Решение № 12533 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14802/2018 г.

Решение № 12533 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14802/2018 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета на община Пазарджик срещу решение № 654/05.11.2018 г. по адм. д. № 809/2018 г. на Административен съд Пазарджик. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба -Т. Тодоров чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т. Тодоров срещу Заповед № 1945 от 16.08.2018 г. на заместник кмета на община Пазарджик, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "постройка-кухня", изпълнен в поземлен имот с идентификатор 55155.502.1077 по КККР на град Пазарджик, участващ в УПИ IV-жилищно строителство и магазини квартал 301 по плана на град Пазарджик. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: В мотивите на заповедта е посочено единствено, че строежът е изпълнен през 2016 година. Независимо, че съдът с определението за насрочване изрично указа на ответника, че носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваната заповед и изпълнението на законовите изисквания при издаването, ответникът не представи никакви доказателства, от които съдът да прецени кога е изграден процесният строеж. Освен това, въпреки че носеше тежестта на доказване, ответникът не представи никакви доказателства, от които съдът да прецени дали строежът е търпим. Така постановеното решение е процесуално незаконосъобразно: В оспорената заповед е посочено време на изграждането на строежа през 2016 г. Тази констатация е оспорена от жалбоподателя пред първата инстанция в писмения му отговор до административния орган, като е изложил доводи в тази насока. Тези доводи не са обсъдени от съда. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е установил времеизвършването на строежа. Ако съдът е приел, че представените доказателства са недостатъчни, то е следвало да укаже на страните да представят други доказателства за установяването на този факт. Съдът е длъжен да установи този факт, като обсъди всички доказателства по делото и укаже на страните да представят такива ако приеме, че представените не могат да установят този релевантен за изхода на делото факт. От неговото установяване зависи и установяването на релевантното обстоятелство за търпимостта на строежа, съответно отричането на това обстоятелство. Същото следва да бъде преценено през призмата на материалноправните предпоставки на пар. 16 ПЗР ЗУТ, респективно на пар. 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Съдът не може да приеме в решението си, че заповедта е незаконосъобразна само защото търпимостта на строежа не е отречена от административния орган. Вместо това съдът недоказано е приел, че заповедта е незаконосъобразна. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, като делото се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да установи безспорно релевантните за изхода на спора обстоятелство досежно времеизвършването на строежа и неговата търпимост, респективно липсата на такава. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,