Решение № 6702 от 13.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1800/2011 г.

Решение № 6702 от 13.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1800/2011 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Балканкар ЗП-Т. Петров" АД, представлявано от адв. Орсов, против решение № 3841 от 25.11.2010 г., постановено по административно дело № 1549 по описа за 2010 г. на Административен съд - София-град (АССГ). С касационната жалба и в хода на делото по същество, процесуалният представител на касатора поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради което иска неговата отмяна и решаване на спора по същество като бъдат уважена исковата претенция. Касатора по-конкретно поддържа, че в противоречие със събраните по делото доказателства - извадка от баланса на дружеството, отговорите по задачи 10, 11 и 12 от заключението на в. л. Добрева, становището на ответника и установените факти в решение № III - 331/18.01.2007 г. на Бургаския окръжен съд, АССГ е приел, че не е установена собствеността върху процесните 11, бунгала, зала и склад, както и намиращите се в тях движими вещи. Също така, съдът необосновано е приел, че фактическите действия по изпълнение на заповед № РД-01-375/25.04.2005 г. имат самостоятелно значение, определящо и отговорността на ответника. Необосновано с оглед установените факти по делото е и заключението на съда, че тъй като за времето преди 25.04.2005 г. - 31.12.2007 г., когато почивната база е имала социална функция и не е отчитан финансов резултат във връзка с ползването й, то не може да са направи логически издържан извод, че с действията си ответникът е осуетил увеличаване на имуществото на ищеца с претендирания размер на печалбата. Ответната страна - община Царево, не е представила отговор на така подадената касационна жалба и не се представлява по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура, изразява становище, че касационна жалба е неоснователна. Поддържа, че решението е правилно като постановено при обстойно изследване и преценка на събраните доказателства, правилно приложени материалноправни и процесуални норми и спазване на указанията по решение № 1899/15.02.2010 г. по адм. дело № 2219/2009 г. на ВАС. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 от АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение съдът е отхвърлил обективно и кумулативно съединените искове, предявени от "Балканкар - ЗП Т. Петров"АД срещу община Царево за присъждане на обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди в размер на 50 832 лева, представляващи загуби от разрушаването на 11 бунгала, зала и склад и унищожаването на намиращите се в тях движими вещи, и 219 427 лева - пропуснати ползи за периода от 25.04.2005 г. до 31.12.2007 г. от нереализирана печалба от използването на почивната база на дружеството. За да отхвърли иска за претърпените загуби, АССГ е приел от една страна, че дружеството не е собственик на имота, поради което и не може да търпи загуба на свое имущество, а от друга, че между изпълнението на заповедта за изземване на имота, върху който е разположена почивната база, и настъпването на вредите - погиването на базата, включваща постройки и инвентар, не е налице причинно - следствена връзка с отменената заповед № РД-01-375/25.04.2005 г. на кмета на община Приморско. Изрично съдът е посочил, че причината довела до погиването на базата са фактическите действия на длъжностни лица от районната администрация, които не са оспорени по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК. Мотивите на съда относно собствеността на базата са основани на възприетото от него, че ищецът е установил единствено вписването на базата като актив в счетоводния баланс, което не е пряко доказателство за правото на собственост върху същата. По отношение на причинно-следствената връзка е посочил, че тъй като предмет на РД-01-375/25.04.2005 г. е единствено изземването на имота, а не неговото разрушаване, както и че не са ангажирани доказателства за противното или съществуването на друг акт, разпореждащ разрушаването, то следва да се приеме, че погиването й е резултат от фактически действие на длъжностни лица, с оглед безспорно установения по делото факт, че разрушаването е извършено от лица, действащи от името и за сметка на общината. Решението е правилно като краен резултат при следни коригиращи мотиви. По отношение на иска за причинена от изпълнението на заповед № РД - 01 - 375/25.04.2005 г., на ищеца загуба в размер на 50 832 лева, представляваща стойността на разрушените бунгала, зала и склад, както и унищожаването на намиращите се в тях движими вещи, съдът правилно е приел, че същия е неоснователен. Изводът на съда, че между изпълнението на заповедта за изземване на имота и настъпването на вредите не е налице причинно-следствена връзка, правилен. Неоснователно обаче съдът е посочил, че вредата е в пряка и непосредствена връзка с фактически действия на длъжностни лица от районната администрация, които не са били оспорени по съответния ред и не са въведени като обстоятелства в исковата молба, въз основа на които да се търси обезщетение. Със заповедта за изземване по чл. 65, ал. 4 от ЗОС се търси защита върху владението на общински имот, които се владее или дължи без основание от трето лице. Заповедта за изземване има за предмет установяване на фактическата власт на общината върху имота, което е предпоставка за пълноценното упражняване на правото й на собственост. В случая съдът правилно е приел, че в заповед № РД - 01 - 375/25.04.2005 г. не е налице разпореждане, свързано с разрушаване на постройките в имота и в тази връзка е приел за недоказана причинно-следствената връзка между изпълнението й, водещо единствено до установяване на владението върху имота, и претендираните вреди. Следва да бъде отбелязано обаче, че от момента на установяване на фактическата власт (владението) върху имота, то административните правоотношения по повод на издадената заповед между кмета на общината и дружеството приключват. От там насетне, предприетите действия или бездействия по управление и разпореждане с иззетия имот (в случая унищожаване на постройките), се извършват от страна на общината при упражняване на собственическите й права. Следва да бъде направена ясно разграничение между съществуването и значението на двете правоотношения - административно и гражданско. Първото е свързано с упражняването на административна защита на правото на собственост на общината от страна на кмета на същата, в което страни са административния орган и дружеството, докато при второто - страни са общината като гражданскоправен субект и дружеството при спор за непозволено увреждане, чийто предмет касае неоснователно унищожаването на имущество. В тази връзка, фактически действия на длъжностни лица при районната администрация по смисъла на чл. 21, ал. 1 във вр. с ал. 4 от АПК и чл. 250, ал. 1 от АПК не са налице, поради което и същите не могат да бъдат предмет на установителен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК. С други думи, тъй като не отнемането на владението, причинява намаляване на имуществото на ищеца, а това е резултат от действията по управление на вече иззетия имот, то редът за защита е този по общия исков ред по ЗЗД, а не по ЗОДОВ. Що се касае до отричането на правото на собственост на дружеството върху почивната база, то същото не може да бъде споделено. Възражението на ответника в отговора на исковата молба от 23.09.2008 г. относно собствеността, че собственик на имота е община Царево, не е правилно оценен от съда. В настоящото производство, въпросът за собствеността на имота не може да бъде разглеждан нито под формата на правоизключващо възражение, нито под формата на инцидентно установителен иск. Спорът за материални права, различни от правото на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подлежат на разглеждане от общите граждански съдилища. По отношение на решението, в частта, с която е отхвърлен искът за пропуснати ползи, то същото е правилно като настоящата инстанция напълно кредитира изложеното от съда. Правилно съдът е приложил закона, разглеждайки фактите по делото, касаещи искът за пропуснатите ползи, при условието, че ищецът следва да установи сигурното, бъдещо увеличаване на своето имущество, което е възпрепятствано единствено по причина на издадената заповед. По делото не са налице доказателства, от които може да се направи обосновано предположение, че реализирането на печалба от ползването на иззетата база, в периода 25.04.2005 г. до 31.12.2007 г., не е настъпило по причина единствено на незаконосъобразно издадената заповед. В тази връзка и с оглед възраженията в касационната жалба следва да бъде отбелязано, че безспорно начина на ползването на базата в миналото, не води до извод, че и за напред той ще се запази, но ищецът не е представил каквито й да е доказателства, с които да установи, че преди издаване на заповедта е инициирал получаването или е получил категоризация на почивната базата като туристически обект, позволяваща оперирането му на свободния туристически пазар, както че е предприел стъпки за промяна в начина на ползване - от почивна база за работещите и служителите в дружеството, в обект за предоставяне на туристически услуги на трети лица. С оглед изхода на делото, искането на касатора за присъждане на направените пред всички инстанции разноски, следва да бъде оставено без уважение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд - трето отделение,