Решение № 12254 от 5.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3070/2020 г.

Решение № 12254 от 5.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3070/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Томев, действащ като ЕТ "Амбулатория за индивидуална първична дентална помощ – д-р Д. Томев", ЕИК ****, подадена от пълномощника му адвокат Манев срещу решение № 8418 от 30.12.2019 г., постановено по административно дело № 3380/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-15-266/01.03.2019 г., издадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК). По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно, и да се постанови ново, с което се отмени и потвърдената с него заповед за налагане на санкции като незаконосъобразна. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – директорът на СЗОК, действащ чрез процесуалните представители главните юрисконсулти Шкодрева и Колева, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваният с нея съдебен акт да се потвърди като правилен. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд – София-град, съгласно чл. 220 АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е и правилен и не страда от пороци, които биха обусловили неговата отмяна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е заповед № РД-15-266/01.03.2019 г., издадена от директора на СЗОК, с която на основание чл. 59, ал. 13 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 152, ал. 1, предложение първо от Националния рамков договор за денталните дейности (НРДДД) за 2018 г., поради отчитане от д-р Д. Томев на дентални дейности, която не са извършени, на ЕТ "Амбулатория за индивидуална първична дентална помощ – д-р Д. Томев" е наложена санкция прекратяване на сключения с НЗОК/СЗОК договор № 22-0567/2018 г. относно изпълнение на пакет "Първична извънболнична дентална помощ" от д-р Д. Томев. За да не уважи сезиралата го жалба, съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му и в предписаната от закона форма, без допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. В хода на съдебното производство безспорно е установено, че изпълнителят на дентална помощ е отчел с амбулаторен лист № 151/21.06.2018 г. в СЗОК и са му били заплатени от бюджета на Касата извършени от д-р Томев дентални дейности по отношение на здравноосигурената пациентка Д. Маринова, без отчетените дейности да са били реално извършени. В проверяваното решение са обследвани надлежно спазването на дължимата процедура при установяване на нарушението и материалната законосъобразност на наложената от компетентния орган санкция за извършването му, като е отговорено на всички относими доводи на страните. Настоящият съдебен състав споделя изложеното от АССГ, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Касаторовите възражения са неоснователни. Наличието на две места в обстоятелствената част на заповедта за налагане на санкция на явна фактическа грешка с посочване на друг лекар вместо името на извършителя на процесното нарушение не води до незабелязана от съда незаконосъобразност на издадения индивидуален административен акт. В останалата част от заповедта, в т. ч. и в диспозитива й е посочено коректно кой е нарушителя, както и правилния адресат на административния акт. Противно на твърдяното от касатора, в диспозитива на заповедта е отбелязано надлежно кой договор се прекратява (този от 2018 г.), като изрично е отбелязано в коя част (по отношение на изпълнявания пакет от д-р Томев) той е прекратен. В случая административният орган е извършил изискуемото разграничение между правните фигури и субекти, и именно поради това е прекратил частично индивидуалния договор, в съответствие с установеното от фактическа страна и в съзвучие с посочените в заповедта правни основания, като е съобразил диспозитива си с това, че нарушението не е повторно. Наложената санкция и правната й квалификация напълно кореспондират с извършеното нарушение. По тези съображения аргументите на касатора за неправилност на решението и незаконосъобразност на процесната заповед не могат да бъде споделени, а цитираната в жалбата му съдебна практика касае различни от процесния казуси от фактическа и правна страна. Тежестта на доказване в процеса е разпределена от първоинстанционния съд съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. От изложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил жалбата срещу заповедта, Административен съд – София-град вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба) при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главните искания в касационната жалба няма как да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а ответникът по касация, за когото изходът от спора е позитивен, не е претендирал разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,