Решение № 8746 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14157/2011 г.

Решение № 8746 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14157/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Стоян Маринов Бончев от гр. София срещу Решение № 3925/11.08.2011 г., постановено по адм. дело № 4303/2011 г. на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена неговата жалба против мълчаливия отказ на кмета на район "Кремиковци"-Столична община по молба от 17.03.2011 г. да завери молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка по чл. 587 от ГПК и да издаде удостоверение и скица по отношение имот пл. № 064016 по плана за земеразделяне с площ от 4 дка в местността Убреща. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго - по същество на спора, с което да бъде отменен отказа на кмета на район "Кремиковци"-Столична община. Ответникът - кметът на район "Кремиковци"-Столична община изразява становище за недопустимост на касационната жалба, предвид последващо удовлетворяване на искането на касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба. Намира решението за неправилно като материалнонезаконосъобразно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу мълчалив отказ за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка по чл. 587 от ГПК по съображения, че исканото с молбата удостоверяване следва да бъде извършено от кмета на района при данните, с които общината разполага. Намира решението за правилно и законосъобразно в частта, с която е отхвърлена жалбата на оспорващия против мълчалив отказ на кмета да издаде скица по съображения, че съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗСПЗЗ общинските служби по земеделие възстановяват собствеността върху земи и гори по реда на закона, провеждат аграрната държавна политика на територията, както и извършват друга дейност, определена с ППЗСПЗЗ и устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните, поради което в случая кметът на район "Кремиковци" не е компетентен орган да извърши исканата административна услуга, следователно отказът на административния орган е правилен. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по оспорване на мълчалив отказ на кмета на район "Кремиковци"-Столична община да се произнесе по молба В. № 9400-754 от 17.03.2011 г. на Стоян Маринов Бончев гр. София да завери молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка по чл. 587 от ГПК и да издаде удостоверение и скица на имот пл. № 064016 по плана за земеразделяне с площ от 4 дка в местността Убреща. Основното твърдението в жалбата било, че е без правно значение за спора чий е процесния имот, като обстоятелството от кого се владее и дали е налице изтекла давност се преценява от нотариуса, а ответникът само следва да удостовери дали имотът е деклариран като общински. От доказателствата по делото, които подробно е обсъдил съдът е приел за установено, че по молбата на оспорващия, касаеща процесния и няколко други земеделски имоти, секретарят на района с писмо от 30.03.2011 г. /л. 9 от делото / поискал информация от ОСЗ "Панчарево" за данни за собствеността на земеделските земи, в отговор на което началникът на ОСЗ с писмо от 06.04.2011 г. /л. 10/ е посочил, че имот № 064016 от картата за възстановената собственост /КВС/ е възстановен на наследниците на Стоян Митров Ценов с решение № 912 от 26.07.1999 г. на Поземлена Комисия "Кремиковци", приложено на л. 11 от делото. При тези фактически данни и като съобразил, че настоящата хипотеза визира земеделски имот, който се идентифицира по картата на възстановената собственост/ КВС/, която се съхранява от съответната ОСЗ към МЗХ, и по аргумент от нормите на чл. 57, ал. 1 и чл. 60, ал. 4 и т. 5 от ППЗСПЗЗ, определящи, че органи по поземлената собственост са Министерството на земеделието и храните, областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие, съдът приел, че оспореният отказ на кмета да извърши поисканата административна услуга е законосъобразен. Обосновал този свой извод като посочил, че кметът на района не може да удостовери посочените в искането обстоятелства за имота, който е земеделска земя, а в случая чл. 587, ал. 1 от ГПК следва да се разглежда с оглед правомощията на кмета по реда на специалния закон- ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, каквито правомощия-за съхраняването на КВС и регистри той няма, следователно е нямал задължение да се произнесе. Така постановеното решение е правилно, с незначителна корекция на мотивите досежно първата част от решението и допълването им досежно втората. Безспорно е установено, че жалбоподателят в първоинстанционното производство е поискал извършване на административна услуга, а именно заверка на молба - декларация, необходима му за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка при условията на чл. 587 Гражданския процесуален кодекс и издаване на удостоверение и скица по отношение имот по плана за земеразделяне. В частта, с която е отхвърлена жалба срещу мълчалив отказ за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка по чл. 587 от ГПК съдът не съобразил, че исканото с молбата удостоверяване следва да бъде извършено от кмета на района при данните, с които общината разполага. Първоинстанционният съд не е съобразил, че липсва законова забрана за заверяване на молби - декларации за обстоятелствена проверка, след отмяната на чл. 19, ал. 8 от ЗСПЗЗ, както и че процедурите по ЗСПЗЗ не препятстват провеждане на производство по чл. 587, ал. 2 от ГПК. Приетото от него не е съобразено с практиката на ВАС-напр. решение № 3132 от 02.03.2012 г. по адм. д. № 10207/2011 г. и решение № 6958 от 17.05.2012 г. по адм. д. № 1595/2012 г. -двете на IV отд. на ВАС и решение № 5419 от 12.04.2012 г. по адм. д. № 14787/2011 г., III отд. на ВАС. Тъй като обаче са налице данни, че процесният имот № 064016 от картата за възстановената собственост е възстановен с решение № 912 от 26.07.1999 г. на Поземлена Комисия "Кремиковци" на трети лица, а видно от писмо от 20.04.2011г на район "Кремиковци"-Столична община, молителят изрично отказал да представи доказателства за наследниците на Стоян Митров Ценов, респ. връзката си с имота. В тази насока следва да се посочи, че освен желание за снабдяване с нотариален акт за собственост, обективирано в искането за извършване на заверка, молителят не е представил доказателства, с които да установи наличието на правен интерес от издаване на индивидуален административен акт с положително за него съдържание. По основното възражение в жалбата следва изрично да се посочи, че дали е налице владение, в какъв срок се осъществява то, изтекла ли е в полза на физическото лице придобивна давност, са действително въпроси от компетентността на нотариус, но в компетентност на административния орган е да провери предпоставките за допустимост и основателност за издаване на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 от АПК. С оглед горното се налага извод за правилност на решението в тази част като краен резултат В частта, с която е отхвърлена жалбата против мълчаливия отказ на кмета да издаде скица, настоящият състав намира касационната жалба също за неоснователна. Изложените в тази връзка от съда съображения се споделят от настоящата инстанция. Те следва да се допълнят, като се посочи, че този извод се налага от нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗСПЗЗ в действащата редакция, съгласно която общинските служби по земеделие възстановяват собствеността върху земи и гори по реда на ЗСПЗЗ, провеждат аграрната държавна политика на територията, както и извършват друга дейност, определена с правилника за прилагане на закона и устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните, и поддържат и осъвременяват плановете за земеразделяне и другите материали и данни, получени при прилагането на закона, и издават скици при извършване на разпоредителни сделки и делба на земеделски земи до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри за съответната територия по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. В случая няма данни да има одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за имота, но и в този случай кметът на район "Кремиковци" не би бил компетентен да извърши исканата административна услуга орган, т. е. да се произнесе по искането за издаване на скица, респ. за издаване на индивидуален административен акт в хипотезата на чл. 21, ал. 3 от АПК. По тези съображения съдът намира за неоснователни възраженията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. За пълнота на изложението, по молбата на ответника по касация за прекратяване на делото предвид последващо подаването на касационната жалба удовлетворяване на искането на касатора, съдът следва да посочи, че по аргумент от разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, определяща, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, и този факт, макар и доказан, е ирелевантен за спора. По изложените съображения, постановеното решение е правилно. При извършената служебна проверка настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а с оглед на изложеното по-горе и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски, предвид чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 - 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение