Решение № 3865 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10328/2018 г.

Решение № 3865 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10328/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - на "Руси - 63" ЕООД, чрез проц. представители адв. М. Филипова и адв. Т. Ванкова и на кмета на Община Хасково, против решение № 542/09.07.2018 г., постановено по адм. д. № 273/2018 г. по описа на Административен съд Хасково. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок от Ф. Ферад. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са основателни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ф. Ферад против заповед № 205/16.02.2018 г., издадена от кмета на Община Хасково. Със заповедта е одобрен ПУП-ПР за УПИ ХХ (за произв. нужди) и УПИ ХХІ (за произв. нужди) и ПЗ за УПИ ХХ (за произв. нужди), УПИ ХХІ (за произв. нужди), УПИ ХІХ (за произв. нужди) и УПИ ХVІІІ (за произв. нужди), кв. 8 по плана СИЗ, гр. Хасково. Конкретизирано в заповедта е, че с изменението на ПР УПИ ХХ (за произв. нужди) и УПИ ХХІ (за произв. нужди) се обединяват в общ УПИ ХХVІ с предназначение "за обществено обслужване". С изменението на ПЗ за УПИ ХVІІІ се предвижда свободно ниско застрояване, а за УПИ ХІХ и новосъздадения УПИ ХХVІ - свързано застрояване мужду двата имота. В заповедта са конкретизирани устройствените показатели за УПИ ХVІІІ, УПИ ХІХ и УПИ ХХVІ. Съдът е уважил жалбата на Ф. Ферад като е отменил изцяло заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, оспорена СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Правното основание, отразено в обжалвания административен акт е чл. 134, ал. 1, т. 1 и чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Както от мотивите на акта, така и от доказателствата по административната преписка безспорно се установява, че планът е разработен на осн. чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ - настъпили съществени промени в устройствените условия. Посочването на второто основание - чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ не може да бъде прието като съществено процесуално нарушение, което би довело до незаконосъобразност на крайния акт. Налице е промяна в устройствените условия в периода след одобряването на действащия план за регулация през 2015 г., което налага актуализиране на ПЗ, допустимо съобразно чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Това условие е посочено в мотивите на самата заповед и също така намира опора в протокола на ЕСУТ от 06.02.2018 г. по повод възражение на Ферад, където изрично се казва, че сградата, ситуирана на северната раница на УПИ ХХ е заварен строеж, предвиден за запазване в действащия ПЗ, каквото е и инвестиционното намерение на собственика й, което прави предвиденото в плана свързано застрояване между УПИ ХХ и УПИ ХІХ, съгласно чл. 125, ал. 5 ЗУТ допустимо. Обстоятелството, че съществуващата сграда в УПИ ХІХ е заварен строеж, предвиден за запазване в предходните ПЗ не налага необходимост от нотариално заверено съгласие на собствениците на съседните имоти при изменението на ПЗ. Видно от представените извадки от действащите към момента на изработването на процесния ПУП регулационен план и кадастрална карта заварената сграда съществува. Сградата е отразена в графичната част на заповед № 989/13.10.1988 г., с която заповед е одобрен кадастрално застроителния и регулационния планове на СИЗ, гр. Хасково. Същата е отразена и в първоначалната КК, одобрена със заповед от 2006 г. на изпълнителния директор на АГКК. Представени са и доказателства за законното й построяване (РС № 67/1982 г., видно от което е, че е разрешено построяването на сграда с квадратура, отговаряща на квадратурата на процесната заварена сграда, съобразно графичното й отразяване). Представен и акт за държавна собственост № 3436/08.08.1985 г., явяващ се безспорно доказателство за заварен строеж по см. на § 21 ЗР ЗУТ, съобразно писмо № 70-00-373 от 13.04.204 г. на МРРБ относно законността на заварените строежи. В това отношение недопустимо направения от вещото лице правен извод, възприет безкритично от решаващия съд, че е търпим строеж, не отговаря на действителното положение. В противовес на изложеното - в тези извадки от действащите към момента на изработването на процесния ПУП регулационен план и актуалната кадастрална карта не е отразен допуснатия с виза, по реда на чл. 140, ал. 3, вр. с чл. 42, ал. 1 ЗУТ, и РС № 320/03.11.2017 г. строеж "Дървен навес за паркомясто" - допълващо застрояване. По делото е приета справка по КК - скица, издадена на 06.06.2018 г., в която дървеният навес не е отразен.