Решение № 372 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3613/2013 г.

Решение № 372 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3613/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на Димитър Пенков Ненчев и Любомир Пенков Пенков, подадена чрез пълномощника им адв. Н. Добрева от САК и по касационната жалба на Данаил Кирилов, в качеството му на Областен управител на област София, срещу Решение № 580 от 29.01.2013 г., постановено по адм. дело № 8625/2011 г. от Административен съд София-град. В жалбите се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби по подробно изложени съображения. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледана по същество жалбата на Димитър Ненчев и Любомир Пенков е основателна при следните съображения: С решението си първостепенният съд е изменил утвърдената със Заповед № РД-23-007 от 24.08.2011 г. на Областния управител на област София оценка на недвижим имот, представляващ апартамент на бул. "Ал. Стамболийски" № 20, за който на Димитър Пенков Ненчев и Любомир Пенков Пенков е признато право на обезщетение по реда на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗОСОИ с жилищни компенсаторни записи, като е увеличил оценката от 70 279. 80 лв. на 79 585. 60 лв., разпределени по 39 800 лв. за всеки един от правоимащите. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният акт е издаден от компетентния административен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидената административна процедура, но при нарушение на материални закон, изразяващо се в неправилно определяне на размера на обезщетението. При решаване на спорния по делото въпрос съдът е допуснал и изслушал съдебно-оценителна експертиза от вещо лице включено в утвърдения списък на оценители по чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ като е възприел заключението като обективно и съответстващо на останалите доказателства по делото, компетентно изготвено от лицензиран специалист, съобразено с приложимите правни норми на ЗОСОИ, подробно и обосновано, а и неоспорено от ответника по предвидения процесуален ред. При това положение е счел, че оценката за процесния имот следва да бъде определена в размера, посочен от вещото лице. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателите, че оценката следва да се извърши по "пазарни цени" по метода на сравнение на "пазарни аналози" или по "инвестиционния метод", с определяне на справедлива оценка на база направена инвестиция и очаквани приходи, с оглед на което е отказал и изслушване на оценителна експертиза в този смисъл като неотносима към предмета на делото. В подкрепа на този си извод е изложил съображения, че макар и да говори за "пазарна цена" самият реституционен закон - ЗОСОИ - предписва по какъв метод тя да бъде определена, посочвайки конкретни параметри, поради което, за да е законосъобразна оценката следва да отговаря именно на тези критерии и параметри. Ето защо и административният орган и съдът следва да се съобразяват със законоустановените правила за реда, по който следва да се извърши определянето на дължимото обезщетение при прилагане на този закон. Всеки друг ред на изчисляване на стойността на имота, а оттам и на дължимото по реда на ЗОСОИ обезщетение, независимо от сочените понятия за справедливост, биха били в противоречие със законовите разпоредби, т. е. незаконосъобразни, а ролята на съда е да следи именно за спазване на изискванията за законосъобразност на оспорвания акт. За неоснователно е прието и становището на жалбоподателите, че оценката на имота незаконосъобразно е извършена по реда на § 3а от ПЗР на ЗОСОИ и не представлява адекватно, "разумно свързано с пазарната стойност обезщетение" (по терминологията на чл. 1 на Протокол № 1 на ЕКПЧОС) за отнетия имот, каквото е дължимо при чистата хипотеза на принудително отнемане на собственост по реда на чл. 22 и сл. от ЗОбС или по реда на ЗУТ, тъй като в случая, при определяне на оценката, следва да намери приложение специалния реституционен закон - ЗОСОИ. Решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което ще следва да се отмени. С молба от 21.03.2012 г. (л. 91) жалбоподателите са оспорили представената по делото техническа експертиза, както и приложения метод на изчисление на оценката на дължимите жилищно-компенсаторните записи. Позовали са се на чл. 1 от Протокол 1 към ЕКПЧОС (ратифицирана от РБ през 1992 г.) и на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ. Цитирани са и осъдителни за страната ни Решения на Европейския съд по правата на човека по идентични казуси. Въпреки това, с протоколно определение от 22.03.2012 г. (л. 96) съдът от първата инстанция е оставил без уважение искането за допускане на повторна експертиза с формулирана в посочената по-горе молба задача (да оцени предметния имот по сравнителен метод въз основа на осреднените пазарни цени от сделки с имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до него ..., сключени 12 месеца пред датата на възлагане на оценката от административния орган и вписани в Службата по вписванията) "като неотносимо към предмета на правния спор, доколкото се изисква изчисляване на обезщетение по реда на ЗОСОИ и в случая посочените методи ... са неприложими към процесната заповед ...". В същност въпросът за размера на обезщетението, т. е. за законосъобразността на оценката за процесния недвижим имот, отнет от жалбоподателите в производство по реда на чл. 7 от ЗВСВОНИ, която е утвърдена от административния орган по реда на чл. 32 от ЗА и чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗОСОИ е предмет на правния спор. Ето защо оспорването на експертното заключение и искането за допускане на допълнителна експертиза неправилно е преценено като "неотносимо към предмета на правния спор". Като е оставил искането без уважение съдът е нарушил правото на защита на страната, което е основание за отмяна на съдебния акт. На второ място - Основателно жалбоподателите възразяват, че в мотивите си съдът не е дал отговор на въпроса за приложимото материално право. Жалбоподателите пледират, че на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ ратифицираните международни договори имат предимство и следва пряко да се прилагат, ако нормите на вътрешното законодателство им противоречат, поради което считат, че следва да намери пряко приложение чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧОС, а не ЗОСОИ, тъй като именно той е приложимо материално право, като норма от по-висок ранг, която и България се е задължила да спазва, а съдът не е дал отговор на това възражение. В едно изречение е прието, че в случая следва да намери приложение специалния реституционен закон - ЗОСОИ. Мотивите са непълни, тъй като не са обсъдени всички възражения на страните. Ето защо решението на съда ще следва да се отмени, тъй като е необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, а делото - да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение