Решение № 1270 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8138/2017 г.

Решение № 1270 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8138/2017 г., VII о., докладчик председателят Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Местни данъци и такси" ("МДТ") при община С. З., чрез процесуалния му представител - ст. експерт "правно обслужване" Стамболова, против решение № 140 от 29.05.2017 г., постановено по адм. дело № 65/2017 г. по описа на Административен съд – С. З., с което по жалба на М. Михайлова от [населено място] е отменен Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 59272/29.11.2016 г., издаден от старши инспектор в отдел "МДТ" в община С. З., потвърден с решение № 59272/02.02.2017 г. на началник отдел "МДТ" при община С. З. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК по подробно изложени в жалбата доводи. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - М. Михайлова от [населено място], не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е започнало по жалба на М. Михайлова, против АУЗД № 59272/29.11.2016 г. издаден от старши инспектор в отдел "МДТ" в община С. З., потвърден с решение № 59272/02.02.2017 г. на началник отдел "МДТ" при община С. З., с който по отношение на Михайлова, като наследник на В. Вълчева са установени и определени задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил марка "БМВ", модел 324 D, рег. [рег. номер на МПС] за периодите 2011-2016 г. включително в размер на 851, 40 лв. главница и лихва за просрочие към 29.11.2016 г. в размер на 236, 40 лв. или общо задължение в размер на 1087, 80 лв. За да отмени оспорения АУЗД, съдът е приел за установено, че с декларация по чл. 54, ал. 1 от Закон за месните данъци и такси (ЗМДТ), В. Вълчева е декларирала лек автомобил марка "БМВ", модел 324 D, мощност 86 kW, шаси № [номер], двигател № [номер] с рег. [рег. номер на МПС]. От материалите по делото е установено, че Михайлова е подала заявление в община С. З. с вх. № 10-01-6043/15.11.2016 г. в което твърди, че е единствен наследник на майка си В. Вълчева (починала на 28.01.2004 г.), като до смъртта на майка си не е знаела за закупения лек автомобил. По съображения, че не е собственик на лекия автомобил тъй, като същия е продаден през 2001 г. е поискала да се отменят надчислените и данъци след момента на продажбата му (2001 г.) Към заявлението е приложено копие от сключен договор, за който се твърди, че макар да е озаглавен "предварителен", всъщност е окончателен договор за продажба на МПС, тъй като уговорените в него клаузи изчерпват съдържанието на окончателния договор за покупко- продажба. По посоченото заявление с писмо № 10-11-14046/02.12.2016 г. на началник отдел на "МДТ", Михайлова е уведомена, че не са налице основания за преустановяване на данъчното облагане за процесното МПС. П. извършена проверка по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е установено, че не е подадена декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ от М. Михайлова, като наследник на В. Вълчева за деклариране на придобития автомобил и съответно, че не са заплатени задължения за данък върху превозните средства за посочения лек автомобил за периода 2011 - 2016 г. Предвид изложеното е издаден и процесният АУЗД. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че АУЗД № 59272/29.11.2016 г. e издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на административнопроизвоствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Въз основана представените по делото доказателства, съдът е приел, че в случая оспорения АУЗД е издаден служебно на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 4 ЗМДТ, поради неподаване на декларация по чл. 54 ЗМДТ и съответно поради не заплащане на задълженията за данък върху МПС. О. фактическа страна е обоснован с определянето на Михайлова, като лице задължено да подаде декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ и съответно данъчно задължено лице за заплащане на данък върху превозните средства в качеството и на собственик по наследство на декларирания от нейната праводателка лек автомобил. Предвид приложения по делото договор за покупко – продажба от 07.12.2001 г., макар и наименован "предварителен договор", съдът е счел, че предвид обективираната в него воля на страните същият представлява окончателен такъв по смисъла на чл. 183, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и изпълнява изискванията на чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) за прехвърляне на собствеността върху автомобила. С оглед изложеното в заключение съдът е приел, че автомобилът не е бил част от имуществения патримониум на Вълчева и съответно същия не е придобит по наследство от Михайлова. В този смисъл е приел, че за Михайлова не е съществувало задължение за деклариране на автомобила и съответно не е задължено лице по смисъла на чл. 53 ЗМДТ за заплащане на данъчно задължение за процесния автомобил. Съдът е направил извод, че административният орган, като не е изяснил спорния по делото въпрос относно собствеността на автомобила е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. При тези доводи е отменил оспорения АУЗД, като незаконосъобразен. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Както правилно е приел съдът в настоящия случай спорният по делото въпрос е относно характера и вида на сключения договор и съответно дали правните последици от сключването на същия се свързват с настъпилото на 07.12.2001 г. вещно прехвърлително действие собствеността на МПС, което от своя страна води до изключването му от наследствената маса на наследодателката, към датата на откриване на наследството на 24.01.2004 г. Съгласно чл. 52, ал. 1 ЗМДТ, облагат се с данък върху превозните средства регистрираните за движение по пътната мрежа в Р. Б. пътни превозни средства, а предвид чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозни средства. Разпоредбата на чл. 144 ЗДвП регламентира предпоставките, при наличието на които органът вписва в регистрите промяната на собствеността на моторните превозни средства. Съгласно ал. 1 от същата собствеността на моторни превозни средства се прехвърля с писмен договор, а съгласно ал. 2 при прехвърляне на собствеността на регистриран автомобил подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. В случая от съдържанието на представения по делото договор за покупко-продажба на МПС, макар и наименован "предварителен", се установява, че с оглед изразената действителна воля на страните, същият е окончателен такъв. Продажбата е договор, с който продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността или друго право върху една вещ срещу цена, която купувачът се задължава да му плати - чл. 183 ЗЗД. Предварителният договор е договор, с който страните се задължават да сключат в бъдеще време друг договор. Той подготвя бъдещия окончателен договор. Дали договорът е предварителен или окончателен за продажба се преценява съобразно задълженията, поети с него. Договорът е предварителен, когато поетото с него задължение е за сключване в бъдеще на договор за продажба. А когато с договора продавачът се е задължил да прехвърли собствеността на определена вещ срещу цена, която купувачът се е задължил да плати, този договор е окончателен. От представения по делото договор е безспорно установено, че е заплатена изцяло продажната цена на автомобила и съответно транслативният ефект от него е настъпил с датата на подписването му. Договорът притежава изискуемата съгласно чл. 144, ал. 2 ЗДвП форма за действителност, в следствие на което е породил вещно-правно действие. С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 144, ал. 1 ЗДвП собствеността се прехвърля с писмения договор - и от момента на подписването му новият собственик става данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 ЗМДТ. По изложените доводи, следва да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че автомобилът не е бил част от имуществения патримониум на Вълчева и съответно същият не е придобит по наследство от Михайлова. Съответно ответницата по настоящото дело не е имала задължение за декларирането му и не е задължено по смисъла на чл. 53 ЗМДТ лице за заплащане на данък върху превозните средства по чл. 52, т. 1 ЗМДТ. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователени. Съдът правилно установил фактите по делото, тълкувал и приложил релевантната правна норма и е направил правилен извод за незаконосъобразност на оспорения акт. Така постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140 от 29.05.2017 г., постановено по адм. дело № 65/2017 г. по описа на Административен съд – С. З. Решението е окончателно.