Решение № 15214 от 11.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8136/2009 г.

Решение № 15214 от 11.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8136/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова С Решение № 192 от 27.04.2009 г. по адм. д. № 802 по описа за 2008 г. Благоевградски административен съд оставил без разглеждане жалбата на ЕТ "Боев - Петър Боев" със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. "Звезда" № 6, ет. 2, ап. 4, представляван от Петър Боев, чрез адв. М. Айдарова, против уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания изх. № 7100-0144/24.06.2008 г. на заместник началника на Митница Кулата, в частта му, с която уведомлението има характер на покана за доброволно изпълнение и е прекратено производството в тази част. Със същото решение съдът обявил за нищожно същото уведомление, в частта му, имаща характер на решение за определяне на нов тарифен код на внесена стока и допълнителни митни сборове, различни от тези по митническата декларация и изпратил преписката на Началника на Митница Кулата за ново произнасяне. Против това решение са постъпили две жалби, съответно, от едноличния търговец и от Митница Кулата. В жалбата на едноличния търговец се твърди, че решението, в частта му, с която жалбата е оставена без разглеждане и преписката е върната за ново произнасяне е неправилно, тъй като с процесното уведомление изобщо не се променя тарифен номер на внесена стока, а се облага с митни сборове внос на стоки, който изобщо не е извършен от жалбоподателя. Предвид това, задължаването на административния орган да издаде валиден акт противоречи на принципа по чл. 4 АПК и на разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от същия кодекс. В жалбата на Митница Кулата се твърди, че решението, в останалата му част, е неправилно, тъй като в противоречие със закона съдът приел, че подписалият оспорения акт заместник-началник на Митница Кулата не е имал материалната компетентност да го стори. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Митница Кулата и за неоснователност на другата касационна жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като тази на Митница Кулата е основателна, а другата-неоснователна. Първоинстанционният съд, в съгласие с непротиворечивата актуална практика на ВАС е приел, че обжалваното пред него съобщение за доброволно изпълнение, в една част има характер на покана за доброволно изпълнение по чл. 206 от Закона за митниците, а в останалата си част има характер на решение по чл. 220, вр. § 1, т. 13 от същия закон. В частта на решението, с която жалбата е приета за допустима, решението е неправилно - постановено при съществени нарушения на процесуални правила, налагащо връщането на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на административния съд. За да приеме административния акт за нищожен, съдът е съобразил фактите, че към момента на издаване на процесния акт съвместяващият длъжностите началник на митница Кулата и директор на РМД - София е бил в обективна невъзможност да изпълнява функциите си на началник на митницата, но тъй като подписалият акта заместник директор не бил овластен изрично с писмена заповед на началника на митницата да изпълнява функциите му. Това изисквала и разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от Правилата за организацията и дейността и вътрешния ред на Агенция Митници. В тази част решението е неправилно. При доказана обективна невъзможност на титуляра - началника на Митница Кулата да изпълнява правомощията си по издаване на решения за промяна на митническа стойност в периода на издаване на процесния акт, заместник началникът на митницата, пряко, въз основа на служебното си положение на заместник на титуляра, може да издава посочените митнически актове в хипотезата на заместване. За това не е необходимо нито нормативно, нито друго овластяване, тъй като заместникът черпи правата си да замества титуляра от служебното си положение на заместник, породено от юридическия факт на назначаването му за такъв. По тези причини, решението на административния съд, с което е обявена нищожността на процесния акт е неправилно и следва да се отмени като делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по останалите основания за законосъобразност на акта. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и чл. 221, ал. 1, предл. второ АПК, Върховният административен съд