Решение № 6820 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13147/2018 г.

Решение № 6820 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13147/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 130 от 25.07.2018 г. по административно дело № 164/2018 г., Административен съд - Г. е: 1) отхвърлил оспорването на "Медицински център – ДКЦ – СИАС" ЕООД – гр. Г., против заповед № РД-09-337 от 16.05.2018 година на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Г.; 2) осъдил "Медицински център – ДКЦ – СИАС" ЕООД – гр. Г. с ЕИК ********* да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Г. сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от "Медицински център – ДКЦ – СИАС" ЕООД, подадена от пълномощника адв. Е. П.. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено, и след отмяната на първоинстанционния акт да се постанови решение по съществото на спора, като се отмени и процесната заповед. Изложени са доводи, че посочените в заповедта правни основания не кореспондират и противоречат на изложените фактически такива, че оспореният акт е немотивиран, което е съществено процесуално нарушение. Направено е възражение относно тълкуването на цитирания в заповедта чл. 148, ал. 1 от НРДМД 2018 г. (Националният рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г.) Има съждения, че в заповедта органът е изложил субективни възприятия какъв би следвало да е графикът на медицинския специалист, другата му месторабота и физическата възможност ритмично и навременно да обслужва пациентите от медицинския център. Твърди се още, че е нарушен чл. 35 от АПК, като не е изяснена фактическата обстановка, тъй като не са взети никакви мнения, обяснения или сведения от жалбоподателя, като не му е дадена и възможност да представи доказателства в своя полза. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Аргументи в подкрепа на жалбата са изложени от касаторовия повереник и в писмено становище, представено по делото. Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса – Г., редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява писмено становище по отношение на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното съдебно решение не страда и от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. Административното производство е започнало по подадено от "Медицински център (МЦ) – ДКЦ – СИАС" ЕООД гр. Г. до директора на РЗОК – Г. заявление за сключване на договор с НЗОК с вх. № 29-04-267 от 25.04.2018 г., към което са били приложени изискуемите документи, описани в десет точки в заявлението. Пред Габровския административен съд са били представени и приети следните документи: удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ № 529 от 30.03.2018 г., издадено от Регионална здравна инспекция – Г., удостоверение № 10991 от 17.01.2018 г. относно вписването на д-р Т. К. в регистъра на Столичната лекарска колегия (СЛК) на Българския лекарски съюз (БЛС), издадено от СЛК на БЛС, удостоверение № 000000117 от 04.05.2018 г. относно уведомяването и липсата на възражения д-р Т. К. да практикува на територията на РК на БЛС – Г. в "Медицински център - ДКЦ – СИАС" ЕООД, издадено от РК на БЛС – Г., декларация от управителя на "Медицински център – ДКЦ – СИАС" ЕООД гр. Г., че лекарите, които ръководят и работят в МЦ не са с отнети права да упражняват медицинска професия и са членове на съответната РК на БЛС/ЗС към датата на подаване на документите за сключване на договор, декларация от д-р Т. К., че не работи в изпълнение на повече от 2 (два) договора с НЗОК, независимо от месторазположението на лечебните заведения, като лечебните заведения, в които оказва медицинска помощ по договор с НЗОК са: "Медицински център – ДКЦ – СИАС" ЕООД гр. Г. и МЦО "Ресбиомед" ЕООД, диплома за висше образование на д-р Т. К., две удостоверения за завършен от д-р Т. К. курс за следдипломна квалификация и декларация от управителя на "Медицински център – ДКЦ – СИАС" ЕООД гр. Г., съдържаща списък на лекарите, работещи в лечебното заведение, и график, по който работи всеки от посочените лекари. Според представения график д-р Т. К. ще извършва амбулаторни прегледи от 08: 00 до 12: 00 часа и от 13: 00 до 17: 30 часа, както и домашни прегледи от 17: 30 до 18: 30 часа всеки втори и четвърти петък от месеца. Подаденото от лечебното заведение заявление за сключване на договор заедно с придружаващата го документация са били разгледани от комисия, назначена от директора на РЗОК – Г.. Комисията е била четиричленна и в нея са взели участие д-р Н. Б. - началник отдел "ДКИО", д-р М. М. - началник отдел "ДКИО", сектор "ИП", д-р Г. С. - контрольор отдел "ДКИО", сектор "ИП", д-р К. Н. - контрольор отдел "ДКИО", сектор "ИП". Комисията е разгледала приложените документи и се е произнесла, като е направила мотивирано предложение за отказ по отношение на пакет "Очни болести" поради неспазен чл. 148, ал. 1 от НРДМД 2018 година, а за останалите заявени пакети е предложено сключването на договор. С оглед гореизложеното е последвало издаването на оспорената заповед № РД-09-337 от 16.05.2018 г. на директора на РЗОК – Г., с която е отказано сключването на договор по отношение на заявения лекар-специалист "Очни болести" д-р Т. К.. Административният орган е мотивирал отказа си, като е посочил, че буквалното и смислово тълкуване на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от НРДМД 2018 г. сочи, че графикът трябва да предвижда работно време за посрещане на пациенти ежеседмично, а не през седмица; видно от удостоверение № 10991 от 17.01.2018 г., издадено от Столичната колегия на БЛС, д-р Кацарова членува в тази колегия и работи по специалността си в гр. С. – физическата й отдалеченост и служебните ангажименти в друго населено място водят до фактическа невъзможност да обгрижва ритмично и навременно пациентите си на територията на "Медицински център – ДКЦ – СИАС" ЕООД гр. Г.. За да отхвърли жалбата на "Медицински център – ДКЦ – СИАС" ЕООД – гр. Г. срещу процесната заповед, Административен съд - Г. обосновано е приел, че заповед № РД-09-337 от 16.05.2018 г. на директора на РЗОК – Г. е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, в съответствие с материалния закон, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. По делото безспорно е било доказано, че посочените в заповедта фактически основания кореспондират с посоченото правно основание на чл. 148, ал. 1 от НРДМД 2018 г. и визират уредена в закона хипотеза за отказ за сключване на договор с изпълнител на медицинска помощ. Решението на Административен съд - Г., с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно на база събраните доказателства в оспореното решение е прието, че обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при недопускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Развитите от касаторовия повереник съображения се припокриват до голяма степен с релевираните доводи за незаконосъобразност на процесната заповед пред Административен съд - Г., на които последният е дал убедителен отрицателен отговор в мотивите на проверяваното решение, който отговор настоящият съдебен състав напълно споделя и не следва дословно да преповтаря. Първоинстанционният административен съд в издирил и правилно е приложил относимите правни норми на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и НРДМД 2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от НРДМД 2018 година, директорът на РЗОК отказва да сключи договор при липса на някое от общите или специални изисквания и условия за сключване на договор, което се установява от представените документи или при проверка. Според чл. 117, т. 5 от ЗЗО един от документите, необходим за сключване на договор с изпълнител на извънболничната помощ, е график за обслужване на пациентите. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗЗО, лекарите от лечебните заведения за СИМП обявяват в амбулаторията на място, достъпно за ЗОЛ (здравноосигурените лица), своя седмичен график, който включва часовете за амбулаторен прием и за домашни посещения, както и телефон за връзка. За да провери законосъобразен ли е бил частичния отказ за сключване на договор с д-р Т. К., мотивиран с обстоятелството, че смисловото тълкуване на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от НРДМД 2018 г. сочи, че графикът трябва да предвижда работно време за посрещане на пациенти ежеседмично, а не през седмица, административният съд е направил подробно смислово тълкуване на приложимите правни норми и на изразите и словосъчетанията "седмичен график", "месечен график", "дневен работен график", употребени в приложимата нормативна уредба. В процесния случай основният спорен въпрос в производството пред Габровския административен съд касаел изясняване на обстоятелството следва ли изразът "седмичен график", използван в чл. 148, ал. 1 от НРДМД 2018 г., да се тълкува като задължение на лекарите, предоставящи специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП), да обявяват в своя "седмичен график" часове за амбулаторни прегледи и домашни посещения за всяка седмица от месеца, или, за да се изпълни изискването на нормата, е достатъчно да предоставят в своя график часове не за всяка седмица от месеца, а само през някои от седмиците от месеца в последователност и с прекъсвания по техен избор. Правилно първоинстанционният съд е приел в постановеното от него решение, че изискването за наличие на график за обслужване на пациенти, който според чл. 148, ал. 1 от НРДМД 2018 г. следва да е седмичен, означава, че трябва да са предвидени часове за амбулаторен прием и домашни посещения в един или няколко дни на всяка седмица от месеца, а не както е в процесния случай при д-р Т. К., всеки втори и четвърти петък от месеца. Правилно е заключението на съда, че ако законодателят е имал предвид друга минимална периодичност на часовете за амбулаторен прием и домашни посещения, то нямаше да използва израза "седмичен график", тъй както е направил в разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от НРДМД 2018 г., регламентирайки изискване за "месечен график" за общопрактикуващите лекари, по отношение на които в други разпоредби се предвижда "работен график", или в чл. 167 от същия договор, изисквайки "дневен работен график" на лабораторията. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че използваният в нормата на чл. 148, ал. 1 от НРДМД 2018 г. израз "седмичен график" следва да се тълкува като задължение на лекарите да предоставят часове за амбулаторни прегледи и домашни посещения всяка седмица от месеца, а не като през седмичен график, както е в случая с графика, изготвен от д-р Кацарова. Посочените изисквания в ЗЗО и НРДМД 2018 г. целят да гарантират на пациентите общодостъпна информация за работното време на лекарите специалисти и за неговото максимално оползотворяване, а основната им цел е да защитят и гарантират правата на пациентите за бърз, лесен и безпрепятствен достъп до качествена медицинска грижа и помощ, за да я получават в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и от чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Изискването за седмичен график гарантира и осигурява на пациента постоянна и последователна медицинска помощ, при която ще може състоянието му да бъде проследявано, да се променя терапията му адекватно и навременно в случай на необходимост, и да му се дават регулярни указания за провежданото лечение. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от НРДМД 2018 г., а доводите за нарушение на материалния закон, поддържани като касационно основание, не могат да бъдат споделени. Административният акт е мотивиран в достатъчна степен, като противно на твърдяното от касатора, не са надхвърлени рамките на оперативната самостоятелност на органа, издал процесната заповед. Неоснователно е възражението за нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в непредоставяне на лечебното заведение на възможност да направи възражения, да изрази мнения и становища по производството. Видно от данните по делото е, че преди да се издаде оспорената заповед за частичен отказ, е имало четиричленна комисия, която е разгледала заявлението за сключване на договор с касата и приложените към него документи. От т. 6 от предложението за отказ на комисията (номерирано като лист 9 от първоинстанционното дело) е видно, че лечебното заведение е отстранявало нередност по документацията, за което му е било дадено изрично указание, т. е. то е било запознато с хода на административното производство и пред тази комисия е имало възможност да изложи своите мнения, становища и възражения. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност и е присъдил разноски в полза на ответника съобразно изхода на спора, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който, при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. Поради неоснователността на главните касаторови искания не следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а ответникът по касация не е поскал репариране на такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,