Решение № 13466 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 808/2009 г.

Решение № 13466 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 808/2009 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Дървообработване - ВТ" АД, гр. Велико Търново срещу Решение № 643 от 09.10.2008 г., постановено по адм. дело № 232/2007 г. по описа на Варненски окръжен съд. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът "Сливница 1968" АД не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - началника на Служба по кадастъра - гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна - Държавно горско стопанство също не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустим, като подадена в сока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Варненският окръжен съд е отменил Заповед № КД-14-03-2 от 03.01.2007 г. на началника на Служба по кадастъра - Варна, с която на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на КК "Камчия", Община Аврен, одобрена със Заповед № РД-18-16 от 29.03.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра за поземлен имот с идентификатори 04426.102.15.94, състоящо се във вписване собствеността на "Дървообработване-Вт" АД. За да постанови решението си в този смисъл административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР - наличие на спор за материално право. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. От данните по делото е видно, че със Заповед № КД-14-03-338 от 07.07.2006 г. на началника на "Служба по кадастъра" - Варна е извършено вписване в кадастралния регистър на собствеността на "Сливница 1968" АД върху сградата с идентификатора, посочен в процесната заповед. Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, а съгласно ал. 3 на същата норма непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 се установяват на самото място от службата по кадастъра с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. В случая изобщо не е бил съставен акт за непълноти и грешки, което както правилно е приел административния съд представлява съществено нарушение на процесуалните правила и само на това основание обжалваната заповед следва да бъде отменена. От заключението на вещото лице по назначената пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза се установява, че е налице идентичност между процесния имот - бунгало с идентификатор 04426.102.15.94 и имота, описан като бунгало № 94 в нотариален акт № 184, том III, рег. № 4750, дело № 300/2006 г., съгласно който "Сливница 1968" АД е собственик на същия. Следователно, както правилно е приел административния съд, налице е спор за материално право, който следва да се разреши по общия исков ред и е законова пречка за издаване на процесната заповед. Поради посочените съществени нарушения на процедурата и неправилно прилагане на материалния закон от страна на административния орган, правилно административният съд е отменил обжалваната заповед като незаконосъобразна. С оглед горното Върховният административен съд, второ отделение, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационните основания по чл. 209 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение,