Решение № 5892 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3432/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на М. П. Й. и "Р.-5" ЕООД, чрез адв. Орсов, срещу решение 26661 от 10.12.2024 г. и решение 26692 от 11.12.2024 г., постановени по адм. дело 2751/2024 г. по описа на Административен съд София град, с които са отхвърлени жалбите на касаторите срещу заповед заповед САГ24-РА50-6 от 12.01.2024 г. на главния архитект на Столична община. С доводи за незаконосъобразност на решенията, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира отмяната им ведно със законните последици. Ответникът главен архитект на Столична община не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваните решения и неоснователност на касационните оплаквания. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваните решения, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение 26661 от 10.12.2024 г. по адм. дело 2751/2024 г. по описа на Административен съд София град е отхвърлена жалбата на "Р.-5" ЕООД срещу заповед САГ24-РА50-6 от 12.01.2024 г. на главния архитект на Столична община. С второто обжалвано решение 26692 от 11.12.2024 г., постановено по същото дело е допълнено по реда на чл.176 АПК първото решение, като е отхвърлена и втората жалба на М. П. Й. срещу същата заповед. Двете решения са с идентични мотиви, в които е прието, че заповедта е издадена от компетентния орган / главният архитект на Столична община по силата на т. 1.27 от заповед СОА21-РД09-455 от 22.03.2021 г. на кмета на Столична община/, в производство по чл.135 ЗУТ, образувано служебно по инициатива на кмета на район Банкя, СО. Разрешено е изработването на ИПР и ИПУР в хипотезата на чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2 ЗУТ с мотивирана необходимост от устройствено обезпечаване на терен за инженерна инфраструктура в обхвата на сервитут на съществуващ преносен газопровод /газопроводно отклонение за ГРС - Перник и зона за превантивна устройствена защита/, както и привеждане на ПУП в съответствие с изискванията на Наредба 6/25.11.2004 г. и чл. 67, ал. 2 ЗУТ. Одобреното задание е за отпадане предвиденото по действащия ПУП застрояване в УПИ V-053037,053038, УПИ VII 053036,053037, УПИ VIII 053035,053036, УПИ IX 053035,053036, УПИ X 053036,053037 и УПИ XI 053037.053038 от кв. 29, [населено място], район Банкя СО ,както и прецизиране на ограничителната линия на застрояване за УПИ III 053039 и УПИ VI 53004. Изложени са подробни мотиви за спецификата на производството по чл.135 ЗУТ и издадената в това производство заповед, като е прието, че преценката на административния орган в това производство се ограничава само до съответствие на разрешеното изработване на изменението на ПУП с действащия ОУП, която правилно е извършена, тъй като обхвата е съобразен със зоната за превантивна устройствена защита на преносния газопровод според схема газоснабдяване към ОУП. Според заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, зоната за превантивна устройствена защита по местоположение е точно отразена в предложението, а предвиденият УПИ VII за техническа инфраструктура съвпада с границите на зоната за превантивна устройствена защита по чл. 10 ЗУТ. Доводите за допуснати нарушения на изискванията на чл.108, ал.5, чл.103,ал.4 и чл.104,ал.1 от ЗУТ са възприети от първоинстанционният съд като ирелевантни в това производство. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Предмет на преценката за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, допускаща изработване на проект за изменение на ПУП, а не заповед за одобряване проект / крайния акт в производството/ за изменение на ПУП, както правилно е приел административния съд в обжалваното решение. В тази връзка се явяват несъответни на производството по чл.135 ЗУТ мотивите в обжалваното решение за наличие, респ. липса на основанието по чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2 ЗУТ за изменение на ПУП, тъй като на тази фаза от производството не е изискуемо посочването на основанието на изменение на плана по чл.134 ЗУТ. В този смисъл е постоянната съдебна практика на Върховният административен съд, която приема, че правното основание за изменението на ПУП е императивно изискуемо само при издаване на последващата заповед за одобряване на изменението на плана, тъй като проекта подлежи на корекции и преработка в производството по неговото одобряване. Производството по изменение на ПУП на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ е двуфазно, като първата фаза приключва с издаване на заповед за разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП /процесната заповед/, а втората със заповед за одобряване на проекта за изменение на ПУП. Изискванията на ЗУТ за преценка от административния орган на наличието на съответните предпоставки за издаване на двете заповеди, респ. постановяване на отказ, също са различни, като обхвата на тези при одобряване проекта за изменение на ПУП е по-широк. Следователно, производството по чл. 135 от ЗУТ по разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП е предварителна процедура, в която административният орган дължи проверка единствено дали е налице надлежно сезиране , според вида на заявеното изменение на ПУП, и дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. Мотиви в оспорената пред първата съдебна инстанция заповед досежно тези единствено релевантни за проверката на законосъобразността й обстоятелства са изложени, поради което обосновано и законосъобразно са отхвърлени жалбите на М. П. Й. и "Р.-5" ЕООД. Неоснователни са възраженията, изложени в касационната жалба за неустановеност в скицата на местоположението /оста/ на преносния газопровод, нарушение на чл.10, ал.3 ЗУТ и несъответност на основанието по чл.134,ал.1,т.2 ЗУТ, тъй като тези възражения подлежат на разглеждане в по-късен етап след издаване на заповед за одобряване изменението на ПУП. С процесната заповед по чл.135 ЗУТ единствено е допуснато да се изработи проект за това изменение. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваните решения следва да бъдат потвърдени изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Разноски не се претендират от ответника поради което не следва да се присъждат такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,