Решение № 66 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11846/2017 г.

ВАСПетчленен състав03.01.2018 г.докладчик Илиана Славовска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10582 от 21.08.2017 г., постановено по административно дело № 4855/2016 г. от Върховния административен съд. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 66 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11846/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на младежта и спорта срещу решение № 10582 от 21.08.2017 г., постановено по административно дело № 4855/2016 г. от Върховния административен съд, тричленен състав на Пето отделение, с което е отменена негова заповед № РД-09-138/16.03.2016 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено. Ответникът по касационната жалба - Сдружение " Българска федерация по шахмат" (БФШ) чрез процесуален представител и в представен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Петчленен състав - II-ра колегия, отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон. Обоснован и съответен на доказателствата по делото е изводът в обжалваното решение, че оспорената пред тричленния състав заповед № РД-09-138/16.03.2016 г., с която Министърът на младежта и спорта спира финансовото подпомагане на сдружение БФШ във връзка с констатирано незаконосъобразно и нецелесъобразно разходване на 381 386,86 лв. по договори № № 36-00-14/21.01.2014 г. и 36-00-381/08.05.2014 г. на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 1/08.05.2014 г. за финансово подпомагане на спортни дейности (Наредба № 1), обн. В ДВ бр. 50/13.05.2014 г. и констатирани нарушения на чл. 24, т. 1 и чл. 34, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-1/08.02.2007 г. за условията и реда за финансово подпомагане от Министерство на физическото възпитание и спорта на спортни дейности е незаконосъобразна. Въз основа на събраните доказателства обосновано е прието, че ММС е подпомогнало финансово БФШ, при действието на Наредба № Н-1 от 08.02.2007 г. в изпълнение на разпоредбата на чл. 24 от същата през 2014, по подадени проекти от сдружението за заплащане на дължима такса към международната спортна федерация за получаване на домакинство. За това в съответствие с разпоредбата на чл. 29 от Наредбата са сключени два договора: № 36-00-14/21.04.2014 и № 36-00-381/08.05.2014 г., в които са уредени целесъобразното разходване на предоставените финансови средства и тяхното отчитане, както и взаимните задължения и отговорности. Посочените договори са сключени при действието на Наредба № Н-1/2007 г., като съгласно чл. 34, ал. 1, т. 1 от същата министърът спира финансовото подпомагане на спортните организации, каквато е БФШ, в случаите по на констатиране на незаконосъобразно или нецелесъобразно разходване на предоставените средства. Тази наредба е отменена с приемането на Наредба № 1/2014 г., която обаче е влязла в сила на 13.05.2014 г., към който момент договорите вече са били сключени. Не е спорен между страните факта за извършена извънпланова проверка от ММС, която е приключила с установено незаконосъобразно и нецелесъобразно разходване на средства в размер на 381 386,86 лв. по посочените по-горе два договора, която е извършена и приключена при действието на Наредба № 1/2014 г. При това е установено, че след издаване на заповедта е сключено на 10.08.2016 г. извънсъдебно споразумение между Сдружението и ММС, по посочените два договора, с което на основание чл. 9 от Закона за задълженията и договорите и във връзка с вземанията на ММС, произтичащи от тези договори БФШ се задължава да му заплати сума в размер на 476 105, 51 лв., от които главница в размер на сумата, констатирана като незаконосъобразно и нецелесъобразно разходена в размер на 381 386,86 лв. и 94 718,65 лв. лихви. При така установените факти правилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е постановена при действието на Наредба № 1/2014 г., в чийто чл. 16, ал. 1, т. 1 е предвидено, че при констатиране на незаконосъобразно или нецелесъобразно разходване на предоставени финансови средства е допустимо спиране на финансиране на отделни дейности или на всички дейности по договора в случаите на констатиране на незаконосъобразно или нецелесъобразно разходване на предоставените финансови средства. От съдържанието на заповедта безспорно се установява, че с нея е разпоредено спиране изцяло на финансовото подпомагане на БФШ, което безспорно е в нарушение на цитираната разпоредба, която приложима към момента на постановяване на процесната заповед. Наведените в касационната жалба доводи, че не съществува спиране на финансиране "въобще", както няма и финансиране "въобще" са логични и обосновани, но същевременно от съдържанието на оспорената пред тричленния състав на ВАС заповед безспорно се установява, че е спряно изцяло финансирането на БФШ, а не на отделни дейности или на всички дейности, но по сключените договори. При това изводите в обжалваното решение са правилни и обосновани. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което валидно и допустимо е и правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. БФШ е направила искане за присъждане на разноски, което предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК по принцип е основателно, но не следва да бъде разглеждано, тъй като не са представени доказателства за направени такива в производството по настоящето дело. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - II-ра колегия

Цитирани разпоредби

2