен извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди и че претенцията за обезщетение при условията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е основателна. Счита, за неправилно определен размера на обезщетението като занижен и с оглед събраните доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, следва да бъде определено обезщетение в по-голям размер. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страна, за които съдебното решение е неблагоприятно в съответните части, поради което са допустими. Разгледани по същество касационната жалба на ВСС е неоснователна, а подадената от И. Ванчев - частично основателна. Административен съд Хасково е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ подаден от И. Ванчев срещу Висшия съдебен съвет, за присъждане на обезщетение за причинени вреди, в резултат на решение по т. 1 от Протокол № 32, от заседание на ВСС, проведено на 26.07.2013 г., с което ищецът е отстранен от заеманата длъжност на административен ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Хасково. Претендирани са неимуществени вреди в общ размер на 156 537, 05 лева, от които 120 000 лева - главница и 36 537, 05 лева - лихви за забава От фактическа страна съдът е установил, че с Решение № 3528/13.03.2014 г., постановено по адм. д. № 502/2014 г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав, решение по т. 1 от Протокол № 32, от заседание на ВСС, проведено на 26.07.2013 г., окончателно е било отменено. Констатирал е, че за решението на ВСС, Ванчев е узнал от медиите в деня на вземане на решението - 26.07.2013 г., а след това на 29.07.2013 г. и от писмо изпратено по факс. Съобразил е, че длъжността, която е заемал към този момент е на административен ръководител – окръжен прокурор на ОП, което обстоятелство го прави разпознаваем сред обществеността. От събраните доказателства гласни (свидетелски показания, които са кредитирани) и писмени, съдът е намерил, че решението е повлияло негативно както върху авторитета му в личен и професионален, така и в обществен план. Съдът е обърнал внимание на продължителността на изтърпяване на вредата, а именно от деня на приемане на решението на ВСС до неговата отмяна с решение на ВАС, петчленен състав. Така мотивиран и при съобразяване на доказателствата в тяхната съвкупност, решаващият състав е приел, че вредите, които се претендират са в резултат от незаконосъобразен административен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение. Поради което е счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ. За да определи размера на дължимото обезщетение, съдът е посочил, че с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД следва да се вземат предвид всички факти и обстоятелства, който са от значение. Сочейки, че размерът на обезщетението следва да се определи според тежестта на доказаните увреждания, съдът е приел за справедлив и доказан размер на неимуществени вреди – 600 лева. Като е приложил ЗЗД и принципа за съразмерност съдът е осъдил ВСС да заплати на Ванчев и лихви. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. В процесния случай, по категоричен начин е установено, че е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт - решение по т. 1 от Протокол № 32, от заседание на ВСС, проведено на 26.07.2013 г., с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилни са изводите на съда, че ищецът е претърпял вреда в пряка причинна връзка с незаконосъобразното решение на Висшия съдебен съвет. Съставът е намерил, че настъпилите неимуществени вреди се изразяват в негативни емоции и психически страдания от уронения престиж, името и авторитета на И. Ванчев. Същият е разбрал за решението най-напред от медиите, след което му е съобщено чрез писмо изпратено по факс. До вземане на решението на ВСС Ванчев не бил уведомен нито за искането на главния прокурор за образуване на досъдебно производство, нито за образувано срещу него производство пред ВСС, а в досъдебното производство Ванчев бил разпитван в качество на свидетел. Неоснователно е касационното възражение на ВСС, че вредите са настъпили в резултат от медийните публикации. Следва да се отбележи, че обективното отразяване от страна на медиите на настъпило събитие не съставлява вредоносен фактор, тъй като не е незаконосъобразно. Същото е в резултат на настъпило обществено-значимо събитие – вземане на решението за отстраняване от длъжност на административния ръководител на ОП Хасково. Именно последното събитие - решението на ВСС, е вредоносният факт. Вреда от действия на медиите, би настъпила ако отразяването е било опозоряващо, без да е подплатено с действителни случки и събития и тогава би била търсена отговорност именно от конкретната медия. С оглед изложеното е налице причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт на ВСС и настъпилите вреди, както правилно е съобразил АС Хасково. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като е приложима разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Справедливото определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от преценката на настъпилите обстоятелства и периода, през който те са търпени. Неимуществените вреди се характеризират с болките и страданията, психическите неудобства и отрицателните емоции. Периодът в който вредите са търпени, а именно между постановяване на решението на ВСС и влизане в сила на решението за неговата отмяна е осем месеца, което както по-горе бе изложено са от значение за определяне продължителността на понесените нематериални вреди и съответно за размера на обезщетението. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, без да е отчел всички посочени фактори, респективно без да са спазени изискванията на чл. 52 от ЗЗД за справедлив размер на обезщетението и без съобразяване на времето на търпяните неимуществени вреди Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция. Ищецът е заемал длъжност, която предполага гарантиране на сигурност и спокойствие у обществото. Накърняването на доброто име и професионален авторитет, трудно могат да бъдат компенсирани парично, още по-малко със сума от 600 лева за период на изтърпяване на вредите – осем месеца. Душевни страдания, стресът, унижението на човешкото достойнство, психическите неудобства и отрицателните емоции следва да бъдат обезвъзмездени обективно и справедливо. По изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обезщетението за неимуществени вреди, при спазване изискванията на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде определено в размер на 16 000 лева, който размер е справедлив и относим към претърпените вреди от ищеца. Първоинстанционният съд е присъдил 600 лева следователно с настоящото следва, следва да се присъдят допълнително още 15 400 лева, ведно със съответната законна лихва от датата на увреждането. Настоящият състав следва да присъди сума представляваща законна лихва върху така определения допълнителен размер на обезщетението от датата на увреждането до подаване на исковата молба. С оглед на изложеното касационната жалба на ВСС се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Предвид на изложеното решението на АС Хасково следва да бъде частично отменено в отхвърлителната част, като в тази част ВСС бъде осъден да заплати на И. Ванчев допълнително 15 400 лева ведно с лихвата за забава, а в останалата част решенето като правилно да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора на касатора ВСС разноски не се дължат, а на касатора И. Ванчев съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва да бъдат присъдени допълнително разноски за първоинстанционното производство, в размер на още 620 лева, като за касационната инстанция с изхода на спора не следва да се присъждат предвид липса на представен списък с разноски, а искането на ВСС за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,