Решение № 8766 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5382/2013 г.

Решение № 8766 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5382/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава десета, раздел 1, чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 36 от Закана за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба от Антон Николов Антонов, прокурор в районна прокуратура Павликени, против решение на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по т. 26 от Протокол № 11 от заседание на ВСС, проведено на 21.03.2013 г. С него се оставя без уважение предложението на административния ръководител - районен прокурор на районна прокуратура гр. Павликени за повишаване на Антон Антонов с ранг "прокурор в Окръжна прокуратура" на място в по-горен ранг "прокурор в Апелативна прокуратура". Поддържат се доводи за незаконосъобразност на решението, поради което се иска отмяната му. Възраженията се свеждат до това, че ВСС при вземане на решението си е извел извод за липса на една от предпоставките по чл. 234 от ЗСВ, а именно, че за периода 1.05.2008 г. до 1.05.2012 г. 75 % от проверените актове на прокурор Антонов са отменени. Жалбоподателят счита, че проведената периодична атестация, въз основа на която е извършена преценката за ранг, дава основание за друг извод - наличие на предпоставките по чл. 234 от ЗСВ за повишаване в ранг. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата поради отсъствие на основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на решението. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид жалбата, доказателствата по приложената административна преписка и изискванията на закона, констатира следното: Жалбата е подадена в законния 14-дневен срок, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на разглеждане пред ВСС е предложение на административен ръководител за повишаване в ранг. Предложението е от 22.01.2013 г. и е съпроводено с кадрова справка и становище на административния ръководител в която се посочва, че с решение на ВСС от 6.12.2012 г. на Антон Николов Антонов, прокурор в районна прокуратура Павликени е определена комплексна оценка "много добра". Висшият съдебен съвет, за да остави без уважение предложението за повишаване на място в по-горен ранг е възприел мотивите на комисията по предложението и атестирането, че не са налице предпоставките по чл. 234 от ЗСВ. Липсва една от тях - образцово изпълнение на служебните задължения като видно от данните, отразени в част Четвърта от атестационния формуляр за периода 1.05.2008 г. - 1.05.2012 г. 75 % от проверените актове на прокурор Антонов за отменени. Жалбата срещу това решение е неоснователна. Спорните въпроси пред съда са налице ли са предпоставките по чл. 234 от ЗСВ, когато за относимия период за ранг е извършена периодична атестация и тя е завършила с комплексна оценка "много добра". Другият спорен въпрос е - данните от периодичната атестация относими ли са към преценката за ранг, в каква степен и какви са правомощията на ВСС по вече оценените показатели за работата на магистрата при извършената периодична атестация. Трети спорен въпрос е и какъв е редът, условията, критериите и показателите в хипотезите на чл. 234 от ЗСВ при вземане на решение от ВСС при направено предложение за повишаване в ранг. За отговор на въпросите, съдът съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл. 234 от ЗСВ повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор и следовател може да се извърши при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра". В Закона за съдебната власт няма определения на понятията "квалификация, професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения". Такава терминология се използва в чл. 197 от ЗСВ при атестирането - за придобиване на статут на несменяемост след навършване на петгодишен стаж и периодично - на всеки 4 години от последното атестиране до навършване на 61 годишна възраст. И двата вида атестиране имат за цел - оценка на професионалната квалификация и на деловите качества на съдия, прокурор или следовател. Терминология в същия смисъл се използва и в чл. 303, ал. 1 от ЗСВ, според който Висшия съдебен съвет може да поощрява съдия, прокурор и следовател и отличие или награда за проявени - висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества. При липса на определение в закона се налага тълкуване в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на Република България, съгласно чл. 46 от Закона за нормативните актове. За установяване съдържанието на термина "професионална квалификация" се констатира определение на понятието в Закона за професионалното образование и обучение в § 1, т. 5 от който се посочва, че "професионална квалификация" е "квалификация по професия или част от професия, която включва съвкупността от професионални компетенции и необходимите за тяхното формиране общообразователни знания и умения". В § 1, т. 2 от същия закон "професия" е вид трудова дейност, за която се организира професионално образование и професионално обучение. Определение на професионални квалификации се съдържа и в Директива 2005/36 ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаване на професионалните квалификации, които са квалификации доказани с удостоверения за професионални квалификации, удостоверения за правоспособност или удостоверения за професионален стаж. В доктрината, в Коментар на Кодекса на труда /Мръчков, Средкова, Василев, 11 издание, стр. 779/ се посочва, че професионалната квалификация е понятие, тясно свързано с понятията "професия" и "специалност" и поради това изясняването му предпоставя съпоставяне с тях. Също там понятието "квалификация" изразява равнището, степента на знанието и уменията в рамките на дадена професия или специалност. То може да се дефинира като степен на знание и умение по дадена професия или специалност. Знанията и уменията са необходимите, но и достатъчно компоненти за определяне на професионалната квалификация. Знанието изразява осъзнатите представи относно съдържанието, вида, последователността на операциите и резултатите от тях, а умението се свежда до личната способност работника или служителя да осъществява тези операции, в които работата се състои. Не е необходимо към тях да се привнасят допълнителни белези като опитност, сръчност, навици и други подобни като навиците и сръчността са критерии, които могат да се отразят на степента на умението, опитността в най-широк смисъл е фактор, който се отразява и върху знанието и върху умението. Нито едните, нито другите имат самостоятелно значение за дефиниране на понятието квалификация, наред със знанието и уменията. Те са само допълнителни признаци, които определят степента на знанията и уменията и чрез тях определят професионалната квалификация. Така изведеното съдържание на понятието "професионална квалификация" следва да се приеме за еднакво употребено в предмета на периодичното и първоначално атестиране и в предмета на преценката на повишаване в ранг и възнаграждение като се отчете различната степен на професионалната квалификация при първоначално атестиране, при периодичното атестиране и в най-висока степен при повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение. Налага се изводът на приложимост на критериите по чл. 198 и сл. от ЗСВ за атестиране на съдия, прокурор и следовател. Това атестиране завършва с комплексна оценка, която се мотивира и се дават препоръки към атестирания като най-високата комплексна оценка е много добра - чл. 204а от ЗСВ. Тя е едно от условията, наред с доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения и най-малко три години прослужено време на съответната или приравнена длъжност. Законът за съдебната власт, в чл. 234 от него, не съдържа нито процесуален ред, нито критерии, нито показатели за оценка на професионалната квалификация за повишаване в ранг. Поради тази причина и предвид обстоятелството, че е допустимо предложение за повишаване в ранг непосредствено след периодична атестация следва да се приеме, че критериите и показателите, оценявани при периодичната атестация могат да се вземат предвид, а и не могат да бъдат изключени при оценяване и установяване на квалификацията при повишаване в ранг. Разликата се изразява в по-високите изискания към степента на професионалната квалификация при повишаването в ранг от професионалната квалификация необходима и достатъчна за оценка "много добра" при периодичното атестиране. Допустима е практическата хипотеза, при която квалификация на еднакво високо ниво се констатира при периодичното атестиране и при преценката за повишаване в ранг, при която хипотеза оценката от периодичната атестация всъщност е оценка за доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения. Периодичната атестация обаче може да завърши с комплексна оценка много добра, но която не е при максималния брой точки поради неизпълнение или недобро изпълнение на някой от показателите и критериите за атестиране. В този случай комплексната оценка от периодичното атестиране е много добра, но е под изискванията за степента на професионална квалификация, която следва да е налице при преценката за повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение. Следва да се отбележи, че преценката за наличието на предпоставките за повишаване в ранг е индивидуална за всеки магистрат и при липса на методика за извършване на тази преценка, Висшият съдебен съвет може да преценява и да въведе допълнителни показатели и критерии, както и да придаде по-силно значение на изпълнението на определи критерии и показатели, съвпадащи или несъвпадащи с предмета на периодичната атестация за оценяване на образцово изпълнение на служебните задължения. Тази възможност следва да се признае на ВСС както за период, през който е имало периодично атестиране, така и за период, в който не извършено такова атестиране. В настоящия случай предложението за ранг следва непосредствено периодичното атестиране, поради което Висшия съдебен съвет правилно е съобразил пропуските по показатели и критерии от периодичното атестиране и които, макар и в рамките на комплексна оценка "много добра", не дават основание да се направи извод за доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения. Решението е постановено в съответствие с изискванията за вземане на решение, в предвидената от закона форма и при отсъствие на нарушения, съставляващи основания по чл. 146 от АПК за отмяната му., поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение