Решение № 3159 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11511/2019 г.

Решение № 3159 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11511/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Драганов от [населено място] подадена чрез адв. Я. Мадина срещу решение № 422 от 23.07.2019 г. постановено по адм. дело № 652/2018 г. по описа на Административен съд - Плевен. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се съдът да го отмени и признае станалата на 20.02.2013 г. с Драганов злополука за трудова. Ответникът - директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Плевен (ТП на НОИ) чрез ст. юрисконсулт Ж. Тодорова с писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Ответникът - Национален Военен Университет "Васил Левски" гр. Велико Търново Факултет "Авиационен" гр. Долна Митрополия не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд - Плевен е отхвърлил жалбата на Б. Драганов против решение № 2153 –14-49/4.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 27/2013 от 12.04.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Плевен, с което декларираната злополука с вх. № 27/10.04.2013 г. не се приема за трудова. За да постанови този резултат съдът е приел, че установените по делото фактически обстоятелства не могат да обусловят извод, че полученото увреждане е вследствие на "трудова" по смисъла на чл. 55 от КСО злополука. Приел е още, че е било налице травматично увреждане на Б. Драганов (скъсване на менискуса на лявата колянна става), но то не е настъпило по време на възложената работа или при каквато и да е работа в интерес на предприятието. Според съда не се установява безспорно и безпротиворечиво наличието на причинно-следствената връзка между извършваната от Драганов работа и настъпилото увреждане на здравето, довело до временна неработоспособност. По съображения в този смисъл, е приел, че увреждането станало с него на 20.02.2013 г. не следва да се приема за трудова злополука. Решението е правилно. От преписката по делото се установява, че Драганов е имал сключен договор за кадрова военна служба по Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария и на основание чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО е осигурен за всички социални рискове. Изпълнявал е длъжността "началник на отделение" в отделение "Авиационно технически специалисти" в Професионален сержантски колеж – секция ВВС". Установява се, че на 20.02.2013 г. Б. Драганов – военнослужещ, на работното си място е получил нараняване на лявото коляно по време на работа – руптура на мениск. Административното производство пред длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е било образувано въз основа на декларация регистрирана в ТП на НОИ – Плевен, с вх. № 27 от 10.04.2013 г. подадена от декана на факултет "Авиационен", подписал я като осигурител. Приложен е и Протокол за трудова злополука № 1 от 25.02.2013 г., в който са вписани място и време на злополуката - в 10. 00 часа на 20.02.2013 г. в кабинет 401 в корпус "А". Специфично физическо действие извършвано от пострадалия в момента на злополуката и свързания с това действие материален фактор - към 10. 00 часа на 20.02.2013 г. при качване и слизане на стълба за подмяна на луминисцентни тръби в кабинет 401 в корпус "А", Драганов почувствал болка и топлина в лявото коляно. В протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката се съдържа описание на съществени обстоятелства, но не става ясно дали установеното при пострадалия травматично увреждане - скъсан менискус на лявото коляно – е станало при извършване на възложената му работа или се касае за стара травма. От данните по делото е видно още, че през 2009 г. Драганов е претърпял увреждане на дясното коляно при лечението, на което му е поставена диагноза - "Дисторзио генус декстра. Руптура менисци медиалис - опериран" – трудова злополука на десния крайник. Процесното разпореждане № 27/2013 от 12.04.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Плевен е постановено в изпълнение на влязло в сила решение № 156/19.04.2017 г. по адм. дело № 105/2017 г. на Административен съд – Плевен, потвърдено с решение № 2335/21.02.2018 г. по адм. дело № 6587/2017 г. на ВАС. В същото подробно са описани твърдените факти, развилите се административни и съдебни производства като е прието, че не е налице причинно-следствена връзка между извършваната работа и увреждането на здравето и злополуката не е приета за трудова. В процесното решение № 2153 –14-49/4.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен отново са описани фактите, включително свидетелските показания и извършените СМЕ, както и тези от административното производство и е прието, че доколкото Драганов е имал накуцваща походка преди началото на работа увреждането на мениска на лявото му коляно не е станало по време на възложената му работа в периода 09: 00-12: 00 ч. на 20.02.2013 г. и поради липсата на причинна връзка е направено заключение, че правилно не е прието наличието на трудова злополука. В случая предмет на установяване по безспорен начин е наличието на внезапно увреждане, на резултата от него, както и настъпването на увреждането през време на извършваната работа. Както обосновано е посочил и решаващият състав, изяснена е в пълнота фактическата обстановка, изпълнени са всички указания на Административния съд Плевен и на Върховния административен съд дадени им с посочените решения. Пред съда са разпитани още свидетели, за които е счел, че в достатъчна степен описват фактите и обстоятелствата, доколкото е възможно да бъдат установени Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, сред които и гласни, както и приети като компетентно изготвени и неоспорени от страните заключения по съдебно-медицински експертизи. Подробно са обсъдени показанията на всички разпитани свидетели, включително показанията на д-р Г. Спасов – извършил експертизата в производството пред ТП на НОИ – Плевен. Обсъдени са и са анализирани показанията на всички свидетели, включително и тези на М. Драганова, Д. Димитров и М. Колева. В тази връзка изложеното възражение в касационната жалба, че е ограничено правото на защита на жалбоподателя, тъй като съдът е изключил поради убеждение за "заинтересованост" от гласните доказателства тези - на свидетелите М. Драганова, Д. Драганов и М. Колева, се явява неоснователно. Неоснователно е и твърдението, че щом осигурителят изрично и доброволно е декларирал злополуката като трудова с подаването на съответната декларация, то същата следвало да се приеме за такава. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от КСО изрично посочва, че длъжностното лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 в 14-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. Както правилно е посочено и в решението на административния съд да се приеме обратното разбиране, т. е. че не длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО извършва преценка за квалифициране на злополуката като трудова или не, а осигурителят, не намира законова опора. Както правилно е отбелязал и съдът в постановения от него акт от показанията на д-р Спасов и на база наличните медицински документи не може да се установи точния момент на увредата на мениска на Б. Драганов, тоест, дали увреждането е настъпило при качването и слизането от стълбата или преди това. Още повече, че в медицинското заключение от д-р Спасов изрично е посочено, че механизмът, по който настъпва руптура на менискус, не съответства на механизъма описан от Б. Драганов - с усукване на подбедрицата като е възможно травмата да е съществувала преди посочения момент 09. 00-10. 30 ч. на 20.02.2013 година. Основните твърдения на касационния жалбоподател и пред настоящата инстанция отново са в насока, че злополуката е трудова. Следва да се отбележи, че съобразно чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Надлежният ред за установяване и разследване на трудовата злополука е нормативно определен с разпоредбите на чл. 57, чл. 58 и сл. От КСО. След извършване на проверката, която е нормативно регламентирана, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО издава разпореждане за признаване на злополуката за трудова, ако са налице кумулативните предпоставки посочени в чл. 55, ал. 1 от КСО, респ. не я признава за трудова. От текста на чл. 55, ал. 1 от КСО се извеждат съществените белези на злополуката за да се характеризира тя като трудова. На първо място трябва да е налице увреждане, т. е. такова свързано с нарушаване на телесната цялост и здравето на лицето. Кодексът борави и с понятието "внезапно", а това означава, че увреждането е непредвидено от лицето. Последица от травматичното увреждане е, че се нарушава здравето на пострадалия. От обективна страна злополуката следва да е станала при извършване на възложената от работодателя или от органа по назначаването работа. В двата случая се касае за възлагане на работа или за извършване на всяка друга работа, която е в интерес на предприятието (арг. от чл. 55, ал. 1 от КСО). Правилен е изводът на съда, че само фактът, че злополуката е посочена като трудова в подадена от осигурителя декларация и е отразена в регистъра за трудови злополуки на осигурителя не обвързва административният орган. Както се посочи по-горе предвид заключението по съдебно-медицинската експертиза изготвена от ортопед механизмът на травмата - при качване и слизане от стълба описан от пострадалия - касатор в настоящото производство не съответства на механизма, по който би могла да бъде получена - с усукване на подбедрицата, като е възможно травмата да е съществувала преди посочения момент 09. 00-10. 30 ч. на 20.02.2013 година. От медицинските документи не може да се установи кога е настъпила увредата. Сочи се също и факта, че не съществува медицинско изследване, което може да определи точния момент на подобна травма. Преценката на останалите по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и по-конкретно свидетелските показания също не обуславят несъмнен и категоричен извод, че полученото увреждане е вследствие трудова злополука. Съдът е изложил подробни съображения защо не цени част от свидетелските показания като е съобразил липсата на конкретика по част от тях, както и заинтересоваността на някои от свидетелите. Тези съображения следва да бъдат споделени. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,