Решение № 10442 от 7.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1791/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, предявено от Аутохаус България ЕООД, с ЕИК 200771286, представлявано от управителя Д. Кьосев, чрез адв. М. Станков, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, на влязло в сила Решение 10037 от 24.10.2023 г., постановено по адм. д. 3132 по описа на Върховния административен съд за 2023 г., с което е отменено Решение 257 от 07.02.2023 г., постановено по адм. д. 2229 по описа на Административен съд - Пловдив за 2022 г. и е отхвърлена жалбата на настоящия искател срещу Ревизионен акт Р-16001620007513-091-001 от 14.02.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите Пловдив, изменен и потвърден с Решение 318 от 26.07.2022 г., издадено от директора на Дирекция Обжалване и данъчноосигурителна практика Пловдив (Д «ОДОП» - Пловдив) при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), в обжалваната пред съда част. В искането са изложени твърдения за наличие на нови писмени доказателства или нови обстоятелства, които са от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната основание по чл. 239, т. 1 АПК, а именно новосъздадените: 1. Становище, издадено от началник на Сектор Пътна полиция при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив от 22.01.2024 г. и 2. Разяснение 20-00-42#2 от 24.01.2024 г., обективирано в писмо до искателя, издадено от лице, действало за директора на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. В искането подробно се аргументира становище, че посочените два документа съставляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК новосъздадени документи, относно факти, които били твърдени в хода на производството, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. В този смисъл се сочи, че искателят не е имал възможност да представи посочените документи в хода на редовното производство, тъй като са издадени след постановяване на решението на касационната инстанция тоест, налице е непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото. По подробно изложените в искането съображения се моли отмяната на Решение 10037 от 24.10.2023 г., постановено по адм. д. 3132 по описа на Върховния административен съд за 2023 г. и присъждане на сторените в производството по отмяна разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд искането за отмяна се поддържа от упълномощения адвокат, който от името на Аутохаус България ЕООД моли то да бъде уважено. Ответникът директорът на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП не се явява и не се представлява. В представено преди съдебното заседание пред настоящия съд писмено становище оспорва искането, моли отхвърлянето му и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Акцентира на факта, че и двата представени документа, на които се позовава искателя, са издадени по негови запитвания: становището по запитване от 19.01.2024 г., а разяснението по запитване от 23.01.2024 г., като Аутохаус България ЕООД е имало възможност да се снабди с тях както по време на ревизията, така и по време на съдебните производства пред Административен съд Пловдив и пред Върховния административен съд. Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия намира, че искането е допустимо - подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 и т. 4 АПК, поради което следва да се разгледа досежно неговата основателност. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. Той е приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК, които не се тълкуват разширително. В случая се твърди наличието на основание по чл. 239, т. 1 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства следва да са документи, установяващи факти, твърдени по време на висящността на редовното производство, но останали недоказани поради обективна невъзможност на страната да се снабди с тях, а не поради нейна небрежност или процесуално нарушение на съда. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. В случая такива обстоятелства или доказателства искателят не посочва и не представя. Приложените към искането за отмяна становище и разяснение, на които се прави позоваване от Аутохаус България ЕООД, не представляват нито нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Както основателно се възразява в писменото становище, представено по делото от ответника, и двата документа са издадени от авторите им по искане на настоящия искател, както следва: становището на Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив по запитване от дружеството искател, отправено на 19.01.2024 г. и разяснението от НАП по запитване на дружеството искател, отправено на 23.01.2024 г., тоест след приключване на редовното съдебно производство по оспорване на посочения по горе ревизионен акт. Така установените обстоятелства, свързани с проявената от дружеството искател активност за снабдяване с документите, на които то сега се позовава, за да обоснове наличието на обстоятелство по чл. 239, т. 1 АПК, едва след приключване на съдебните производства пред Административен съд Пловдив и Върховния административен съд, водят на еднозначен извод, че същите не съставляват нови доказателства по смисъла на тази разпоредба. При проявяване на дължимата грижа и процесуална активност Аутохаус България ЕООД е разполагало с възможността да поиска и приобщи сега представените документи в хода на редовното производство, за установяване на фактите, за които дружеството настоява, че тези документи са от значение и са били твърдени в хода на това производство. Пасивността на страната в тази насока е непреодолима по реда на отмяната, доколкото непълнотата на доказателствата не е основание по смисъла на чл. 239, т. 1 6 АПК. В молбата за отмяна, а и въобще, Аутохаус България ЕООД не твърди и не обосновава наличието на обективни пречки, поради които не е могло да се снабди с тези документи по-рано, така че да ги представи в двете съдебни производства. Производството за отмяна е извънреден/извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или пропуск на страните. Тя не е способ за коригиране на пасивност, грешки и други по характера си пропускания на страната относно действия, които е било възможно да извърши в хода на редовното производство, но не са били извършени от нея по причини, за които тя отговаря. Именно такъв е настоящият случай. При полагане на дължимата грижа Аутохаус България ЕООД е имало възможност да се снабди с приложените към искането за отмяна документи и да ги представи по делото, както и да развие аргументите си въз основа на тях. По тези причини приложените към искането за отмяна становище и разяснение не се явяват нито нови доказателства, нито новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. В допълнение, прегледът на съдържанието на двата документа, не дава основание те да бъдат преценени и като такива от съществено значение за решаване на делото, образувано по оспорването на ревизионния акт, каквито те по дефиниция следва да са. В тях е обективирано мнението на издателя им по преценка на редица документи пътни книжки и дневници (становището) и по правни въпроси във връзка с прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъка върху добавената стойност (разяснението в отговор на запитването в тази насока), и в този смисъл те не установяват факти, твърдени по време на висящността на редовното производство, но останали недоказани поради обективна невъзможност на страната да се снабди с доказателствата. Впрочем, в писмото, именувано от искателя разяснение изрично се сочи, че изразеното в него становище по отправените въпроси е принципно и въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице твърдяното от Аутохаус България ЕООД основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 1 АПК и предявеното искане следва да се отхвърли като неоснователно на това основание. С оглед правните изводи на настоящия състав за неоснователност на искането за отмяна, молбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направена в представеното по делото писмено становище от процесуалния представител на ответника, се явява основателна. Аутохаус България ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на НАП сума в размер на 1000,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство по отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК и чл. 244, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия