Решение № 1930 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4428/2012 г.

Решение № 1930 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4428/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Росинвест" ООД, със седалище и адрес на управление в с. Кулата, Благоевградска област, срещу решение № 191 от 09.02.2012 г. по адм. д. № 888/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Директора на ТП на НОИ - гр. Благоевград, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 191 от 09.02.2012 г. по адм. д. № 888/2011 г., Административен съд - гр. Благоевград е отхвърлил жалбата на "Росинвест" ООД срещу Решение № 100 от 17.10.2011 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Благоевград и потвърденото с него Разпореждане № 751 от 17.09.2011 г. на Началник отдел "КПК" при ТП на НОИ, гр. Благоевград. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е постановил съдебния си акт въз основа на събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Касаторът не сочи за кои правнорелевантни факти и обстоятелства делото е останало неизяснено от фактическа страна, както и кои правни изводи не кореспондират със събраните доказателства. Тези оплаквания са релевирани само бланкетно, без обосновано посочване на конкретни процесуални нарушения. По същество в касационна жалба са наведени доводи за допуснати нарушения на материалния закон. От стр. 3 от анализа и справка № 1 към ревизионен акт за извършена пълна финансова ревизия по разходите на ДОО № 571 от 17.09.2011 г. става ясно, че главницата 2780,26 лв. се формира от неоснователно получени от управителя на дружеството Георги Петров Торимацев парични обезщетения за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст за периода 06.08.2009 г. до 22.07.2010 г. В тази връзка цитираните от касатора текстове за ползване на отпуск за отглеждане на дете след навършване на 6-месечна възраст и свързаните с тази отпуска обезщетения по чл. 50, ал. 7 КСО са правно ирелевантни. Това изрично е посочено и в мотивите към обжалваното решение на Административен съд - гр. Благоевград. По първоначалното дело е било установено, че през процесния период - 06.08.2009 г. до 22.07.2010 г., Торимацев е ползвал отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, като паричните обезщетения за цитирания период възлизат на сумата 2780,26 лв. Със заповед № 2 от 05.08.2009 г., на Торимацев е разрешено да ползва посочения отпуск. Независимо от обстоятелството, че в тази заповед е посочен текста на чл. 164, ал. 1 КТ очевидно става дума за отпуск по чл. 164, ал. 3 КТ. Съгласно цитирания, отпускът по ал. 1, със съгласието на майката се разрешава на бащата, когато работи по трудово правоотношение. Според чл. 46, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление на майката или на лицата, посочени в чл. 164, ал. 3 КТ. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си. Според чл. 46, ал. 3 от НРВПО, когато заявлението по ал. 1 се подава от лице по чл. 164, ал. 3 КТ, към него се прилагат декларация и справка, съгласно приложения № 2 и № 3. Приложение № 3 към цитираната наредба представлява справка от фирмата, която трябва да удостовери, че майката работи като осигурена за общо заболяване и майчинство на срочен или безсрочен договор и за какъв период от време е ползвала отпуск по чл. 164 от КТ. Такава справка към момента на разрешаването на отпуска за отглеждане на малко дете липсва. Въпреки това работодателят е разрешил цитирания отпуск. От представената по първоначалното дело извадка от регистъра на трудовите договори при НОИ става ясно, че майката Людмила Райчева Мирчева е с прекратено трудово правоотношение с фирма "Маримекс", считано от 02.02.2009 г. От изложеното става ясно, че към момента на издаване на заповедта от 05.08.2009 г. е липсвало основание за разрешаване на бащата Георги Торимацев да ползва отпуск за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст. Това е така, тъй като съгласно чл. 49б, ал. 7, т. 7 от НРВПО отпускът по чл. 164, ал. 1 КТ се прекратява, когато трудовото правоотношение на майката, която е дала съгласие отпускът да бъде ползван от някое от лицата по чл. 164, ал. 3 КТ, се прекрати. Цитираната редакция на наредбата е била в сила към момента на отпускане на процесния отпуск, тъй като тази редакция е обн. в ДВ, бр. 10/2009 г. Съгласно чл. 53, ал. 2 КСО, когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на малко дете вместо майката се ползва от бащата или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение във размер, определен със Закона за бюджета на ДОО. От изложеното става ясно, че след като майката Людмила Райчева Мирчева е била с прекратено трудово правоотношение и не е осъществявала трудова дейност, то е липсвало правно основание за разрешаване на отпуск за отглеждане на малко дете на бащата Георги Торимацев, както и за изплащането на обезщетение на същия, на основание чл. 53, ал. 2 КСО. От момента на прекратяване на трудовото правоотношение на майката е отпаднала възможността за прехвърляне на правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на лицата по чл. 164, ал. 3 КТ. В тази връзка е решение № 8545 от 15.06.2011 г. по адм. д. № 183/2011 г. по описа на ВАС. По делото не са налице доказателства, а и няма твърдения за невъзможност на майката да се грижи за малкото си дете. Наред с това се съобразява, че разрешеният на Торимацев отпуск не е при условията на чл. 167, ал. 1 КТ, който урежда такива хипотези. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не противоречи на материалния закон и се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,