Решение № 12937 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3177/2020 г.

Решение № 12937 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3177/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Пловдив моли да бъде отменено като неправилно решение № 325/07.02.2020 г. по адм. д. № 2864/2019 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 244/21.08.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Съображения излага в касационната жалба. Моли да бъде отменен акта за установяване на публично държавно вземане или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД-Пловдив против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 244/21.08.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД-Пловдив, като дължима такса съгласно параграф 9 от ПЗР на Закона за водите е установено дължимо задължение за такса за водовземане от подземни и повърхностни води за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. общо 58 675, 86 лв. с 3 048, 13 лв. лихви. Водовземането е извършено чрез 1. КЕИ: "Коджа дере" № 1, 2 и 3 и "Пръскалото", разположени на територията на с. Христо Даново, с цел на водовземането – питейно-битово водоснабдяване на с. Христо Даново, с. Иганово – община Карлово и гр. Сопот; 2. водовземане от подземни води чрез 10 броя шахтови кладенци, разположени по поречието на р. Стряма, в землището на с. Столетово, община Карлово; в землищата на селата – с. Певците, с. Богдан, с. Московец, с. Каравелово – община Карлово, с цел – питейно-битово водоснабдяване на гр. Сопот; 3. водовземане от повърхностен воден обект посредством водохващане от р. "Дамлъ дере", р. "Леевица" и р. "Манастирска" – в землището на с. Христо Даново и гр. Сопот, с цел – питейно-битово водоснабдяване на гр. Сопот. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за правилно определяне на публичните задължения на жалбоподателя в оспорения АУПДВ. Законосъобразен е изводът на съда, че АУПДВ е издаден в предвидената писмена форма, при наличие на фактически и правни основания, и въз основа на писмените документи по чл. 195б, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/. АУПДВ е издаден от компетентен орган – директор на Басейнова дирекция, в кръга на неговите правомощия по чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, поради което е валиден. Актът е издаден в съответствие с чл. 195б, ал. 2 от ЗВ - налице са констативни протоколи от извършен контрол за изпълнение на задълженията, покана към лицето за доброволно изпълнение, изпратено е изрично уведомление за започване на производството по издаване на АУПДВ. Дължимите такси на основание § 9 от ПЗР на ЗВ за водовземане от подземни и повърхностни води за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., са изчислени на база декларирано от касатора, чрез неговия управител, добито годишно водно количество. Вещото лице счетоводител дава заключение за идентичност между декларираните водни количества от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД-Пловдив и водните количества, отразени в процесния АУПДВ. Според неоспореното заключение на вещото лице няма погасяване на таксите за водоползване за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., определени по § 9 от ПЗР на ЗВ. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на процесния АУПДВ поради неправилно посочване на правните основания в АУПДВ. Неправилно посоченото правно основание не е самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта. Правното основание при безспорните фактически основания се определя от съда и както правилно съдът е приел в акта дължимите такси са определени законосъобразно. Посоченото в АУПДВ основание по чл. 12, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., обн. ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г. и в сила от 01.01.2017 г., приложима за 2018 г., е правилно, както и направените въз основа на него изчисления на дължимия размер на публичните задължения. На основание чл. 194, ал. 1, б. "б" и ал. 2 ЗВ вр. с чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифата, таксата за водовземане правилно е изчислена на база декларирания от самото дружество годишен обем на водовземане, умножен по единичния размер на таксата, която за 2018 г. е 0, 02 лв. /куб. м.. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,